4 гр. д. № 5530/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 71 София, 18.06.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 22 май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5530/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 22 от 19.01.2018 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 6454 от 03.08.2016 г. по гр. д. № 12289/2014 г. на Софийски градски съд, ІІІ-в. по разрешения с него въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение в частта, по предявения ревандикационен иск. Ответникът по касация оспорва касационната жалба по същество. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че касаторът, ищец по иска, е сключил с ответника [фирма], [населено място] на 15.02.2002 г. договор, с който той му е учредил право на строеж за 329 недвижими имота всички разположени в търговски обект базар „И. 2000 север”, на две нива с обща разгъната площ от 727.11 кв. м. и на търговски обект базар „И. 2000 запад” с обща разгъната застроена площ от 214.82 кв. м., които два обекта ще се разположат в северозападната част на УПИ ІІ, в кв. 47, в [населено място], район Л., ІІІ-ти микрорайон, както и право на ползване върху реални части от същия парцел, представляващи прилежащите площи на базар „И. 2000 север” от 145 кв. м., описана с граници и на базар „И. 2000 запад” от 308.80 кв. м. С приета техническа експертиза е установено, че в тези реални части от парцела има монтирани шест павилиона, със статут на временни обекти. Страните по договора за учредяване на суперфиция и право на ползване не са уговорили дали тези обекти подлежат на премахване и кой ще извърши това. По делото са събрани доказателства и относно легитимацията на ответника като носител на вещни права върху УПИ ІІ в кв. 47, в [населено място], район Л., ІІІ-ти микрорайон. От тях е прието за установено, че РПК „И.”, [населено място] се е позовала на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, която алинея е действала до отмяната й през 2004 г., за построените с нейни средства сгради в държавния, а след влизане в сила на ЗМСМА общински терен – УПИ ІІ, в кв. 47 по плана на [населено място], район Л.. По нейно искане със заповед № РД-57-397 от 24.06.1998 г. на кмета на СО са деактувани: Кооперативния комплекс в ж. к. Л., със застроена площ от 2956 кв. м., както и блокове А, Б, В и Г – 2703 кв. м., апликирани павилиони по южния и западния фронт на Кооперативния пазар – застроена площ от 255 кв. м.; заведение за обществено хранене, застроено на площ от 252 кв. м.; магазин, застроен на площ от 612 кв. м.; покрит пазар със застроена площ от 750 кв. м. заедно с прилежащия терен от около 7007 кв. м., съставляващ част от УПИ ІІ, кв. 47 в м.[жк], ІІІ-ти микрорайон по плана на [населено място]. След издаване на заповедта кооперацията се е разпоредила чрез продажба със шестте павилиона в полза на трети лица, както и правото на строеж за всеки от тях, за което е сключила договори в нотариална форма през 1998 г.( л. 159-170 от гр. д. № 3574/2007 г. на СРС). През 1999 г. кооперацията се е преобразувала в АД с фирма [фирма] на основание § 4 от ПЗР на ЗК и чл. 52 и 53 ТЗ и е прехвърлила имуществото си в търговското дружество. С приета техническа експертиза е установено, че към датата на учредяване на правото на строеж е бил одобрен проект за реконструкция на Кооперативния пазар в ж. к. Л. ІІІ. В теренът, върху който е проектирано изграждането на блок А на тяло Запад, попадат павилионите, продадени от кооперацията преди учредяването на правото на строеж в полза на ищеца. С гласни доказателства е установено, че касаторът е поставил ограда около реалните части от парцела с цел да подготви терена за реализиране правото на строеж, но по-късно сам я е премахнал. Съществуването на павилионите в строителните петна, в които е проектирано изграждане на нови сгради и недопускането на касатора в терена за реализиране на учреденото му право е обусловило предявяването на вещни искове за защита на придобитите права върху имота. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че ревандикационният иск е основателен само в установителната му част, а в осъдителната е неоснователен, тъй като не е установено ответникът да владее павилионите. Установено е, че обектите са собственост на трети лица и те упражняват фактическа власт върху тях. На същите факти е основан и изводът за неоснователност на негаторния иск по чл. 109 ЗС. Въззивният съд е достигнал до извода, че решението, постановено по ревандикационният иск, е недопустимо, тъй като такъв иск не е предявен. Аргумент за това е намерил в съдържанието на исковата молба и молбата за уточняването й от 23.03.2007 г. и е приел, че предмет на защита е правото на строеж, но не и правото на ползване. Обезсилил е решението в частта по ревандикационния иск и е потвърдил решението, с което е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС. Изводът за недопустимост на решението, постановено по иск по чл. 108 ЗС, е необоснован. В исковата молба касаторът е поискал да бъде установено по отношение на ответника, че е носител на правото на строеж и право на ползване за части от УПИ ІІ, микрорайон Л.-ІІІ, [населено място] и да бъде осъден ответникът да му предаде владението съобразно учреденото право на строеж. С молбата от 23.03.2007 г. ищецът е конкретизирал, че ревандикационният иск не е по отношение на целия УПИ ІІ в кв. 47 по плана на [населено място], а само по отношение на реални части от имота, представляващи прилежаща земя на търговски обекти Базар „И. 2000 – Север” – от 145.00 кв. м. и базар „И. 2000 – Запад” от – 308.80 кв. м., които е индивидуализирал с граници и площ. Правния интерес от иска е обусловил с това, че владението на тези части му е необходимо за да упражни учреденото право на строеж. От тези волеизявления следва ясно, че е предявен ревандикационен иск е за частите от имота, върху които е учредено право на строеж, които части съвпадат и с тези, за които е учредено право на ползване. В диспозитива на първоинстанционното решение е посочено, че се уважава иска за претендираното право на ползване. Въззивният съд при преценката за допустимостта на решението по иска по чл. 108 ЗС не е съобразил това, че в обхвата на учреденото право на строеж се включва и правото да се ползва терена, за който то е учредено. От обстоятелствената част на исковата молба и заявения с нея петитум и от съдържанието на молбата за уточняване на исковата молба следва недвусмислено, че съдът е бил сезиран с осъдителен вещен иск, поради което той е задължен да се произнесе по него. Това, че вещният иск е предявен в защита на ограниченото вещно право на строеж, следва и от съдържанието на договора, за учредяването му. На стр. първа от него са посочени само обектите, за изграждането на които то се учредява, а на ст. 6 е посочено, че се учредява право на ползване върху реалните части от парцел ІІ в кв. 47, които съставляват прилежащите площи на двата търговски обекта, които суперфициаря следва да построи. В тази част договорът не представлява, такъв за учредяване на самостоятелно право на ползване върху терен, тъй като тези площи нямат самостоятелно значение, не са със статут на УПИ, а са прилежащ терен на съществували върху тях постройки, на мястото на които следва да бъдат изградени новите, описани в договора. Ако съдът беше обсъдил заявеното в исковата молба и установеното, относно легитимацията на ищеца като суперфициар след тълкуване на договора, следваше да достигне до обратния извод. Постановеното решение в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно. Това е основание да бъде отменено в обжалваната част и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. При разглеждането на този иск следва да се установи какъв е статутът на продадените от ответника павилиони. При установяване, че те имат постоянен градоустройствен статут, следва да се обсъди факта, че с договорите за продажбата им е продадено и правото на строеж за всеки един от тях. В случай, че реално определените площи от УПИ ІІ в кв. 47 по плана на микрорайон Л.-ІІІ, за които в полза касатора е учредено право на строеж, съвпадат с площите, върху които са построени продадените павилиони и правото на строеж за тях, то това налага да се прецени в какъв обем сключеният договор за суперфиция през 2000 г. с касатора е породил правни последици. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6454 от 03.08.2016 г. по гр. д. № 12289/2014 г. на Софийски градски съд, ІІІ-в. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение № І-43-35-27.01.2014 г. по гр. д. № 3574/2007 г. на СРС, в частта с която е приел за установено, че А. М. И. е носител на правото на ползване на недвижим имот, представляващ реална част от дворно място, цялото с площ от 11539 кв. м. и съставляващо УПИ УПИ ІІ в кв. 47 по плана на микрорайон Л.-ІІІ, [населено място], която реална част представлява прилежащата земя за търговски обект Базар „И. 2000 – Север” – от 145.00 кв. м. и базар „И. 2000 – Запад” от – 308.80 кв. м., и е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на въззивната жалба, подадена от А. М. И. по иска по чл. 108 ЗС. При постановяване на решението следва да се вземат предвид и направените разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: