1 Р Е Ш Е Н И Е № 489 София, 2 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 496/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия В. С. В., срещу решение № 167 от 29.06.2010г. на Апелативен съд-В. Търново, постановено по внохд № 133/10г. С жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК.Исканията са в условията на алтернативност, а именно да се намали наказанието и приложи разпоредбата на чл.66 от НК, ако наказанието е ефективно то да е в размер на три месеца лишаване от свобода и последното искане е за връщане на делото на досъдебното производство. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Намира, че съдът не е допуснал, твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон, като подсъдимият правилно е бил признат за виновен за нарушение на чл.21 от ЗДП. Прокурорът оспорва и твърденията в жалбата за несправедливост на наложеното наказание. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Адвокат М., който е повереник на частните обвинители и граждански ищци оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна.Твърди, че не са налице нарушенията, които се визират от защитата. Също така, изразява становище, че заключението на вещото лице е вярно и почива на обективни находки. Намира за правилно приложението на закона, а наложеното наказание за справедливо индивидуализирано. Защитата на подсъдимия, адв.Д. поддържа касационната жалба. Прави възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на доверителя му. Също така се позовава на множество нарушения на материалния закон. По отношение на наказанието, защитникът счита, че не е отчетено съпричиняването от страна на пострадалия, чистото съдебно минало на подсъдимия, както и факта, че той не е искал да качва пострадалия в автомобила си, съзнавайки, че е употребил алкохол. Изразява становище, че могат да намерят приложение разпоредбите на чл.55 от НК и чл.66 от НК. Подсъдимият В. съжалява за стореното и моли за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 6 от 05.02.2010г., постановена по нохд №665/09г., ОС-Ловеч, е признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 16.08.2009г. в[населено място], обл.Л., при управление на МПС - л.а.”Б.” с ДК № ВР 09 44 ВВ, е нарушил правилата за движение-чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. К., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”Б”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.343г от НК на подс.В. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият В. В. е бил осъден да заплати на гражданските ищци М. К. и Ц. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000лева, за всеки един от тях, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите. С присъдата, първата инстанция се е произнесла по деловодните разноски, държавната такса и разноските на гражданските ищци и частни обвинители. С въззивно решение № 167 от 29.06.2010г., постановено но внохд № 133/2010г., Великотърновският апелативен съд, е изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, като е отхвърлил исковете за размера над 100 000лева до пълния им предявен размер от по 250 000лева. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение и най-вече на правото на защита. Нарушението се свързва с факта, че мотивите на първоинстанционната присъда не са били връчени на защитата, което е довело до подаването на бланкетна жалба, в нарушение на чл.320 от НПК.Тези възражение на защитата не могат да бъдат възприети за основателни, тъй като съгласно разпоредбата на чл.320, ал.3 от НПК до даване ход на делото във въззивното производство за страните съществува възможност да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата. Защитата не се е ползвала от това си право, но е развила оплакванията си пред апелативния съд, който аргументирано е отговорил на всички доводи. Въззивният съдебен акт изцяло е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Доводите в касационната жалба са аналогични на тези , наведени пред въззивния съд, който както беше отбелязано аргументирано се е обосновал , за да не ги приеме. Неоснователни са и твърденията за допуснато второ процесуално нарушение, а именно неяснота на подсъдимия и защитата по кое от двете предложения на чл.343, ал.3 от НК е обвинението.Това, че в изписването на цифровата квалификация на обвинението не е посочено предложението не е ограничило правото на подсъдимия да се защитава срещу едно ясно и точно формулирано текстово обвинение. Не могат да се приемат и възраженията за липсата на обективно, всестранно и пълно изясняване на делото.Инстанциите по същество са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране вътрешното убеждение на съда, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени в жалбата, включително във връзка с А.. Цялостният механизъм на ПТП и авторството на подсъдимия, се установява по несъмнен начин от анализ на доказателствената съвкупност, в нейната взаимна връзка и обусловеност. Не се е налагало апелативният съд да изиска справка дали пътният участък се намира в населено място, той като данни за това се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, неразделна част от него. Приетите от АС-Велико Търново факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.343, ал.3, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият В. В. е бил признат за виновен. Правилно е приложен материалният закон , като е прието, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДП.Твърденията в жалбата за евентуално различно от това нарушение са неоснователни, тъй като е установено, че загубата на управление на автомобила не е резултат от негови субективни действия, а поради високата скорост на движение, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Възражението за несправедливост на наказанието е основателно, но не по съображенията, изложени в жалбата. Вярно са индивидуализирани, значимите за определяне на наказанието обстоятелства, но неправилно е отмерено наказание в минимален размер на предвиденото. Липсва съпричиняване, като твърденията на защитата по този въпрос са неоснователни. Това, че пострадалият е бил предупреден от подсъдимия да не се качва в колата, не променя задълженията на водача по спазване на правилата за движение по пътищата.Неизползването на колан също не може да обоснове съпричиняване, предвид на установеното, че това не би предотвратило настъпването на смъртта.Независимо от това, настоящата инстанция намира, че отчетените смекчаващи обстоятелства са многобройни, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК.Справедливото и законосъобразно наказание се явява лишаването от свобода за срок от две години, а неговото ефективно изтърпяване ще доведе по постигане целите на генералната и специална превенции, в каквато насока са и разсъжденията на решаващите съдилища. Извън несправедливост на наложеното наказание, в жалбата на касатора се поддържа и несправедливост по отношение на присъдените обезщетения, като и тези възражения не могат да бъдат приети. В рамките на обема от претърпени болки и страдания, съдилищата спазвайки правилата на чл.52 от НК са определили и размера на дължимите обезщетения, като искането за тяхното намаляване се основава единствено на съпричиняване, каквото не е налично. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 167 от 29.06.2010г., постановено но внохд № 133/2010г. по описа на Великотърновски апелативен съд, като при условията на чл.55 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия В. С. В. наказание лишаване от свобода от три на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Пламен Томов Не споделям смекчаването на отговорността на подсъдимия - съдилищата в предходните инстанции са направили максималното, според мен, в това отношение. Дори да бъдат приети за многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, те не позволяват извода, че минималното по закон наказание е несъразмерно тежко в конкретния случай; причината е изключителното утежняващото значение на такива обстоятелства, като пияното състояние /1,13 на хиляда/ на дееца и скоростта, с която се е движил /над 124 км/ч/ в населеното място. /Пламен Томов/