Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 20 юни 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 469 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Т. Б. срещу нова въззивна присъда на Военно-апелативния съд № П-9 от 22.02.2016 г, по ВНОХД № 6/16, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски военен съд № П-5 от 23.06.14 г, по НОХД № П-5/14, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че за времето от 8,00 часа на 11.12.2012 г до 16,30 часа на 26.05.2013 г, е отказал да изпълнява задълженията си по военната служба, като не се е явил на работа във военното формирование, в което е служел / в. ф. 34630, Б. /, с оглед на което и на основание чл. 385, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С първоинстанционната присъда е постановено оправдаване на подсъдимия поради липса на съставомерност на деянието по чл. 385 НК. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че осъдителната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, че формулировката на обвинението е неточна и нарушава правото на защита, че е останало неизяснено в кое военно поделение е следвало да се изпълняват служебните задължения / в Б. или в Д. /, че материалният закон е приложен неправилно / не е налице съставомерност на деянието по чл. 385 НК /. С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е трето по ред касационно такова. С решение на ВКС № 117 от 30.03.2015 г, по н. д. № 115/15, е отменено решение № П-29 от 17.12.2014 г, по ВНОХД № П-33/14 по описа на Военно-апелативния съд, с което е изменена първоинстанционната присъда само относно основанието за оправдаване на подсъдимия, като е приложен чл. 9, ал. 2 НК. Касационният съд е счел, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието не попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 НК, поради което е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото е постановено въззивно решение № П-15 от 30.07.2015 г, по ВНОХД № П-12/15 по описа на Военно-апелативния съд, с което отново е приложен чл. 9, ал. 2 НК. С решение на ВКС № 450 от 14.01.2016 г, по н. д. № 1328/15, решението е отменено поради неизпълнение на указанията на касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане. При поредното въззивно производство е постановен съдебният акт, предмет на настоящата проверка. При този процесуален развой на делото е недопустимо да бъдат обсъждани възраженията на защитата за нарушение на правото на защита, за постановяване на осъдителната присъда при неизяснена фактическа обстановка, за нередовност във формулировката на обвинението, по които двукратно е изразено становище от ВКС, че такива нарушения липсват. Не е допустимо и пререшаването на въпроса относно приложението на материалния закон / дали деянието съставлява престъпление по чл. 385 НК /, тъй като по същия въпрос вече е изразено становище от ВКС, а именно: Делото двукратно е връщано за ново разглеждане поради неправилно приложение на материалния закон, произтичащо от оправдаването на подсъдимия, включително и на основание чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на изложеното, настоящият състав не би могъл да уважи възраженията на защитата, тъй като с оспорения въззивен акт са изпълнени задължителните указания на ВКС, залегнали в отменителните решения. Все пак, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доводите, залегнали в касационната жалба, са неоснователни. Подсъдимият е работил по трудов договор като „охранител” във в. ф. 34630, Д., но поради реорганизация е пренасочен във военно формирование 34630, Б.. С нарочна Заповед е освободен от длъжност от в. ф. 34630, Д. и е назначен по „Специален щат № А-916” в другото военно формирование. Изготвено е шестмесечно предизвестие за прекратяване на договора му за кадрова военна служба, което му е връчено лично. Жалбоподателят е следвало да се яви на работа на 7.12.2012 г във в. ф. 34630, Б., но не го е сторил. Ръководството на поделението провело разговори с него, обяснено му било, че е длъжен да работи в срока на предизвестието, но това не дало резултат. Независимо от неявяването на работа, за инкриминирания период получавал трудовото си възнаграждение, което впоследствие е прихванато от дължимото обезщетение за освобождаване от военна служба. При правилно изяснените релевантни факти следва изводът, че деянието покрива признаците на състава по чл. 385 НК и не попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока е от значение завишената степен на обществена опасност на деянието и на дееца, произтичащи от следното: Касае за продължителен период на неявяване на военна служба / близо шест месеца /, при липса на каквато и да било основателна причина, в държавна структура с йерархично подчинение и военна дисциплина. Спецификата на деянието разкрива и висока степен на обществена опасност на дееца, проявена чрез нехайното му и неуважително отношение към висшестоящите, положили сериозни усилия да го убедят да се яви на работа в поделението. При това положение, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК не би могла да намери приложение, а съдебният акт, с който е постановена осъдителната присъда, се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Военно-апелативния съд № П-9 от 22.02.2016 г, по ВНОХД № 6/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: