Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр. София, 17.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 909 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. П. против въззивно решение № 1/22.03.2013 г. на Военнопелативния съд на РБ, постановено по ВНОХД № 1/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 15/21.11.2012 г. на Сливенския военен съд по НОХД № 232/2012 г. С тази присъда подсъдимият р-к Н. П. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 330 ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 04.03.2012 г., към 01. 00 ч., в гр.Б.,[жк], на паркинга до [жилищен адрес] запалил чуждо имущество със значителна стойност – л. а. „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 1700 лв., като пожарът се разпрострял и върху л. а. „О. В.”, „О. К.”, „П. 407” и „О. А.” (с посочени конкретни номера) и са били причинени щети на обща стойност 14 000 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години, като е било приспаднато предварителното му задържане. Първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, както и размера на изпитателния срок от 5 на 3 години. Редовно призовани за с. з. пред ВКС, подсъдимият и защитникът му не се явяват, като в писмена молба се заявява, че изложените аргументи в жалбата се поддържат. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна: Доводите за превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност, което да е довело до неправилно осъждане на подсъдимия, не се споделят от ВКС. Твърденията на подсъдимия, че той пряко не е запалил автомобила на св. К., а само е закупил и донесъл бензина, след което наблюдавал запалването, извършено от св. Я. (срещу когото не е било повдигнато обвинение), са били предмет на изследване от първата инстанция, която след като ги е обсъдила и съпоставила с данните, почерпени от други свидетелски показания, ги е намерила за опровергани. За да приеме, че всъщност палежът е бил извършен от двамата (подсъдимият и св. Я.), съдът критично е обсъдил обясненията на първия и показанията на втория, както и е направил обстоен анализ на информацията, съдържаща се в показанията на св. П., М., К., И., Т. и П. (вж. л. 4 – 6 от мотивите), пред които всеки един от тях е споделял отделни моменти от развитието на случая. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 330 ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК. При запалването на автомобила на св. К. подсъдимият ясно е съзнавал близкото разположение на останалите четири автомобила и възможността за лесното им възпламеняване с оглед използваната горивна течност. За квалификацията по чл. 330 ал. 2, т. 2 от НК минимално необходимото е да е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имущества като запаленото по ал. 1. В конкретния случай тази опасност е била реализирана, като са изгорели не само автомобилът на св. К., но и останалите четири в съседство, като общата им стойност е 14 000 лв. В тази връзка, тезата за несъставомерност поради това, че първият запален автомобил не е бил на значителна стойност, което принципно е вярно, не може да бъде споделена. След като инициалният акт по запалването на конкретното имущество е осъществен и е последвало застрашаване на друго имущество (оценено не поотделно за всеки автомобил, а сумарно) и то е на значителна стойност, какъвто е случая, то изискването за такава стойност по първата алинея на чл. 330 от НК губи своето самостоятелно значение. Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НК. Наказанието лишаване от свобода е било отмерено съобразно минимума по чл. 330 ал. 2, т. 2 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода. В тази посока е отдаден превес на смекчаващите обстоятелства, сред които липсата на осъждания, направени признания (които са само частични) и критично отношение, мотивирало дееца да предприеме мерки за възстановяване на причинените имуществени вреди. Не се установяват други такива със смекчаващ характер, които да обуславят приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. Няма основание за ревизия и на изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК в размер на 5 години. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1/22.03.2013 г. на Военнопелативния съд на РБ, постановено по ВНОХД № 1/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 15/21.11.2012 г. на Сливенския военен съд по НОХД № 232/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.