Р Е Ш Е Н И Е № 50038 гр. София, 18.08.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 2736 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответника в производството ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] и от третото лице помагач на страната на същия ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, както и по насрещна касационна жалба, подадена от ищцата в производството С. В. К., срещу въззивно решение № 91 от 27. 04. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2020 г. Ответникът в производството ЗД „БУЛ ИНС“ АД и третото лице помагач на негова страна в процеса АПИ обжалват въззивното решение в съответните му части, с които след частична отмяна на първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД от С. В. К., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, с обжалваното въззивно решение касаторът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата и сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. сумата 27000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата, считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане – цялата така присъдена сума от 70500 лв. по главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на смъртта на сестра и И. В. К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП, настъпило на 06. 12. 2016 г. В касационната жалба на жалбоподателя – ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в обжалваните му от ответника части, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага се, че в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на негов близък, освен лице от кръга, посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение може да е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, съобразно който справедливостта изисква, за да бъде едно лице обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, да е налице силно изградена връзка между пострадалия и увредения, т.е. да е налице връзка, идентична с тази, присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг. Според касатора-ответник изложеното води до извод, че при претенция, като процесната – от лице, което е извън този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на отношения с починалия, които да са идентични с тези на лицата от най-близкия кръг роднини, както и че вследствие на тези отношения е претърпяло и продължителни болки и страдания от загубата на починалия, каквото доказване според ответника в случая не е проведено по делото. Касаторът-ответник излага, че наличието на кръвната връзка между ищцата и починалата ѝ сестра, и създалите се с оглед на същата обичайни отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ, според цитираното ТР не е достатъчно, за да се формира извод, че преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално такова основание ще е налице ако се установи, че тази връзка /привързаност/ е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между починалия и прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. Твърди се, че по делото не са установени факти и обстоятелства от съвместния живот на ищцата и починалата ѝ сестра, които предполагат създаване на връзка, различна от обичайната между сестри. Касаторът-ответник излага, че от показанията на разпитаните свидетели – родители на ищцата, които показания според ответника във всички случаи следва да се ценят с оглед на пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, не се установява, че връзката между починалата и ищцата е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази, характерна за прекия кръг от лица, подлежащи на обезщетяване. Твърденията на свидетелите, че сестрите са били много привързани една към друга и постоянно са се търсили, според този касатор не сочи на изключителност на връзката помежду им, доколкото такива са отношенията в 99 от 100 от случаите на отношения между сестри; Двете сестри са учели в различни градове и фактът, че са поели в сходна посока по пътя на своето образование /доколкото това може да се твърди за специалностите дентална медицина и физиотерапия/, не установява изключителност на техните отношения. Това, както и факта, че преди инцидента сестрите са се търсели постоянно, а след инцидента ищцата е провеждала рехабилитация на пострадалата си сестра, също не сочи на възникнала връзка, по-силна от обичайна за роднини с такава степен на родство. Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., извадки от което относно предпоставките, при които следва да се приеме, че са налице особено близки отношения и е изградена трайна дълбока и емоционална връзка, са цитирани в жалбата. Излага се, че установените от свидетелите по делото обстоятелства, че между сестрите е съществувало разбирателство, взаимопомощ, че двете много са се обичали и са се търсили постоянно, дори когато са живеели в различни градове, не означава, че при тях се е изградила връзка, която е с различно съдържание от обичайната връзка между две сестри, и която може да се приравни на тази между преките наследници, а изводът на въззивния съд в обратния смисъл противоречи на събраните по делото доказателства и е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. При условията на евентуалност се заявява, че неправилно въззивната инстанция е приела неоправдано нисък размер на съпричиняване от страна на починалата на вредоносния резултат – само 6 %, както и че е определила неоправдано висок размер на обезщетението за неимуществени вреди – 75000 лв., докато в подобни случаи съдилищата определят обезщетения за брат/сестра не по-високи от 25-30000 лв., а при определяне на размера следва да се съобрази и датата на настъпване на ПТП – преди повече от 7 г. Твърди се, че пострадалата е пътувала без колан и е изпаднала от автомобила при ПТП, като по този начин в много по-висока степен е допринесла за настъпването на тежките травматични увреждания, които след това са довели до нейната смърт. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваните му от ответника части и по същество – отхвърлянето на предявения срещу него иск в цялост, със законните последици, претендират се разноски за всички съдебни инстанции. В касационната си жалба третото лице помагач АПИ излага, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/23. 12. 1968 г., ТР № 1/23. 12. 2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се неправилност на изводите на въззивния съд в насока на това, че по делото е доказана изключителна и необичайно силна връзка между двете сестри – починалата и ищцата, като се излага, че обстоятелствата, установени по делото чрез разпита на родителите на сестрите, за които като родители е нормално да приемат, че връзката между дъщерите им е изключително здрава и по-силна от обичайното, с оглед сполетялата ги трагедия – че сестрите са живели заедно, делили един дом и стая, едната е помагала на другата, сочат на силна връзка между тях, но не и на изключителност на техните отношения по смисъла на ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага се, че в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/68 г. досежно критериите за определяне на обезщетението по справедливост, присъденото обезщетение е изключително завишено, в противоречие с приложимите критерии за прилагането на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се като изключително занижен с оглед конкретните, установени по делото обстоятелства, приетият от съда размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Иска се отмяната на въззивното решение в частите, с които искът е уважен и по същество – отхвърлянето му изцяло, при условията на евентуалност се моли за намаляването на обезщетението с оглед завишения му размер и събраните данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. В насрещната си касационна жалба ищцата С. В. К. обжалва въззивното решение в частта му, с която предявените от нея искове са отхвърлени за разликата над уважения размер от 70500 лв. по главницата, намален поради приет, според нея несъществуващ принос на починалата от 6 %, от сумата 75000 лв., до общо предявеният такъв от 100000 лв., със съответните последици по отношение на лихвата за забава. Твърди се неправилност на решението в тази му част, поради нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата намира за установено по делото по категоричен и недвусмислен начин, че отношенията между двете сестри са били изключително близки, далеч над обичайните между сестри за сходни случаи. Претендира се неправилност на извода на въззивния съд за принос на пострадалата, поради непоставен предпазен колан, като се твърди, че от заключението на САТЕ се установява, че увреждащото МПС е оборудвано с двуточков предпазен колан на мястото, на което е седяла сестрата на ищцата и по никакъв начин същият не би могъл да фиксира или задържи тялото при конкретно установения механизъм на ПТП, нито да предотврати излитането му назад след счупването на средната задна седалка, а още по-малко да намали обема и вида на травмите, тъй като се установило, че коланът изобщо не може да се задейства с оглед ротационните и центробежните сили при завъртането на автомобила, дори и да е бил триточков. Иска се отмяната на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата отхвърлителна част за сумата 29500 лв. и присъждането и на тази сума, със законната лихва считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Страните взаимно оспорват жалбите си, претендират разноски. С определение по делото № 50068 от 15. 02. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по касационната жалба на ответника в производството ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу същото решение в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД от С. В. К., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, с въззивното решение е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на С. В. К. и сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. сумата 27000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата, считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане – цялата така присъдена сума от 70500 лв. по главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. В. К. вследствие на смъртта на сестра и И. В. К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП, настъпило на 06. 12. 2016 г., по релевантния за изхода на делото въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт, смърт на техни близки на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Подадената от ответника в производството касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която предявеният срещу касатора иск е частично уважен, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ до уважения с въззивното решение размер от 70500 лв. по главницата, и за неоснователност на същия за разликата над тази сума до общо предявеният размер от 100000 лв., въззивният съд е приел и изложил в относимата към оплакванията в касационните жалби на страните в производството, част от мотивите към решението си, че от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели М. К. и В. К. - родители на ищцата, се доказват твърденията на същата за изградени и доказали се във времето между двете сестри, от малки до момента на трагичния инцидент, взаимоотношения на привързаност, изключителна близост, обич, взаимопомощ, дълбока емоционална близост и подкрепа. Според съда е установено по делото, че двете сестри са израснали заедно в едно семейство, били са свързани с дълбока духовна и емоционална връзка; Починалата е била опора за своята по-малка сестра – ищцата, която се е допитвала за всичко до нея; Били са неразделни до навършване на пълнолетие; Навсякъде са излизали заедно, споделяли са си всичко, имало е пълно разбирателство между тях; По-голямата сестра е помагала на ищцата в овладяване на учебния материал, давала ѝ е житейски съвети; След като навършила 18 години починалата била приета да учи стоматология в Медицински университет-Варна; Била е много добра студентка - една от най-добрите; Надявала се да се реализира успешно в бъдещата си професия; Под влияние на по-голямата си сестра, ищцата също се ориентирала към медицинска специалност - записала кинезитерапия в Медицински университет-Плевен; През цялото следване двете сестри поддържали контакт ежедневно, обменяли информация за ученето и за студентския си живот като цяло; След като починалата изпаднала в кома, ищцата я посещавала при всяка възможност, почти всяка събота и неделя, прилагала научените знания за рехабилитацията и кинезитерапията към сестра си, особено след като тя била приета в болницата в [населено място], правела всичко което зависи от нея за да се подобри състоянието ѝ и силно се надявала да не почине; Състоянието, в което е била изпаднала сестра ѝ, и в което я виждала ищцата било много мъчително за нея; Загубата ѝ се отразила крайно негативно на ищцата; Боледуването и смъртта на сестра ѝ оставили у по-малката сестра незаличим белег, който ще остане у нея до края на живота ѝ; Отложила личните си планове, дори сключването на брак, тъй като казвала че по-голямата ѝ сестра трябвало да се омъжи преди нея; През цялото време от ПТП-то до смъртта на сестра ѝ, ищцата търсила контакти с лечебни заведения у нас и в чужбина, търсила помощ и съвети от лекари и рехабилитатори, за да помогне на пострадалата. Апелативният съд е кредитирал свидетелските показания на родителите на ищцата и на починалата, като ги е намерил за конкретни, последователни, непротиворечиви и неопровергани с други доказателства по делото, както и съответстващи и на дадените от вещите лица заключения, и на приетата медицинска документация. В мотивите на обжалваното решение е прието, че по делото е доказана съществуваща между ищцата и сестра ѝ дълбока и трайна емоционална връзка, изключителна по своя характер, която приравнява отношенията между двете сестри като такива между най-близкия родствен кръг - родители, деца и съпруг; Връзката между двете сестри надхвърля обичайните нормални отношения между сестри и е много повече от тях; Между тях са съществували взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие води до проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. В обобщение въззивният съд е приел, че емоционалната връзка между сестрите е била трайна и дълбока, като след смъртта на починалата за ищцата са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, поради което и съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСГТНК на Върховния касационен съд в случая на ищцата следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за справедлив размер от 75000 лв., при 6 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан, и е присъдил сумата 70500 лв. В допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е неправилно. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., разрешенията в което настоящият състав изцяло споделя е прието, че от посочените в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение; Предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд; Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците; При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка; Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.). В случая в обжалваната му част въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, и практика на ВКС. Въззивният съд необосновано е приел, че между ищцата и загиналата вследствие процесното ПТП нейна сестра, е съществувала особено силна емоционална връзка, която освен дълбока и трайна, но е и изключителна по своя характер, която приравнява отношенията между двете сестри като такива между най-близкия родствен кръг – родители, деца и съпруг, надхвърля обичайните нормални отношения между сестри и е много повече от тях, и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения, които в случая подлежат на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост. Подобен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите в кредитираните си от въззивния съд показания, дадени пред първоинстанционния съд, в относимата им към отношенията между ищцата и починалата й сестра, тяхна част установяват, че: /св. К., майка на ищцата и загиналата й сестра/: С. и И. били изключително близки, постоянно били заедно, постоянно се търсели, едната, където отиде и другата там; Нямало кака й да каже, че С. е мъничка и не иска да идва с нея; Никога не са се карали, винаги са били заедно, били изключително близки; Загиналата заминала да учи, като свърши петък си идва, събота и неделя стои при семейството си; След това С. й и тя като почнала да учи в Плевен, и тя отива при кака си, събота и неделя са заедно; По всяко време са заедно; С. имала сестра си като някаква даденост и мислела, че тя трябва да е там, в нейното съзнание тя имала кака, която винаги е там, на разположение; Каквото правела каката, естествено се правело и от малката, защото тя е пример за подражание; Винаги й е помагала; Като почнала С. да учи, И. казала: „Мамо, не се притеснявай, аз ще й помагам за всичко“; Учели едно и също почти, искали да са заедно, но тая специалност, която С. си избрала, я нямало във Варна и записала в Плевен; На 8-ми декември искали да са заедно. Свидетелката не искала ищцата да вижда сестра си след инцидента, но тя казала: „Не, как няма да я видя“. Влязла, било малко шокиращо, защото тя не била много приятна гледка; Щяла да припадне, но се свестила и се оказало, че от малкото момиченце, което всички гледали, тя трябвало да порасне много бързо; В петък свършвала училище, вечер я чакали на гарата във Варна и в неделя я изпращали; Тя казвала: „Аз ще правя раздвижване на кака“. Всички те живеели в интензивното; Всяка седмица С. посещавала кака си; Ако имала някои извънредни часове, не можела да дойде, но това се случвало един два пъти; Сдавена казвала: „Аз какво да направя, че трябва да остана без кака, самичка“; От малкото момиченце, което било безгрижно, радостно и усмивката не слизала от лицето й, тя не искала да ходи никъде, седяла си в къщи; Впоследствие никога не ходела никъде на 8-ми декември; Като отидела някъде, първата й работа била: „Аз купих на кака подарък“; винаги й купувала подаръци; Станала съвсем друг човек, не тоя безгрижен човек, който била; Тя знае как се преживява и как трябвало да остане без кака си, на която тя разчитала и просто за нея такова нещо нямало как да се случи, нея да я няма; В съзнанието на С. кака й винаги трябва да е там; Много тежко; Тя споделя, споделя, че й липсва, постоянно й липсва.; Тя имала сериозен приятел, имали планове, чакали сватба, деца, но в един момент С. казала: „Тя кака трябваше да е на това място, аз не мога сега“ и тя се разделила с приятеля си, който искал да са семейство; /св. К., баща на ищцата и загиналата й сестра/: Като малки С. и И. имали много дълбока привързаност, понеже каката била за пример на С. в учението, мъчила се да рисува като нея, да учи като нея, каката била отличничка; С. се мъчела по същия начин да й подражава; Когато изоставала в училище или имала проблеми, каката помагала много, учела с нея; Постоянно се търсели през деня, много дълбока връзка имали, играели заедно, спели в една стая, учели заедно; На по-късен етап вече, след като И. почнала да учи във Варна, се чували всеки ден по телефоните; Като почнала и С. да учи, и тя медицина, си помагали, разговаряли си по медицинските теми за изпитите; Стараела се и тя да има 6-ци като кака си, чували се постоянно; След злополуката С. идвала при всяка възможност - петък, съботата и неделя, когато не учела в Плевен, идвала при кака си да я раздвижва и да помага на лечението, на грижите; След като починала И., това било много тежък шок за всички, най-вече за сестра й, понеже тя не била въобще готова за това; Сега навлизала в живота, имала си приятел, мислела да гради някакво бъдеще и семейство; Затворила се малко в себе си, из един път пораснала, преживяла дълбока травма. Така установеното от разпитаните по делото свидетели, според настоящия касационен състав не позволява в случая да се направи извод за изключителност на близостта между ищцата и починалата по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираното в последното решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. Според общоизвестното и нормално, общоупотребимо значение на думата в българския език, изключителността предполага отклонение от типичното или от правилото, нещо, което е извън правилата, извънредно, специално, надхвърлящо нормалната степен, извънмерно, и нищо от така присъщите на изключителността характеристики в отношенията между ищцата и починалата й сестра не се установява да е налице по делото. Установеното от свидетелите не сочи на сложили се конкретни житейски обстоятелства, довели до привързаност, която да е станала толкова силна, че смъртта на сестра й да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между сестри. Напротив - всичко изложено сочи на установени и съществували между ищцата и сестра й, само на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между сестри, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Това не се променя нито от обстоятелството, че сестрите били много близки, че били непрекъснато заедно, че учели, играели заедно и спели в една стая, че ищцата се опитвала да подражава на кака си, която била отличничка, а каката й помагала да учи, и че поддържали постоянна връзка дори и след като започнали да учат в различни населени места, което е нормално между сестри, а не изключение, нито от установения по делото начин, по който ищцата понесла инцидента с кака си, и после помагала в грижите за нея, докато тя била в интензивно отделение, като самата тя я раздвижвала, заради което с малки изключения се прибирала от мястото, където живеела и учела, купувала й и след инцидента подаръци, които установени по делото обстоятелства съдът също намира за нормални проявления на отношения между сестри. Събраните свидетелски показания в тяхната цялост не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка сестра – установените от свидетелите по отношение на ищцата обстоятелства, че понесла тежко смъртта на сестра си, изолирала се от приятелите си и се затворила в себе си, престанала да се събира с други за осми декември, седяла си вкъщи, споделеното колко много сестра й и липсва, загубата на нейната безгрижност, раздялата с приятеля й, с когото имали планове за сватба и деца, съдът намира за нормални за отношенията между сестри, и за също нормална емоционална реакция при загубата на толкова близък родственик, а не за някакво изключение от правилото. При така изложеното съдът намира, че по отношение на ищцата в случая по делото не са доказани и двете, установени в задължителната и в базираната на нея, каузална съдебна практика на касационната инстанция, кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което сочи на неоснователност на предявения иск и налага неговото отхвърляне в цялост, включително и в частта му, за която същият е уважен от инстанциите по същество – за сумата от 70500 лв. по главницата, със законните последици. При този изход на делото в касационната инстанция ищцата няма право на разноски в производството, а ответникът – касатор има право на такива за трите съдебни инстанции в установеният по делото да са действително извършени, размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 91 от 27. 04. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от С. В. К. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, с обжалваното въззивно решение ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. и сумата 43500 лв. по главницата, представляваща разликата над 27000 лв. до 70500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която същото първоинстанционно решение е потвърдено в осъдителната му част, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. сумата 27000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата, считано от 09. 04. 2017 г. до окончателното изплащане, цялата така присъдена с двете решения сума от 70500 лв. по главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на смъртта на сестра и И. В. К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП, настъпило на 06. 12. 2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. В. К. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за осъждането на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да й заплати сумата 70500 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сестра и И. В. К., починала в резултат на увреждания, получени от ПТП, настъпило на 06. 12. 2016 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 09. 04. 2017 г. ОТМЕНЯ решение № 91 от 27. 04. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2020 г. в следните му части за разноските в производството: в частта му, с която е осъдено на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати допълнително държавна такса по сметката на Апелативен съд – Велико Търново в размер на сумата 1740 лв. за първата съдебна инстанция /освен присъдената с първоинстанционното решение такса в размер на1080 лв./; в частта му, с която на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на адвокат Л. Г. Г. от АК – Перник, още сумата 1575 лв. с включен ДДС за първата съдебна инстанция, освен присъдените с първоинстанционното решение 1340 лв.; в частта му, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. В. К. още сумата 87 лева, освен присъдените от Окръжния съд 54 лева, направени разноски в първата съдебна инстанция, по съразмерност; в частта му, с която е отменено първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която С. В. К. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АДсумата над 1367 лева направени разноски в първата съдебна инстанция; в частта му, с която е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати допълнително държавна такса по сметката на Апелативен съд - Велико Търново в размер на сумата 870 лева /освен вече внесените с въззивната жалба 540 лева/; в частта му, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на адвокат Л. Г. Г. от АК – Перник сумата 3174 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за втората съдебна инстанция. ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 27. 04. 2021 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2020 г. в следните му части за разноските в производството: в частта му, с която е осъдена С. В. К. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата 1433,70 лева, направени разноски във въззивното производство по съразмерност с отхвърлената част от иска и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 149 от 07. 07. 2020 г., постановено от Габровски окръжен съд по т.д. № 31 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която С. В. К. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1367 лева лв. разноски в първоинстанционното производство. ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] сумата 1440 лв. – заплатени държавни такси за касационното производство. Решението е постановено при участието в делото като трето лице помагач на страната на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на Агенция „Пътна инфраструктура“. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: