Р Е Ш Е Н И Е № 60204 София, 03 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 493/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от подсъдимите К. И., чрез защитника му адв.П. И. и от адв.Н. И., защитник на подсъдимата К. Д. срещу въззивно решение № 19 от 19.03.2021г., постановено по внохд № 26/21г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Оплакването и на двамата касатори е за явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Искането, което прави подс. И. е за намаляване размера на наказанието, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Защитникът на подс.Д. отправя искане за приложение на чл.66 от НК и отлагане изпълнението на наложеното й наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите. Намира за правилна направената от АС – Велико Търново корекция на първоинстанционната присъда, предвид констатираното нарушение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК при определяне наказанията на подсъдимите. Счита, че размерът на наложените наказания е съобразен с установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и съответен на целите по чл.36 от НК. По отношение на подс. Д. изразява становище, че за поправянето и превъзпитанието й наказанието лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца следва да се изтърпи ефективно. Пледира за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение. Адвокат Р. А., повереник на частния обвинител В. Д., изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Твърди, че престъплението по чл.143, ал.1, алт.1, пр.1 от НК, от което е пострадала доверителката му, е доказано от обективна и субективна страна, а наложеното на подс.И. наказание от две години лишаване от свобода/затова престъпление/, е определено при съобразяване с установените по делото обстоятелства. Моли касационната жалба на И. да бъде оставена без уважение, а решението на АС –Велико Търново в частта, касаеща В. Д. да бъде оставено в сила. Адвокат К. М., служебен защитник на подсъдимия И. пледира за уважаване на касационната му жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено и не отговаря на степента на обществена опасност на деянията. Според защитника не е отчетено обстоятелството, че пострадалите съгласно съдебномедицинската експертиза нямат травматични увреждания. Като смекчаващо обстоятелство сочи чистото съдебно минало на подзащитния си. Също така изтъква, че той е млад човек, не е “закорявал престъпник”, разкайва се за деянията си, поради което следва да му бъде дадена възможност да се поправи с налагане на по-ниско по размер наказание. Адвокат Н. И., служебен защитник на подсъдимата Д. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Счита, че за поправяне на подзащитната му не е необходимо ефективно да бъде изтърпяно наложеното наказание лишаване от свобода. Подсъдимата е трудово ангажирана, поддържа лични отношения с децата си, и самата тя е понасяла психическо насилие от подс.И.. Твърди, че Д. е осъзнала своите слабости, довели до посегателство по отношение на собствените й деца и искрено се разкайва за поведението си. В заключение сочи, че генералната превенция може да бъде постигната с отлагане изпълнението на наложеното й наказание при предпоставките на чл.66 от НК. Подсъдимият К. И. изцяло се присъединява към становището на защитника си. Заявява, че се е съгласил с провеждането на съкратена процедура, тъй като е бил убеден от представляващия го в първата инстанция защитник, че “това не са самопризнания, а просто, за да не се разпитват свидетели срещу мен”. Моли делото да се върне за ново разглеждане. Подсъдимата К. Д. моли за приложението на чл.66 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 26007/09.11.2020г., постановена по нохд № 795/20г., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия К. Т. И. за виновен в извършване на следните престъпления: -по чл.149, ал.5, т.4, вр. ал.2, алт.1 и 2 вр. ал.1, алт.1 и 2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години; -по чл.150, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК /изм.ДВ бр.26/10г./ и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода; -по чл.150, ал.3, алт.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години; -по чл.152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години; -по чл.149, ал.2, алт.1 и 2 вр. ал.1, алт.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК/ изм. ДВ бр.75/06г./ и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години; -по чл.150, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК /изм.ДВ бр.26/10г./ и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода; - по чл.150, ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложил наказание четири години лишаване от свобода; - по чл.152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, , алт.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години; -по чл.152, ал.3, т.1, алт.1, вр. ал.1, т.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода от шест години; -по чл.150, ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години; - по чл.159, ал.1, алт.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 1000лева; -по чл.143, ал.1, алт.1, пр.2 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета на десет години.На основание чл.23, ал.3 от НК към това наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 1000лева. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Произнесъл се е по приложението на чл.59, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата К. Н. Д. е била призната за виновна в извършване на следните престъпления: - по чл.149, ал.2, алт.1, вр. ал.1, алт.2, вр. чл.20, ал.4 от НК/изм.ДВ бр.27/09г./, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години; - по чл.150, ал.1, алт.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години; - по чл.152, ал.3, т.1, алт.1, вр. ал.1, т.2, алт.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години; - по чл.157, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.3 и 4, вр. чл.18, ал.1 от НК/изм. ДВ бр. 75/06г./, за което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета на две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален “общ” режим. С присъдата, първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 19 от 19.03.2021г., постановено по внохд № 26/21г., Апелативен съд – Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета наказанията, наложени на подсъдимите, както следва: На подсъдимия К. Т. И.: - за деянието по чл.149, ал.5, т.4, вр. ал.2, алт.1 и 2 вр. ал.1, алт.1 и 2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено по отношение на Н. И. от дванадесет на осем години лишаване от свобода; - за деянието по чл.150, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК /изм.ДВ бр.26/10г./, извършено по отношение на Н. И. от шест на четири години лишаване от свобода; - за деянието по чл.150, ал.3, алт.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено по отношение на Н. И. от седем години на четири години и осем месеца лишаване от свобода; - за деянието по чл.152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, алт.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено по отношение на Н. И. от петнадесет на десет години лишаване от свобода; - за деянието по чл.149, ал.2, алт.1 и 2, вр. ал.1, алт.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 от НК/ изм. ДВ бр.75/06г./, извършено по отношение на А. И. от шест на четири години лишаване от свобода; - за деянието по чл.150, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК /изм.ДВ бр.26/10г./, извършено по отношение на А. И. от шест на четири години лишаване от свобода; - за деянието по чл.150, ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено по отношение на А. И. от четири на две години и осем месеца лишаване от свобода; - за деянието по чл.152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, алт. 1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено по отношение на А. И. от петнадесет на десет години лишаване от свобода; - за деянието по чл.152, ал.3, т.1, алт.1, вр. ал.1, т.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено по отношение на А. И. от шест на четири години лишаване от свобода; - за деянието по чл.159, ал.1, алт.1 от НК, по отношение на А. И. от шест на четири години лишаване от свобода; - за деянието по чл.143, ал.1, алт.1, пр.2 от НК, извършено по отношение на В. Д. от три на две години лишаване от свобода. На подсъдимата К. Н. Д.: - за деянието по чл.149, ал.2, алт.1, вр. ал.1, алт.2, вр. чл.20, ал.4 от НК/изм. ДВ бр.27/09г./, , извършено по отношение на Н. И. от три на две години лишаване от свобода; - за деянието по чл.150, ал.1, алт.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено по отношение на А. И. от три на две години лишаване от свобода; - за деянието по чл.152, ал.3, т.1, алт.1, вр. ал.1, т.2, алт.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено по отношение на А. И. от четири на две години и осем месеца лишаване от свобода; - по чл.157, ал.2, вр. ал.1, алт.2, пр.3 и 4, вр. чл.18, ал.1 от НК/изм. ДВ бр. 75/06г./, от три на две години лишаване от свобода. Присъдата е изменена и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, както следва: Намалено е определеното на К. И. общо и най-тежко наказание от петнадесет на десет години лишаване от свобода. Намалено е определеното на К. Д. общо и най-тежко наказание от четири на две години и осем месеца лишаване от свобода. Присъдата е отменена в частите, с които на основание чл.58а, ал.1 от НК, по отношение и на двамата подсъдими определеното общо и най-тежко наказание е редуцирано с една трета. Горната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият К. Т. И. е признат за виновен да е извършил два пъти на 02.09.2018г. деянието по чл.150, ал.1, алт.2, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на А. И., като е признат за невиновен и оправдан по едно от първоначално повдигнатите му две обвинение по този текст. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби и на двамата подсъдими са допустими, но неоснователни. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Оплакванията и в двете жалби са за явна несправедливост на наложените наказания, касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, проведено на 19.11.2021г., подсъдимият К. И. заявява, че се счита за невиновен, но по съвет на защитника си е признал фактите пред ОС - Плевен, за да не се разпитват свидетели, които могат да дадат показания в негова вреда. Тези твърдения сочат на оплакване за допуснати процесуални нарушения, засягащи правото му на защита и такива при провеждане на горепосоченото особено производство, което представлява касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което обаче не е било заявено с касационната жалба. Посочените твърдения не могат да бъдат предмет на разглеждане в касационното производство, тъй като са направени след изтичане на срока за обжалване на въззивния акт. Принципно след подаване на жалбата е допустимо релевирането на нови касационни основания, но само в срока за обжалване. По отношение жалбата на подсъдимия К. И.: Във връзка с определяне наказанията на този подсъдим, въззивният съд е приел за установени следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, относими за всички деяния:смекчаващи - чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по отношение на предходно негово осъждане и трудовата му ангажираност, преди вземането на мярката за неотклонение “задържане под стража”; отегчаващи – деянията са осъществени в продължителен период от време - пет години; обстоятелството, че двете пострадали са деца на подс.Д., с която живеел на съпружески начала. Отчетено е и обстоятелството, че А. и Н. И. са били зависими от подсъдимия, тъй като са живеели в общ дом с него и майка си. Двете момичета са живеели в постоянен тормоз, страх, несигурност и напрежение. Отчетени са и негативните последици от деянията върху физическото и психическо им развитие, предвид данните от СППЕ. Експертите са констатирали необходимост от специализирана психотерапевтична помощ при пострадалата Н. И., а по отношение на сестра й – А. И. е прието, че преживяната ранна фрустрация е предиспозирала нарушение на сексуалното влечение с изграждането на хомосексуални връзки и избягване на отношение с представители на срещуположния пол. Като отегчаващо вината обстоятелство е отчетено и безскрупулното отношение, демонстрирано от подсъдимия към пострадалите, униженията на които ги е подлагал, лишаването от средства за издръжка, принуждаването им още в гимназиалния курс на обучение да работят и със заработените средства да плащат битовите сметки на семейството. Всичко това се е отразило негативно на учебния процес и успеха им в училище. Извън този общ подход, въззивният съд е изложил конкретни мотиви за всяко едно от единадесетте престъпления, включително досежно степента на обществена опасност на всяко деяние и тази на дееца. Не се налага преповтарянето им, тъй като настоящият състав ги споделя изцяло. В жалбата си, в няколко пункта, касаторът е изложил аргументи в подкрепа на поддържаното от него касационно основание. Неоснователно е твърдението, че съдът не е отчел като допълнително смекчаващо обстоятелство факта, че подсъдимият е признал вината си. В случая контролираният съд правилно е преценил процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство. Тази преценка е съобразена със съдебната практика - ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, т.7, която приема, че в процедурата по чл.373, ал.2 от НПК признанието на фактите не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостното, обективно процесуално поведение при досъдебното разследване, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и извършителя. Данните от досъдебното производство не установяват поведение от страна на И., което да е допринесло за разкриване на престъпленията и на обективната истина. Той се е ползвал от правото си да не дава обяснения, като само при един от разпитите си в качеството на обвиняем е депозирал обяснения, в които е заявил, че се признава за виновен единствено за направените записи. Безпредметно е да се обсъждат аргументите, изложени в жалбата досежно настъпилата реабилитация по отношение на предходно осъждане и последиците от това, тъй като съдилищата са отчели чистото му съдебно минало сред смекчаващите обстоятелства. По-нататък твърденията, че по отношение показанията на пострадалите се налага завишена критичност, тъй като те са единствени очевидци на извършените изнасилвания и блудствени действия, и са най –заинтересовани от изхода на делото, не са обстоятелства, които имат значение за индивидуализация на наказанията. Също без значение е и фактът, че пострадалите не са се конституирали в качеството на граждански ищци. По аналогичен начин стои въпросът и с твърдението за липса на травматични увреждания по пострадалите деца. В последния пункт на жалбата се акцентира на справедливостта на наказанието, и на специалната превенция. Невярно е твърдението, че подходът на въззивния съд при определяне на наказанието е формален, тъй като не е отчетено доброто процесуално поведение на подсъдимия и признаването на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, което е довело до налагането на несправедливо наказание. На аналогично възражения беше отговорено по-горе. Само в допълнение (доколкото се акцентира на тези обстоятелства), следва да се посочи, че в особеното производство по чл.371, т.2 от НПК подсъдимото лице получава по-леко наказание, именно поради факта, че е направило признание на фактите по обвинението и се е съгласило да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на изложеното, този състав на касационната инстанция намира, че наложените на подс.К. И. наказания за извършените от него единадесет престъпления не разкриват признаците на явна несправедливост по смисъла на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства не само на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, но и на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. По отношение жалбата на подсъдимата К. Д.: Претендираната явна несправедливост на наказанието е относно постановеното ефективно изтърпяване на определеното й общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, с искане за приложение на разпоредбата чл.66 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че прилагането института на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките на чл.66 от НК, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. В случая, както е посочено и в жалбата са налице двете формални юридически предпоставки - наложено наказание лишаване от свобода да е за срок до три години и лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съществен критерии за приложение на условното осъждане, е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимото лице извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната претенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. Комплексната преценка, направена от въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с условното осъждане се възприема и от този съдебен състав. Правилно са оценени, както данните, характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тези, касаещи личността на подсъдимата. В жалбата се акцентира на значението на генералната превенция, но както беше посочено по-горе, същата не може да бъде пренебрегната, но водеща според закона е личната такава. Изцяло се споделя извода на контролираната инстанция, че за поправяне на подсъдимата се налага ефективно да изтърпи определеното й наказание. Въззивният съд е възприел за правилни изводите на първата инстанция относно завишената степен на обществена опасност на извършените от подсъдимата деяния. Оценил е моралната отговорност, която тя носи за случилото се с двете й деца, през един продължителен период от пет години, в който те израстват и съзряват физически, психически и полово. Всички деяния са осъществени с нейно съгласие, одобрение, а някои първоначално и по нейна инициатива. Случващото се през тези пет години се е отразило изключително негативно на развитието на двете момичета и има съответните негативни последици/посочени по-горе/. Всичко това според съда обосновава и висока обществена опасност на подс.Д.. На тези изводи, които касационният състав намира за правилни, не могат убедително да се противопоставят твърденията на подсъдимата и защитата й за водещата роля на подс.И. при осъществяване на деянията, както и за влиянието, и емоционалният контрол, който той е упражняван по отношение на нея, за да се подчинява тя на нарежданията и изискванията му. В случая на емоционалната нестабилност на подс.Д. не може да се отдаде водещо значение, тъй като тя е започнала да упражнява сексуално насилие върху децата си още преди да започне психическото въздействие на подсъдимия върху нея. Принципно всички престъпни деяния са обществено укорими, но в случая става въпрос за едно изключително морално неприемливо поведение( продължило дълго във времето) от лице, притежаващо психическата годност, в осъзната възраст - на 35год.(към 2013г.), както и не на последно място - майка на жертвите. Обстоятелството, че към настоящият момент тя е трудово ангажирана, не може да обоснове извод за настъпил категоричен поправителен ефект. В жалбата този касатор се позовава на практика на ВКС относно мотивиращото въздействие на размера на изпитателния срок при условното осъждане, както и на възпиращото въздействие на бъдещата възможност отложеното наказание да бъде изтърпяно при неправомерно поведение на дееца. Безспорно е, че тези обстоятелства при отделни, конкретни случаи могат да бъдат ценени като допринасящи за поправянето на дееца, но наред с други убедителни данни, каквито не са налице в настоящият казус. Ето защо, настоящият състав намира, че решаващият въззивен съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 от НПК с отказа да приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи изпълнението на наложеното на подс.К. Д. наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение на Апелативен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 19.03.2021г., постановено по внохд № 26/21г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: