9 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50031 [населено място], 09.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1879 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. „Агроинвест“ АД в ликвидация чрез ликвидатора Н. О. обжалва решение № 11 982 от 11.09.2020 г. по т.д. 5127/19 г., САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 786 от 24.04.2019 г. по т.д. 360/18 г., СГС, ТО, 7 състав, с което е признато за установено по отношение на него, по исковете , предявени от „Диджидатал електроникс“ ООД, Б. Л. Ц., Б. М. П. и Л. Н. П. с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, че по партидата на ответника е извършено недопустимо вписване на ликвидатор на дружеството Н. Н. О. под № 20130423124635. Излага обстоятелства за недопустимост на съдебното решение, поради липса на правен интерес за предявилите иска ищци. Позовава се на нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗПФИ отм, в редакцията към 31.01.2013 г., датата на отнемане на лиценза, на „Арго инвест“ АД, като счита, че при отнемане на лиценза задължително се провеждала ликвидация. Счита, че е без значение личността на ликвидатора, след като ликвидацията е принудителна, задължителна по силата на закона. Единствено щяло да се заличи вписването само на ликвидатора, но не и производството по ликвидация. Излага съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, извършено от САС, което се изразявало в неправилно приложение на чл. 54 от ГПК, съобщение за съдебното заседание не било достигнало до касатора, съответно, не бил уведомен. Неправилно бил даден ход на делото. Отнето му било правото на участие в процеса пред въззивния съд. Така била му отнета възможността за изложи съображенията си, като се има предвид, че спорът бил изцяло правен, а не по фактите. Било допуснато нарушение на материалния закон. Излага съображения, че ЗТРРЮЛНЦ бил влязъл в сила на 01.01.2008 г., като дружеството било пререгистрирано на 13.05.2009 г. Това означавало, че всички обстоятелства относно пререгистрирано в Търговския регистър дружество, се вписвали именно в този регистър. Нормата на чл. 20, ал. 4 ЗПФИ отм в редакцията към 2012 г. предвиждала при отнемане на лиценз на инвестиционен посредник КФН да отправи искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация. Тази норма не била в съответствие с останалото законодателство, доколкото до приемането на ЗТР производствата по ликвидация се инициирали пред окръжните съдилища. Нормата била изменена през 2015, като била приведена в съответствие с ЗТРРЮЛНЦ. Дори да било отправено искане от КФН до Съда, то последният нямал основание, към момента на отправяне на искането да образува производство и да се произнесе. Моли да се отмени решението. Ответниците по касационната жалба, акционери, притежаващи 26 500 акции от капитала на „Арго инвест“ АД в ликвидация, „Диджитал електроникс“ ООД, Б. Л. Ц., Б. М. П., Л. Н. П. оспорват касационната жалба. Считат, че могат като собственици на капитала да вземат решение за продължаване на дейността на дружеството. Оплакванията, изложени в касационната жалба били неоснователни. Правилно било прието от САС, че към периода, към който било взето решението Агенция по вписвания не можела да се произнася. Считат, че КФН не била легитимирана да иска от Агенция по вписванията назначаване на ликвидатор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 707 от 22.12.2022 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по т.д. 5127/19 г., поради очевидна неправилност на съдебното решени, нарушение на чл. 3, чл. 14 и чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е признато за недопустимо вписване на ликвидатор на дружеството Н. Н. О., под № 20130423124635 по партидата на „Агроинвест“ АД, въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба само в тази част на решението на първоинстанционния съд, като е обжалвано от „Агро инвест“ АД, чрез ликвидатора. Въззивният съд е приел, че ищците, като притежатели на акции от капитала на ответното дружество имат правен интерес, да предявят иск за установяване недопустимост на вписано обстоятелство в Търговския регистър по партидата на ответното акционерно дружество. Позовавайки се на разясненията, предвидени в Т ълкувателно решение 1/06.12.2002 г. по т.д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които - недопустимо е вписване, което е извършено, без да е било поискано от лице, което е легитимирано да поиска това или вписване, което длъжностното лице по регистрация е извършило, без да е сезирано, Апелативен съд – София, приема, че в настоящия случай, заявление било подадено от лице, което не е от категорията лица, посочени в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ или пък длъжностното лице по вписванията било се произнесло, без да е постъпило заявление за вписване, заличаване или обявяване на акт. Изпратеното от КФН до Агенцията по вписванията писмо с вх. рег. № 07-00-09/15.03.2013 г. съдържало уведомление, че с влязло в сила решение, бил отнет лиценза на “Агро инвест“ АД за извършване на дейност като инвестиционен посредник, по същество писмото не представлява заявление за вписване на обстоятелство. Произнасянето на длъжностното лице с атакувания акт за назначение на ликвидатор на дружество било постановено без надлежно заявление за вписване. Дори и да се приемело, че писмото на КФН до АВ съдържало имплицитно искане за назначаване на ликвидатор, то КФН не било сред легитимираните лица, които могат да искат вписване на обстоятелства по партидата на „Агро инвест“ АД, поради което длъжностното лице по регистрация било извършило недопустимо вписване. Според съда, независимо в коя хипотеза на чл. 20 или чл. 21 от ЗПФИ, редакция бр. 103/2012 г., се извършвало отнемане на лиценза, то законодателят бил регламентирал задължението на Комисията да отправи искане за образуване на производство по ликвидация пред съответния окръжен съд. Назначаването на ликвидатор било част от решението на съда, с което се откривало производство по ликвидация. Назначаването на ликвидатор от длъжностното лице по регистрация било допустимо само в случаите, предвидени в закона. Към момента на извършване на вписването, такава разпоредба липсвала. ЗПФИ изрично предвиждал съдебно производство. Настоящият съдебен състав намира, че предмет на исковата защита е недопустимост на вписване 20130423124635. Въззивният съд е приел, че ищците като акционери в ответното дружество, са легитимирани да предявят иска с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като искат обявяване за недопустимо на вписване назначаването на ликвидатор. Въззивният съд е приел, че с решение № 79-ИП от 31.01.2013 г. Комисията по финансов надзор е отнела издадения лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Арго иневст“АД, на основание чл. 13, ал.1, т. 5 вр. чл. 15, ал.1, т. 1 от ЗКФН и чл. 20, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 21, ал. 1 и 5 от ЗПФИ. Агенция по вписванията е назначила ликвидатор на дружество лицето Н. Н. О.. Видно, че това е извършено с акт на длъжностното лице по регистрация, след уведомяване от Комисията за финансов надзор. Посочено е основание § 5 б от ЗТР и чл. 134 от Наредба № 14 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър. След прекратяване на търговско дружество се извършва ликвидация, съгласно изричното предвиждане в чл. 266 и сл. от ТЗ. По отношение на дружествата, които са имали издаден лиценз за инвестиционен посредник се прилага специалният режим, предвиден в чл. 21, ал. 1 и ал. 5 от ЗПФИ отм. (в редакцията ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г.), действащ към момента на постановяване на решението от КФН, за отнемане на лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Арго инвест“ АД. Така както е посочено основанието за отнемане на лиценза, чл. 20, ал. 1, пр. 2 и чл. 21, ал.1 и ал. 5 от ЗПФИ отм., в решението на КФН спрямо „Агро инвест“ АД, следва, че дружеството само се е отказало от издадения лиценз. Издаденото разрешение за дейност като инвестиционен посредник, респ. отнемането, задължително предвижда, че се извършва ликвидация, освен ако дружеството не е решило да продължи дейността си, без дейността, за която е било лицензирано от КФН като инвестиционен посредник. В случая не са били налице данни за продължаване дейността на дружеството, взето решение от Общото събрание на акционерите по този въпрос към момента на постановяване на решението от КФН. Съгласно чл. 20, ал. 4 и чл. 21, ал. 6 от ЗПФИ отм., в посочената редакция, след влизане в сила на решението на КФН за отнемане на лиценза на посоченото дружество, в случаите когато не се заличава само част от предмета на дейност на дружеството и не е заявено продължаване на дейността, КФН отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация. Окръжният съд образува производство по ликвидация. Следователно, на основание чл. 20, ал. 4 от ЗПФИ отм., КФН е легитимиран да иска откриване на производство по ликвидация по силата на посочената норма. В случая, правният въпрос, който се поставя, е дали следва да се приложи по-специалната норма на чл. 21 ал. 4 от ЗПФИ отм., съгласно която КФН сезира СГС с искане за назначаване на ликвидатор или следва да се приложат общите разпоредби на ЗТР, в редакцията към влизане в сила на решението на КФН за отнемане на лиценза на дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че не съществува различно производство по ликвидация, различно от производството по ликвидация, предвидено в чл. 266 от Търговския закон. Съгласно посочената правна уредба, след прекратяване на дружество е налице производство по ликвидация. Съгласно чл. 266, ал. 2 от ТЗ (ДВ бр. 38/2006 г.) срокът на ликвидация и ликвидатор се извършва от предвидените в закона органи, респ. в определените от закона случаи от ликвидатор, назначен от Агенция по вписванията. Следователно ликвидатор може да се назначи от Агенция по вписванията. В частност на поставения правен въпрос, следва да се прецени дали в конкретния случай, Агенция по вписванията е била легитимирана по силата на закона да определи ликвидатор. Съгласно правната уредба на случаите на прекратяване на търговско дружество – чл. 266, ал. 2 от ТЗ, ликвидатор следва да се впише по решение на компетентия орган на търговското дружество. В случаите, определени от закона, ликвидатор се вписва и от длъжностно лице по регистрация. Именно в конкретния случай, Агенция по вписванията, респ. длъжностно лице по регистрация е компетентно да определи и впише ликвидатор на дружеството. КФН е компетентният орган, който да уведоми Агенция по вписванията за настъпилото прекратяване, респ. да уведоми за ликвидацията. С оглед влизане в сила на ЗТР от 01.01.2008 г., Търговският регистър за търговски дружества не се води от съдилищата, а по силата на чл. 3 от ЗТР, търговският регистър се води от Агенция по вписванията. На основание § 3 от ПЗР на ЗТР окръжните съдилища предават в електронна форма данните за вписаните търговци и кооперации, клонове на чуждестранни лица на Агенцията по вписванията. Към момента на постановяване на решението от КФН – 31.01.2013 г. вече не функционира Търговски регистър към окръжните съдилища, съответно и към Софийски градски съд. Търговският регистър се води от Агенция по вписванията. Видно от данните в Търговския регистър, дружеството „Агроинвест“ АД към 2013 г. е било пререгистрирано, съгласно условията на § 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като пререгистрацията е извършена още през 2009 г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Следователно, макар ЗПФИ (отм.) да предвижда изпращане на решението на КФН за назначаване на ликвидатор до Софийски градски съд, то тази норма не е актуализирана с оглед правилата, предвидени в чл. 266, ал. 2 ТЗ и чл. 3 от ЗТР. Производство по ликвидация може да се впише само в Търговския регистър по партидата на търговското дружество. Производството по ликвидация не е самостоятелно производство, което се провежда по различен ред, от предвидения в ТЗ и ЗТР. Единственият Търговски регистър относно търговски дружества, каквото е „Арго инвест“ АД, е този, който се води от Агенция по вписванията. Следва да се приеме, че нормите на чл. 20, ал. 4 и чл. 21, ал. 6 от ЗПФИ отм., не могат да се приложат буквално, поради липса на правна уредба на производство по ликвидация, самостоятелно пред Окръжния съд, респ. поради липса на Търговски регистър към 2013 г. към Окръжния съд. Производството по ликвидация на прекратено търговско дружество, респ. на дружество с отнет лиценз по реда на ЗПФИ отм., не е различно от производството по ликвидация, предвидено в чл.266 от ТЗ. Производството за ликвидация се провежда по реда, предвиден в Търговския закон. По отношение на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, следва да се приложи ЗТР. Следва нормите на чл. 20, ал. 4 и чл. 21, ал. 6 от ЗПФИ отм, да останат неприложени и да се приложат по новите норми – изменението на чл. 266, ал. 2 от ТЗ след 2006 г, както и по-новият закон – ЗТР (понастоящем с променено заглавие ЗТРЮЛНЦ). Изложените мотиви от въззивния съд, че е налице недопустимо вписване, така както е разяснено, поради липса на подадено искане от легитимирано да заяви това обстоятелство, лице, не е съобразено с нормата на чл. 14 от ЗТР. Съгласно посочената норма, в предвидени от закона случаи, вписване се извършва въз основа на акт на съда или друг държавен орган . Актът се изпраща служебно на съда. Съгласно чл. 134 от Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, длъжностното лице по регистрация, назначава служебно ликвидатор, в случаите, предвидени в закона. Следователно постановеното решение от въззивния съд е постановено в нарушение на чл. 14 от ЗТР и чл. 134 от Наредба № 1. Не може да се приеме, че длъжностното лице по регистрация не е било оправомощено да определи и впише ликвидатор на дружеството. Предвид чл. 20, ал. 4 от ЗПФИ отм, КФН е компетентният държавен орган, който е издал предвиден в закона акт, съобразно чийто последици следва да започне производство по ликвидация. В този случай, съгласно посочената правна норма, КФН е държавният орган, който сезира длъжностното лице по регистрация с постановения, предвиден в закона акт относно обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър. На основание този акт, длъжностното лице по регистрация може служебно да впише ликвидатор, така както е посочено в чл. 134, ал. 1 от Наредба № 1. Предвид тълкуването на чл. 266, ал. 2 от ЗТ и чл. 14 от ЗТР и приложението му като по-нов спрямо посочените чл. 20, ал.4 и чл. 21, ал. 6 от ЗПФИ отм, следва, че въззивният съд е постановил решението при нарушение на посочените правни норми. По изложените съображения, следва да се отмени решението на въззивния съд, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 11 982/11.09.2020 г. по т.д. 5127/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 3 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявения от „Диджитал електроникс“ ООД, Б. Л. Ц., Б. М. П. , Л. Н. П. срещу „Агроинвест“ АД (в ликвидация) иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на ответника е извършено недопустимо вписване на ликвидатор на дружеството Н. Н. О. с вписване № 20130423124635. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .