6 Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 05.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1302 по описа за 2015г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. П. срещу решение № 18926 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 11322/2013г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав в частта, с която след частична отмяна на решение № І - 48 - 70/24.04.2013г. по гр. дело № 4061/2012г. на СРС, 48 състав ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на ищеца П. Л. П. от [населено място] сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Н. Н. на 27.11.2010 г. при управление на МПС „Д. Т.”, peг. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, сумата над 322,50 лв. до размер от 636 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатски хонарар за СРС - в размер на 1 600 лв. и за СГС – в размер на 650 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 223 КЗ /отм./, като не е съобразил функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на водача на автомобила, както и обстоятелството, че заявените вреди не са проявление на ексцес. Поддържа становище, че претендираните по иска срещу застрахователя неимуществени вреди са идентични по обем и съдържание със заявените претенции срещу делинквента по гражданския иск в наказателното производство по нохд № 159/2011г. на Районен съд Тетевен, Наказателно отделение, 1 състав, всички релевантни факти и обстоятелства са взети предвид от наказателния съд при определяне отговорността на делинвкента, определен е справедлив размер на обезщетението срещу него, обективните обстоятелства по настоящото дело са идентични и не е налице проява на допълнителни обстоятелства и други вреди. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявените искове да бъдат отхвърлени над присъдените от първоинстанционния съд суми. Ответникът П. Л. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 216 от 17.03.2016г. по т. дело № 1302/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд въз основа на доказателствата е приел, че предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ /към настоящия момент отменен/ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди са налице: 1/ деликтът - процесното ПТП, настъпило на 27.11.2010г., е причинено от Н. Я. Н.; 2/ вината на делинквента е установена с влязла в сила на 08.07.2011г. присъда № 46/22.06.2011г. по н.о.х.д. № 159/2011г. на РС Тетевен; 3/ ищецът е претърпял неимуществени вреди; 4/ налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил и претърпените от ищеца вреди; 5/ към момента на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил, сключена със [фирма]. По отношение размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „Гражданската отговорност” на виновното лице, въззивната инстанция е възприела практиката на ВКС, обективирана в решение № 129/29.11.2012г. по т. д. № 346/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 11/08.02.2013г. по т. д. № 620/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. За да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер 12 000 лв., т. е. с 6 000 лв. повече от присъдените по гражданския иск срещу делинквента, съдебният състав е приел, че при претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД по отношение на размера; обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения гражданския иск срещу делинквента и съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост, предвидени в чл. 52 ЗЗД, и съобразно събраните пред този съд доказателства в тяхната съвкупност. При определяне на дължимото обезщетение в размер общо 12 000 лв. въззивният съд е съобразил степента и продължителността на болките и страданията, претърпени от ищеца, вида и характера на уврежданията му, периода на възстановяването, неговата възраст, множеството травми, включително две средни телесни повреди, като последиците от едната от тях не са отшумели, както и е взел предвид, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 1 000 000 лв. при причиняване на неимуществени вреди на едно лице след 01.01.2010г. по аргумент от § 27, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./. По правния въпрос: След постановяване на въззивното решение е прието Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е даден отговор на релевантния материалноправен въпрос в следния смисъл: В производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /към настоящия момент отменен/ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В мотивите по т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователя отговаря при осъществен деликт, извършен от застрахования, в рамките на обема на гражданската отговорност на делинквента, чиито граници са определени в разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Обхватът и размерът на вредите, установени с решението, с което е уважен искът по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, имат обвързващо за застрахователя действие в материалноправно отношение, когато са едни и същи с претендираните вреди по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./. Прекият иск срещу застрахователя е обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увреденото лице при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване на имуществото му, до който резултат би се стигнало ако застрахователят отговаря в по-голям размер за същите имуществени и неимуществени вреди от делинквента. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е изразено становище, че разбирането, че по прекия иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО, чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и Директива 90/232/Е., според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. Настоящият съдебен състав се съобразява със задължителната практика на ВКС, създадена с посоченото Тълкувателно решение. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос се налага изводът, че въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 223 КЗ /отм./ и задължителната практика на ВКС е приел, че решението, с което искът по чл. 45 ЗЗД е частично уважен, не обвързва съда, разглеждащ прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно присъденото от наказателния съд обезщетение за неимуществени вреди. Присъденото с влязлата в сила присъда на Тетевенски районен съд по н.о.х.д. № 159/2011г. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, което подсъдимият делинквент Н. Я. Н. следва да заплати на П. Л. П., е в размер 6 000 лв. заедно със законна лихва от 27.11.2011г. Предявеният в наказателното производство граждански иск е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер 12 000 лв. Предявеният срещу ответното застрахователно дружество иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му в резултат на настъпилото на 27.11.2011г. ПТП в размер 12 000 лв. Пред касационната инстанция е висящ спора само относно присъденото от въззивната инстания обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6 000 лв. до 12 000 лв. Съпоставяйки предявения в наказателното производство граждански иск по чл. 45 ЗЗД и предявеният в настоящото исково производство пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, настоящият съдебен състав констатира идентитет между обезщетението за неимуществени вреди на деликтно основание и обезщетението за неимуществени вреди срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Неоснователен е релевираният от ответника по касационната жалба /ищец в първоинстанционното производство/ довод, че обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента. С оглед характера на неимуществените вреди, чието обезщетение се претендира с настоящата искова молба, и предвид заявените в исковата молба факти и обстоятелства, не се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес, а е налице идентитет в заявените претенции за обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП. Решението на наказателния съд по предявения граждански иск по чл. 45 ЗЗД е задължително за страните по него и съдилищата на Република България. Дори и да са допуснати нарушения при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, тези нарушения на наказателния съд не могат да бъдат отстранени чрез предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и лихва за забава да бъдат отхвърлени като неоснователни в следните части: за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 6 000 лв. до 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата; разликата над 322,50 лв. до 636 лв. - обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г.; както и претенцията за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за адвокатски хонарар за СРС в размер на 1 600 лв. и за СГС в размер на 650 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационна жалба трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за касационното производство в размер 156,27 лв. – платена държавна такса. Разноски на ответника по касационната жалба не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 18926 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 11322/2013г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав в частта, с която след частична отмяна на решение № І - 48 - 70/24.04.2013г. по гр. дело № 4061/2012г. на СРС, 48 състав ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца П. Л. П. от [населено място] сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Н. Н. на 27.11.2010 г. при управление на МПС „Д. Т.”, peг. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, сумата над 322,50 лв. до размер от 636 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатски хонарар за СРС - в размер на 1 600 лв. и за СГС – в размер на 650 лв., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от П. Л. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за разликата над присъдените 6 000 лв. до 12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Н. Я. Н. на 27.11.2010г. при управление на МПС „Д. Т.”, peг. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; за присъждане на законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата; за присъждане на сумата над 322,50 лв. до размер от 636 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г.; претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за адвокатски хонарар за СРС и СГС, като неоснователни. ОСЪЖДА П. Л. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Л. област, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 156,27 лв. /сто петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски за касационното производство – платена държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.