О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 гр.София, 08.09.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на седми септември, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ с участието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1082/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351,ал.5 НПК. С разпореждане №3598/25.06.15 г.съдията-докладчик по В.Н.Ч.Х.Д.3030/14 г. по описа на ГС-София /СГС/, 16 въззивен състав, е върнал касационна жалба вх. №42732/01.04.15 г., подадена от подсъдимата Ю. Е. К. чрез нейния защитник, против присъда № 88/17.03.15 г.,постановена по посоченото въззивно дело. Срещу това разпореждане е постъпила касационна жалба с искане за отмяна на същото. Прокурорът от ВКП намира, че разпореждането следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като провери жалбата срещу връщането и изложените в нея доводи, като съобрази становището на представителя на ВКП и като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в тази процедура, намира за установено следното: Предвид процесуалното движение на настоящото наказателно производство и последното произнасяне на въззивната инстанция, следва да се отбележи, че съгласно първоинстанционната присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 103 състав, Ю. К. е призната за виновна в извършено от нея престъпление по чл.130,ал.1 НК и вр.чл.78 А НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тази връзка е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Със споменатата вече присъда № 88/17.03.15 г., огласена от СГС,НО,16 въззивен състав, така постановеният от СРС съдебен акт е отменен и на основание чл.304 НПК К. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл.130,ал.1 НК, а в гражданско-осъдителната част- същият е потвърден. Видно от диспозитива на присъдата, е указано, че тя подлежи на обжалване пред ВКС. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба от Ю. К. чрез нейния защитник, депозирана преди изготвяне на мотивите към присъдата, като са въздигнати касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Основно обаче са отразени съображения по потвърденото присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Изтъкнато е, че допълнение към жалбата ще бъде подадено по реда на чл.351,ал.3 НПК. С разпореждане №3598/25.06.15 г.съдията-докладчик при СГС е върнал цитираната касационна жалба като недопустима /независимо че в диспозитива на присъдата е указана възможност за обжалване пред ВКС/, изразявайки съображения за липса на правен интерес от страна на подсъдимата да обжалва присъдата в наказателно-оправдателната част; невъзможност същото да бъде сторено в гражданско-осъдителната част поради характера на решение на съдебния акт в тази му част; и неприсъствие на възможност да се атакуват по касационен ред присъди, с които е приложен институтът на чл.78 А НК, което пък води до невъзможност да се обжалват новите присъди, с които деецът е оправдан за вменено му деяние, за което следва административно наказание. Това именно разпореждане се атакува пред ВКС. В жалбата се уточнява,че подсъдимият може да обжалва и оправдателна присъда само по мотивите на оправдаването, а тъй като жалбата е депозирана преди изготвяне на същите по процесното дело, в нея липсват конкретни аргументи в тази насока; предвид очевидната връзка на гражданско-осъдителната част, същата също подлежи на атакуване; настоящият случай не попада в хипотезата на постановен съдебен акт с освобождаване от наказателна отговорност, поради признаване на подсъдимата за невиновна от страна на второстепенния съд. ВКС не споделя аргументацията, заложена в разпореждането на съдията-докладчик. На първо място, в процесуалния закон принципно е заложено тристепенно разглеждане на наказателните съдебни производства. Същото обаче има изключения, които се извличат при тълкуване на текста на чл.346 НПК. В него е формулиран предметът на касационно обжалване. В съответствие с нормата на чл.346,т.2 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди, постановени от ОС като въззивна инстанция /СГС е такъв/, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А НК. Редакцията на третираната разпоредба насочва на ясен извод, че последният посочен в нея ред, който представлява изключение, се отнася до инстанцията по обжалване при постановяване на нова осъдителна присъда. Това е възможно при оповестена оправдателна такава от районния съд. По-нататъшният ход на разсъжденията установява, че ако първата инстанция в лицето на районен съд е признала дееца за виновен, а втората-окръжен съд по силата на текста на чл.45,ал.1 НПК, го е оправдала, иде реч за произнасяне по виновността, когато на основание чл.32, ал.1,т.1 НПК се постановява присъда като съдебен акт. Именно това е новата присъда, визирана в първата част на третираната разпоредба на чл.346,т.2 НПК. Пренасянето на конкретиката по процесния казус към изложените доводи води до заключение, че той попада в тази категория. На второ място,съгласно нормата на чл.349,ал.3 НПК подсъдимият и другите страни в процеса /извън прокурора/ може да подава касационна жалба, когато са нарушени неговите права и законни интереси. А доколкото в случая се касае за въззивна присъда, с която е оправдана осъдена от първата инстанция подсъдима, е приложима разпоредбата на чл.318,ал.3,изр.2 НПК, съгласно която деецът е легитимиран да обжалва постановената спрямо него оправдателна присъда и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Отделен е въпросът, че поради непознаване на мотивите към процесната присъда на СГС и желанието за вместване на касационната жалба в предвидения в закона петнадесетдневен срок за обжалване, в жалбата са визирани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, отправени срещу цялата присъда, а са развити единствено съображения за уважения граждански иск. Този пропуск е отстраним с допълване на касационната жалба най-малко след уведомяване на съответната страна за изготвяне на мотивите, по реда на чл.351,ал.3 НПК. На трето място, предвид генералното оправдаване на подсъдимата стои въпросът за потвърждаване от страна на СГС на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част. И доколкото спорът по приетата фактология по признаването на К. за невиновна е пряко относим към ангажиране на поведението й като деликт и в този смисъл, към преценка на предпоставките на чл.45 ЗЗД, следва да се приеме,че съдебният акт подлежи на атакуване и досежно този елемент. Ето защо атакуваното разпореждане, с което е върната касационната жалба като недопустима, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,а делото-изпратено обратно на СГС за продължаване на процедурата по размяна на книжата при касационно обжалване. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА разпореждане № 3598/25.06.15 г.,постановено от съдията-докладчик при СГС, НО,16 въззивен състав по В.Н.Ч.Х.Д.3030/14 г. ВРЪЩА делото на СГС за изпълнение на указанията,дадени в настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/