Р Е Ш Е Н И Е № 33
София, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 411/2020 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 382 от 12.12.2019 г. по т.д. № 637/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с решение № 99 от 24.07.2019 г. по т.д. № 312/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, за отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Армеец” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за 70 000 лв. /разлика над присъдените 30 000 лв. до 100 000 лв./, ведно със законната лихва от 28.09.2018 г.; в частта за разноските по делото, присъдени в полза на застрахователното дружество и в частта, с която е отхвърлено искането на адв. П. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА - за разликата над 2 860 лв. до 3 530 лв.
С определение № 643 от 25.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпрос от материалното право - по приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, съобразно предвидените в т.II от ППВС № 4/1968 г. общи критерии.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Според касатора, съдът не е отчел в достатъчна степен значими за размера на обезщетението обстоятелства и не е спазил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че при въззивното разглеждане на делото и при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен отказ за допускане на относими доказателства, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, както и за служебно събиране на доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на Г. П. в публичното съдебно заседание на 24.02.2021 г., се иска касиране на атакуваното решение и уважаване на предявения пряк иск, евентуално, връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд - Пловдив.
От ответника –Застрахователно акционерно дружество „Армеец”, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорва основателността на жалбата. Доводите за липса на допуснати от апелативния съд нарушения на материалния и процесуалния закон се поддържат и в публичното съдебно заседание на 24.02.2021 г., с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд - Пловдив, при съобразяване пределите на въззивното производство и след преценка на: тежкото състояние на ищеца след настъпила на 01.08.2017 г. катастрофа, обусловено от: счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове с ограничен плеврален излив; проведеното болнично и възстановяващо лечение на понесените от ищеца физически увреждания и емоционален срив, чието бавно и постепенно, но не и пълно овладяване е продължило около една година, е счел, че допустимата от закона компенсация на подлежащите на репариране неимуществени вреди, е в размер на 30000 лв. Във връзка с характера и обема на понесените от ищеца неимуществени вреди, съдът е преценил медицинската експертиза и събраните писмени и гласни доказателства. При отчитане на вече присъденото обезщетение за 12 000 лв. по силата на необжалваното първоинстанционно решение, въззивният съдебен състав е осъдил застрахователното дружество да заплати допълнително сумата 18000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане. За останалата претендирана част на обезщетението – за 70 000 лв. /разлика над 30 000 лв. до пълния предявен размер/ първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, са приложими задължителните за съдилищата постановки в т.II от ППВС № 4/1968 г. Прието е, че понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В посочения тълкувателен акт В. съд е дал указания относно общите критерии, които следва да бъдат съобразявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, а именно: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинени морални страдания, последици от уврежданията. Цитираната задължителна практика е възприета и доразвита във формирана, по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./, практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 387/2008 г., решение по т.д. № 299/2011 г., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др. Според посочените съдебни актове, при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
С оглед на горното, касационната жалба е частично основателна.
При постановяване на въззивното решение е допуснато известно отклонение от цитираната задължителна практика и в нарушение на чл.52 ЗЗД претендираното от ищеца обезщетение е занижено. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в пълнота установените от свидетеля К. Ч. обстоятелства относно: тежкото здравословно състояние на ищеца непосредствено след болничното лечение и настъпилата съществена промяна в личностен план; невъзможността да се обслужва сам за продължителен период от време, невъзможността да отглежда лозята си – около 15 дка. Не е отдадено необходимото значение на вида и характера на получените от ищеца множество увреждания, част от които са били временно опасни за живота му. Конкретните увреди, изяснени от вещото лице д-р М., изразяващи се в: счупване на гръдната кост, контузията на белите дробове и плеврален излив, са довели до интензивни болки при вдишване, издишване, кашляне и движение; до затрудняване на движенията на снагата на ищеца за около месец и половина, както и до загубване на трудоспособността за около три – четири месеца. В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза подробно е описано проведеното болнично лечение на травмите, включително и специализирано лечение на контузията на белите дробове, с извод за вече приключил оздравителен процес към момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е отразило и възможните неблагоприятни последици за ищеца, свързани с изпитване на болки при промяна на времето. Горните обстоятелства не са надлежно анализирани от въззивния съд и не са прецизно съотнесени към визираните в ППВС № 4/1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяването им и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение възлиза общо на 50 000 лв., или на ищеца /сега касационен жалбоподател/ следва да се заплати допълнително сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателно изплащане на задължението от ответното застрахователно дружество. За разликата до пълния размер от 100 000 лв. предявеният пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ подлежи на отхвърляне.
Като неоснователни следва да се преценят оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в неправилно тълкуване и прилагане на чл.266, ал.3 ГПК. Необосновано е твърдението на касатора за непроизнасяне от въззивния съд по обективираните във въззивната жалба доказателствени искания за приемане на рецептурна книжка и за допускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Това твърдение не съответства на надлежно обективираните процесуални действия на въззивния състав в съдебния протокол от открито заседание на 04.12.2019 г. Отказът на въззивния съд за събиране на доказателства, правилно е мотивиран с липса на предвидените в чл.266, ал.3 ГПК предпоставки, а именно, липса на допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, които да са довели до недопускането на доказателствата при първоинстанционното разглеждане на делото. Същественото в случая е, че твърдяните от ищеца вреди, изразяващи се в проявление на захарен диабет и хипертонично сърце, не са надлежно въведени с исковата молба, поради което не се дължи преценка относно момента, към който е настъпила преклузия по чл.146, ал.3 ГПК. Последното е относимо и към оплакванията относно задължението на съда за служебно назначаване на допълнителна експертиза.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., като на ищеца се присъди допълнително сума от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
Съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска, ищецът дължи на ответника разноски за всички инстанции в общ размер на 525 лева, поради което въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която Г. П. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец” АД разноски в размер на 65.91 лв./ разлика над 15 лв. до 80.91 лв./ Ответното застрахователно дружество следва да заплати на адвокат П. Н. К. допълнително сумата от 3 230 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Т. П. за всички инстанции, над вече присъдените суми от 529.50 лв. и 2 330.50 лв. за производството пред първа и въззивна инстанции, за които суми е издаден изп.лист. При този изход на делото, ответникът следва да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 1 600 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 382 от 12.12.2019 г. по т.д. № 637/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с решение № 99 от 24.07.2019 г. по т.д. № 312/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, за отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Армеец” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв./, ведно със законната лихва от 28.09.2018 г., както и в частта, с която Г. Т. П. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец” разноски в размер на 65.91 лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да заплати на Г. Т. П. допълнително сумата 20000 /двадесет хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.08.2017 г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати в полза на адвокат П. Н. К. допълнително сумата от 3 230 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Т. П. за всички инстанции, над вече присъдените суми от 529.50 лв. и 2 330.50 лв. за производството пред първа и въззивна инстанции, за които е издаден изп.лист.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 600 лв. държавна такса.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382 от 12.12.2019 г. по т.д. № 637/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, трети състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |