Р Е Ш Е Н И Е № 2 ГР. София, 26.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 25 януари 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3546/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд ПО ГР.Д. №2277/14 г., с което е уважен предявеният от А. В. срещу касатора иск по чл.344, ал.1,т.1 ГПК – дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „Шофьор на автобус” със заповед от 9.06.14 г. е признато за незаконно и е отменено. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по въпроси, свързани с критерия за съответност на наказанието по чл.189 КТ : възможно ли е работникът сам да решава кога да не полага труд и да не се явява на работа и как следва да се оцени това му поведение по критерия на чл.189 КТ; кое поведение се взема предвид при прилагането на този критерий – при извършване на нарушението и/или след извършването му; обществената значимост на професията на ищеца, характерът и важността на умишлено неизпълнените тр. задължения, които могат да доведат до значителни вредни последици за работодателя и да се отразят на цялостната му дейност, както и липсата на самокритично отношение към извършеното следва ли да се вземат предвид при налагане на наказанието и при съдебния контрол върху законността му? В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба А. В. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата , намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираните при допускане на обжалването решения на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм. е посочено, че няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение на работодателя, нито задължение на последния да уведоми работника за отказа си да му разреши ползването на отпуск за определен период от време. Липсата на дължимото на осн. чл.173, ал.6 КТ/ ред.2011 г./ писмено разрешение на работодателя за ползване на поискания от работника отпуск означава, че неявяването на ищеца на работа за повече от два последователни работни дни представлява дисциплинарно нарушение по чл.187, т.1 КТ, за което може да се наложи и дисциплинарно наказание „уволнение”, с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника /р. по гр.д. №1102/04 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №198/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/ . При прилагане на критерия по чл.189, ал.1 КТ се отчитат обществената значимост на професията, характерът и важността на умишлено неизпълнените трудови задължения и възможността неизпълнението да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното / р. по гр.д. №3160/03 г. на трето г.о. на ВКС./ Тази практика напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, който постановява решението си въз основа на нея – чл.291,т.1 ГПК.. По основателността на жалбата: За да уважи иска, въззивният съд е приел, че на ищеца не е разрешено писмено от работодателя, на осн. чл.173, ал.6 КТ / ред.2011 г./ да ползва платен годишен отпуск за посочения период. Той започнал да ползва отпуска след устен разговор с прекия си ръководител св. П. и не в посоченото в графика по чл.173, ал.1 КТ време. Според съда, макар дисциплинарното нарушение да е осъществено от формална страна, при установената в предприятието практика платеният отпуск да се ползва след устно уведомление, като графиците по чл.173, ал.1 КТ са изготвяни проформа и не са спазвани, тежестта на нарушението нее голяма и не съответства на наложеното най- тежко дисциплинарно наказание. Работодателят не се е съобразил с критерия по чл.189, ал.1 КТ и това води до незаконност на уволнението.. Тези изводи са незаконосъобразни: извършеното нарушение е установено от данните по делото, както е приел и въззивният съд. Ищецът не се е явявал на работа за времето от 14.05.14 г. до 9.06.14 г., след като на първата дата подал молба за ползване на платен отпуск и уведомил за това прекия си ръководител. Започнал да ползва отпуска без писмена резолюция върху молбата от прекия ръководител и без писмено разрешение от управителя на дружеството / св. П. и Е./. Според първия от свидетелите - пряк ръководител на ищеца, той обявил, че иска да напусне работата в дружеството, но не подал молба за напускане. Отсъствието му от работа започнало на 13.05.14 г., когато се наложило да го замести негов колега. Ищецът е шофьор на училищния автобус. Неявяването му на работа за посочения период на активна училищна дейност е затруднило дейността на дружеството – обслужваните редовна автобусна линия и специализираната за превоз на ученици са с пробег от 30 до 65 км., видно от заключението на в.л. на л.120-121, като отпускът е поискан неочаквано за работодателя и извън изготвения график, поради което не е разрешен, според посоченото в заповедта за уволнение. При данните по делото извършеното нарушение не може да се определи като формално, без особена тежест и вредни последици за работодателя, както е приел въззивният съд.Обществената значимост на изпълняваната от ищеца работа и пренебрежителното му отношение към изпълнението й за посочения период – ищецът престанал да идва на работа, без да се увери в разумен срок, както добросъвестността изисква, че поисканият платен отпуск му е разрешен писмено – както и продължителността на неявяването, определят нарушението като тежко. Затова наложеното наказание уволнение е съответно на нарушението по критерия на чл.189 КТ. Въззивното решение в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска. В останалата част по паричните искове решението е влязло в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №2277/14 г. от 25.02.15 г. по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А. В. В. срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ - за признаване на незаконността и отмяна на наложеното на ищеца със заповед от 9.06.14 г. на управителя на ответното дружество дисциплинарно наказание „уволнение”. ОСЪЖДА А. В. В. да заплати на [фирма] деловодни разноски за тази инстанция в размер на 180 / сто и осемдесет/ лв., за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: