Р Е Ш Е Н И Е № 149 С., 08.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1884 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 359 от 31.03.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 600 от 28.09.2009 година по гр.д. № 497/2009 година на Врачански окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за сумата 2534,49 лева, предявен от Й. Тодорова М. от [населено място] против Кооперация “К. съюз”, [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. с чл. 313 ГПК относно момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове. По приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. с чл. 313 ГПК. Както вече Върховния касационен съд се е произнесъл в решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал. 2 ГПК. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал.3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК. Съгласно чл. 312, ал.1 т. 2 и ал. 2 ГПК по делата, разглеждани по реда на бързо производство, съдът в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, изготвя писмен доклад по делото и указва на страните да вземат становище по дадените им указания, т.е. в закрито заседание съдът следва да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните от нея факти не са посочени доказателства. В бързото производство по трудов спор по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, подлежащ на доказване от ищеца е фактът на оставане без работа в периода след незаконното уволнение, за установяване на който са допустими всички доказателствени средства. Когато първоинстанционният съд не е дал точни указания с доклада по делото – посочил е, че доказването на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е в тежест на ищеца, без да определи кои са подлежащите на доказване факти, поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на оставането на ищеца без работа след уволнението следва да бъдат допуснати и събрани във въззивното производство. Първоинстанционното решение на Врачански районен съд по гр.д. № 591/2009 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният от Й. Тодорова М. против Кооперация “К. съюз” иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 05 от 08.12.2008 г. е уважен като основателен. С въззивната жалба ищцата е представила доказателства за обстоятелството, че в шестмесечен срок след незаконното уволнение не е реализирала социално осигурен доход. Въззивният съд е приел, че доказателствата за установяване на този факт са допустими, тъй като първоинстанционния съд не е дал указания за кои факти страната не сочи доказателства, а шестмесечния период след уволнението е изтекъл в хода на въззивното производство. Въз основа на приетите доказателства – служебна бележка от Бюро по труда, [населено място] и трудова книжка на уволнената служителка, въззивният съд е приел, че ищцата е останала без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, поради което е уважил като основателен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В касационна жалба против решението на Врачански окръжен съд, постъпила от К. съюз, [населено място] се поддържа, че в нарушение на чл. 266 ГПК, въззивният съд е приел доказателства, поискани с въззивната жалба, възможността за представяне на които е била преклудирана в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба Й. Тодорова М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е правилно. Правилен е изводът, че в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд не е дал указания на страната, че не сочи доказателства за твърдения от нея факт, че е останала без социалноосигурен доход в шестмесечен период след уволнението. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е основание за събирането на доказателства за този факт от въззивната инстанция на основание чл. 266, ал.3 ГПК. Правилен е и изводът, че представените доказателства за оставане на ищцата без работа за периода след приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд до края на шестмесечния период след незаконното уволнение са за новонастъпили факти – шестмесечният период след уволнението е изтекъл след приключване на съдебното дирене и постановяване на първоинстанционното решение, поради което поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на този факт са допустими на основание чл. 260, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 600 от 28.09.2009 година по гр.д. № 497/2009 година на Врачански окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: