Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на бъдещ иск * приложимо право

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 363
[населено място], 31.07.2018г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1224/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №564/15.02.2018г. по ч.гр.д.№790/18г. Софийски апелативен съд е отменил определение №2708/02.02.2018г. по ч.гр.д.№1483/18г. по описа на Софийски градски съд и е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Гестионе Еколоджика Територио Амбиенте“Италия срещу ЗК“Надежда“АД чрез налагане на запор върху банкови сметки на бъдещия ответник при гаранция в размер на 15 000 лв.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ЗК„Надежда“ АД, в която се оспорва правилността на изводите на въззивния съд,въз основа на които е постановено същото. Претендира се отмяната му и отхвърляне молбата за обезпечение.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. Правилно ли е да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу представена парична гаранция без да е направена преценка за вероятна основателност на исковата претенция и има ли значение дали липсата на тази преценка се дължи на липса на убедителни писмени доказателства ; на неясни и неточни фактически твърдения на молителя в обезпечителното производство относно защитата,която ще търси в исковото производство или на неизследване на приложимото материално право,ако към спора по същество ще се прилага чуждо материално право? и 2. Длъжен ли е съдът,уважаващ молба за обезпечаване на бъдещ иск, да изследва приложимото материално право,ако към спора по същество ще се прилага чуждо материално право,съответно при липсата на доказателства за съдържанието на чуждото право длъжен ли е съдът да укаже на молителя да представи такива или е длъжен да отхвърли молбата за обезпечаване на иска? Като допълнително основание за допускане на определението на апелативния съд до касационно обжалване се сочи хипотезата на „очевидна неправилност“,съгласно чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,наличието на която касаторът обосновава с несъобразяване на съда с норми от КМЧП и Регламент /ЕО/ №593/2008 на Европейския парламент и Съвета,според които съдът е длъжен да изследва чуждото материално право,приложимо към конкретния спор.
Отговор на частната касационна жалба е депозиран от противната страна „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Гестионе Еколоджика Територио Амбиенте“ , в който е оспорено наличието на предпоставките за допускане касационното обжалване на постановения от въззивния съд акт, както и основателността на изложените по същество доводи в частната касационна жалба.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да отмени определението,с което първата инстанция е отказала да обезпечи бъдещия иск на молителя, апелативният съд е приел,че в депозираната молба по чл.390 ГПК се съдържат фактическите основания на бъдещите искове и тяхната обща цена,позволяващи квалифицирането на бъдещия спор като търговски такъв с предмет – връщане на даденото по развалени три застрахователни договора,т.е. на отпаднало основание.Обстоятелството, че не е посочена отделна цена на всяка от претенциите за връщане на даденото по трите договора,съдът не е преценил като пречка за извършването на дължимата в конкретното производство преценка относно обезпечителния интерес и адекватността на исканата обезпечителна мярка.Приложените към молбата писмени доказателства,които са изрично посочени от въззивния състав,последният е намерил за подкрепящи твърденията на молителя,очертаващи предмета на бъдещия иск,респ. - за удостоверяващи в достатъчна с оглед производството степен тяхна вероятна основателност. Наличието на обезпечителна нужда е обосновано с оглед твърдението,че бъдещият ответник е с отнет лиценз за извършване на застрахователна дейност и предстои производство по несъстоятелност,както и с оглед размера на бъдещата претенция – общо 217 043 евро,а исканата обезпечителна мярка – запор на банкови сметки е намерена за допустима и адекватна на защитата,която ще се търси с бъдещия иск.Доколкото в изявлението за разваляне на договорите страната-молител в производството по чл.390 ГПК се е позовала на текст на италианското законодателство,което е договорено и като приложимо между страните,а за съдържанието на същото не са ангажирани доказателства,съдът е заключил,че обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция,която е определил в размер на 15 000 лв. Като непроменящо подобен извод е отчетеното като принципно положение,че за установяването на чуждото законодателство поначало съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за съдържанието му.Последното е аргументирано с предмета,характера и целта на обезпечителното производство,както и съдебната практика,че по него съдът не дължи указания,а се произнася по молбата както е предявена.
Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,първо отделение намира за обосновани предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационен контрол.
Първият от поставените въпроси касае правилността на изводите на въззивния съд,която е предмет на преценка с оглед обстоятелствата по делото във фаза на допуснато касационно обжалване. Въпросите по правилността на съдебния акт не са от категорията обуславящи правни въпроси,които осъществяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване,съгласно постановките на т.1от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Вторият въпрос е свързан с мотивите на определението,в които е прието,че в производството по обезпечаване на бъдещ иск съдът не следва да указва на молителя да доказва съдържанието на чуждото материално право,което ще се прилага в разрешаването на спора по същество между страните.Въпросът се явява обуславящ по смисъла на посоченото тълкувателно решение и се свежда до обвързаността на съда,сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск,от необходимостта да проверява приложимостта в производството по чл.390 и сл. ГПК на чуждо материално право,относимо към спорното правоотношение и начина,по който следва да процедира при липсата на данни за съдържанието му. Налице е и допълнителна предпоставка за допускане на обжалването пред Върховния касационен съд, обоснована в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед необходимост от тълкуване на разпоредбите,свързани с производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск,досежно правоотношения с международен елемент и липса на съдебна практика,съдържаща относимо към подобни хипотези разрешение.
По правния въпрос:
Компетентността на българския съд по обезпечаване на искове, касаещи правоотношения с международен елемент, е предвидена като изключителна с разпоредбата на чл.25 от Кодекса на международното частно право при наличието на определени предпоставки /предметът на обезпечителната мярка да се намира на територията на страната и решението на международния съд да подлежи на признаване и изпълнение в Република България/. Нормата на чл.35 от Регламент/ЕС/ №1215/12 на Европейския парламент и на Съвета /в случаите,касаещи частни правоотношения между лица от различни държави –членки на ЕС/ дерогира тези изисквания,предоставяйки още по-широка компетентност на съда на всяка от държавите –членки да наложи обезпечителни мерки дори когато съдилищата на друга държава – членка са компетентни по съществото на делото. При произнасянето си по молбата за обезпечаване българският съд се ръководи от процесуалния закон на страната /чл.29 КМЧП/,което означава,че независимо от международния елемент на същинския спор между страните по правоотношението, дължимата от него преценка за допускане на исканата обезпечителна мярка се извършва по правилата, предвидени в чл.389- чл.403 ГПК.Създадената по приложението им трайна съдебна практика приема,че в рамките на тази преценка съдът следва да провери дали предявеният,респ. бъдещият, иск е /би бил/ допустим,дали е вероятно основателен,налице ли е обезпечителна нужда и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. Когато спорното материално правоотношение е с международен елемент при формирането на крайния си извод за допускането на обезпечението съдът следва да съобрази наличието на тези предпоставки спрямо съответното приложимо право за разрешаването на спора. Чуждото право подлежи на съобразяване при преценката за допустимост на иска тогава,когато спорът подлежи на разрешаване от съд на чуждата държава,а ако компетентен е българският съд – тази преценка за наличието на процесуалните предпоставки за завеждането на иска се извършва по правилата на българския закон. Изводът за вероятната основателност на иска е обусловен винаги от проверка на приложимото към спорното правоотношение материално право. Тогава,когато по силата на закона или избора на страните следва да бъде приложено чуждо материално право,то трябва да е известно на съда. Общото правило на чл.43 ал.1 КМЧП въвежда служебно задължение на съда да установи неговото съдържание. Това правило обаче не е приложимо спрямо обезпечителното производство,предвид неговия едностранен, несъстезателен характер и изискването за бързина при произнасянето, непозволяваща извършването на предвидените в същата разпоредба в негово задължение процесуални действия по изискването на съответната информация и събиране на доказателства. Поради това и,доколкото ал.2 и ал.3 на чл.43 КМЧП предвиждат по принцип ангажираност на страните по спора при изясняване съдържанието на чуждото право, в тежест на страната, инициирала производството по обезпечаване, е, както да заяви ясно на какви обстоятелства основава иска си и какво претендира /или ще претендира с бъдещия си иск/ от съда /за да би бил определен предметът на спора,подлежащ на бъдещо разрешаване/,така и да обоснове наличието на всички предпоставки за уважаването на молбата й за обезпечаване /допустимост на иска, вероятна основателност,обезпечителна нужда и съответствие на мярката с обезпечителната нужда/, прилагайки към нея съответната информация и доказателства, включително относимите материално-правни норми на чуждото законодателство,които следва да бъдат приложени при разрешаването на спора по същество. Противно процесуално поведение поставя в невъзможност съда да извърши дължимата от него адекватна преценка и на това основание молбата подлежи на отхвърляне.
Така даденото разрешение,приложено към конкретната хипотеза,обуславя извод за неоснователност на молбата на Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Гестионе Еколоджика Територио Амбиенте“ Италия за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ал.1 ГПК. Безпротиворечиво в практиката е поддържаното,че нередовната искова молба не подлежи на обезпечаване, доколкото без индивидуализация на търсената защита съдът не би могъл да прецени както дали искът е допустим,така и дали е вероятно основателен или дали исканата обезпечителна мярка е подходяща /съответна на правните последици на бъдещото решение по спора/. Същото е приложимо и в хипотеза,когато искът предстои да бъде предявен. В молбата за обезпечаване той следва да бъде очертан с всички елементи на редовната искова молба,тъй като освен за посочената преценка,това е необходимо и с оглед прилагане последиците на чл.380 ал.3 ГПК и чл.403 ГПК,където основна предпоставка за произнасянето е съответствието на предявения иск с обезпечения такъв.
В молбата,с която е бил сезиран Софийски градски съд, са изложени твърдения за наличие на правоотношения между молителя и бъдещия ответник по три застрахователни договора,които били развалени с негово изявление поради невъзможност застрахователната компания да издаде нови застрахователни полици,вследствие наложена й квестура,както и поради отпадането на интереса му от подобно изпълнение,поради сключването на нови застрахователни полици с друга застрахователна компания,като с изявлението било поискано от бъдещия ответник да възстанови всички платени суми по застрахователните полици, посочени в общ размер на 217 043 евро,която сума не била платена.В молбата не е формулиран петитум на бъдещия иск, а каква е търсената защита съдът не може да извлича от обстоятелствената й част, доколкото единствено в право и задължение на страната е да посочи изрично волята и намеренията си в бъдещия процес.При преценката за допустимост на бъдещия иск съдът дължи да установи именно доколко е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум,тъй като ако такова липсва, искът е нередовен и не подлежи на обезпечаване. От представените с молбата застрахователни договори и нотариална покана се установява,че приложимо към материалните правоотношения между страните е италианското законодателство, а данни, че същото допуска обратно действие при разваляне на застрахователно правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение с връщане на даденото по него /ако се приеме,че такава би била бъдещата претенция на молителя/, няма. Липсата на приложено извлечение от съответните материално-правни норми, приложими към разрешаването на спора по същество след завеждането на бъдещия иск, което, съобразно даденото по-горе разрешение е в тежест на молителя, не позволява да бъде направен извод за неговата вероятна основателност. Последното, действително, би могло да бъде преодоляно с изискването на парична гаранция /понасянето на която от бъдещия ищец от една страна би удостоверило убедеността му в правотата на защитната му позиция,а от друга – би гарантирало интересите на ответника за обезщетяване на причинени му вреди при евентуална неоснователност на иска/, както е процедирал и съдът,но това би подлежало на преценка само при положение,че би могъл да бъде определен като допустим бъдещият иск,какъвто извод, поради горните съображения,не може да бъде направен.
Молбата за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ал.1 ГПК по посочените мотиви не подлежи на уважаване.Определението на въззивния съд,с което такова е допуснато,следва да бъде отменено и молбата- отхвърлена.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение №564/ 15.02.2018г. по ч.гр.д.№790/18г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение №564/15.02.2018г. по ч.гр.д.№790/18г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Гестионе Еколоджика Територио Амбиенте“Италия за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ЗК“Надежда“АД.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.