Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 13 август.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети април...............две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова........................………………….………в присъствието на прокурора Д. Генчев..............…………..………………........изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....….…наказателно дело № 359 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 20212/2013 г. по описа на Софийски районен съд в полза на осъденото лице, като се иска изменение на постановената присъда № 15 от 23.05.2014 г. с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Т. Г. Т. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, приложен е чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 58а от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 202, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК осъдената е лишена от право да упражнява професията „счетоводител” за срок от четири години. На основание чл. 189, ал. 3 от НК е осъдена да заплати сторените по делото разноски. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Посоченото нарушение се изразява в приложението на закон, който не е следвало да бъде приложен с оглед неправилна квалификация на деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК. Твърдението се обосновава с липсата на квалифицирания признак „големи размери” предвид установения размер на присвоената сума и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС. Претендира се изменение на присъдата и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо. В с. з. пред ВКС осъдената, редовно призована, не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения: Видно от мотивите на присъдата, въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения, съдът е приел, че предметът на престъплението е на стойност в размер на 19 760,38 лева. В мотивите /л. 43/ се е позовал на дадените указания в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС, относно критерия за определяне на квалифирания признак „големи размери”, но неправилно ги е съотнесъл към конкретиката на настоящия казус. Размерът от 19 760,38 лева на присвоената сума не надвишава границата, над която би бил налице признакът „големи размери”, който да обоснове квалификация по чл. 202, ал.1, т. 2 от НК. Съгласно посоченото тълкувателно решение, за да се приеме, че сумата е в „големи размери”, то същата трябва да надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата в страната, който е установен към момента на извършване на деянието. В проверявания съдебен акт съдът е посочил, че към момента на извършване на деянието минималното трудово възнаграждение в страната е било 290 лева, което е установено в Постановление на Министерски съвет № 300 от 30.11.2011 г. Освен това, като се е ръководил от тълкувателното решение, което сам е цитирал, съдът е достигнал до правилния извод, че сумата от 19 760,38 лева е 68 пъти по-голяма от минималната работна заплата. Въпреки това, неправилно е приел, че в конкретния случай осъщественото деяние е с предмет присвоена сума в големи размери. Следователно, при постановяване на присъдата, съдебният състав не се е съобразил с цитираното от него тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС, поради което е подвел установените факти под неправилна правна квалификация. С оглед изложеното и предвид липсата на квалифицирания признак „големи размери”, правилната квалификация на деянието е по чл. 201 от НК. Отстраняването на допуснатото нарушение на закона води до необходимост да бъде извършена и ревизия и на въпроса за наказанието. Производството е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, което налага определяне на наказанието съобразно чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. В контекста на квалификацията по чл. 201 от НК размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен в установените предели – при липса на установен минимум и максимум от 8 години, след което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а от НК. Като съобрази индивидуалната тежест на деянието с оглед неговата специфика, извършването му при продължавана престъпна дейност и високата стойност на присвоената сума, настоящият състав намери, че обстоятелствата със смекчаващ характер, като младата възраст на осъдената, чистото съдебно минало и обстоятелството, че е млада майка са в превес над отегчаващите. Всичко това обуславя определяне на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 58а от НК следва да бъде намалено с 1/3 – на 1 година и 4 месеца. В този размер то е съответно на извършеното деяние и данните за личността на дееца, като за постигане целите на чл. 36 от НК е необходимо да се намали и срокът по чл. 66, ал. 1 от НК от 5 години на 3 години, както и срокът по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК – от 5 години на 3 години лишаване от права. По изложените съображения ВКС намира, че соченото основание за възобновяване е налице, поради което и направеното искане трябва да бъде уважено. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 20212/2013 Г. по описа на Софийски районен съд. ИЗМЕНЯВА присъда на Софийски районен съд № 15 от 23.05.2014 г., постановена по НОХД № 20212/2013 г., като преквалифицира извършеното от Теодора Г. Т. деяние от чл. 202, ал. 1, т. 2 от НК в деяние по чл. 201 от НК, като я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 202, ал.1, т. 2 от НК. НАМАЛЯВА наложеното наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК редуцира с 1/3 – на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, НАМАЛЯВА изпитателния срок, определен по чл. 66, ал. 1 от НК от 5 години на 3 (три) години. НАМАЛЯВА и срока на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК от 5 години на 3 (три) години. Оставя в сила присъдата в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.