Р Е Ш Е Н И Е № 565 Гр.София, 28.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурор Петя Маринова изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 544/2010 г Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия И. А. М. чрез защитник и на повереника на частните обвинители М. Г. Х., С. Х. С., В. Х. С., П. Й. П. като законен представител на Д. Е. Я. против решение № 109/15.5.2010 г. по въззивно нохд № 94/2010 г. на В. апелативен съд, наказателно отделение. В първата жалба се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание с увеличаването му до размер на 3 години и с отказа да се приложи чл.66 ал.1 НК. С касационното основание по чл.348, ал. 1 т. 3 НПК се обосновава искането за изменение. Повереникът на частните обвинители обосновава искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по съображения, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода по размер е занижено и не съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Оспорва основателността на искането да бъде приложен чл.66 ал.1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата на подсъдимия като се мотивира с високата степен на обществена опасност на извършеното, на резултата и данните за многобройни нарушения на правилата за движение. В становището си по жалбата на частните обвинители обосновава основателността й, но за случай на проведено съдебно следствие по общия ред, а не за производство, проведено по реда на глава 27 НПК. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 ал.1 НПК намира: Плевенският окръжен съд с присъда № 5/28.1.2010 г. по нохд № 1156/2009 г. признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че на 11.7.2009 г. в гр.Габрово при управление на МПС в нарушение на правилата за движение-чл.20, ал.1 и ал. 2, чл.21, ал.1 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Х. и средна телесна повреда на Д.Яначкова, К.Щерева, Д.Нейкова, К.Бунева и В.Матова като деянието представлява особено тежък случай. На осн.чл.343 ал. 4 вр.ал. 1 б.”Б” пр.2 и б.”В” вр.ал. 3 пр. 3 б.”Б” пр.2 вр.чл. 58 А НК го осъдил на 2 г. лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл.343 Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 г. от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на : 15 хил.лв. за В.Матова, 7 хил.лв. за К.Бунева, 2 хил.лв. за П.Бунев чрез неговата майка и законен представител, 15 хил.лв. за Д.Нейкова и 20 хил.лв. за К.Щерева-със законните последици, като за разликата до пълния им предявен размер ги отхвърлил като неоснователни. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото, размера на дължимите разноски и на държавната такса. Великотърновският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 94/2010 г. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, което увеличил на 3 години и относно нарушенията на ЗДвП като го оправдал по обвинението за допуснати нарушения на чл.20 ал.1 и ал. 2 ЗДвП. Потвърдил присъдата в останалата й обжалвана от подсъдимия и частните обвинители част. Делото е разгледано от първинстанционния съд по правилата на глава 27 НПК предвид избора на подсъдимия да се ползва от предоставената му от закона възможност, в случай, че признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, а се ползват събраните на досъдебното производство. Решаването на делото при тези условия е наложило и прилагането на предвидените в чл.373 НПК последици включително и тази по ал.2-след като съдът е постановил осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58 А от НК. Въззивният съд е приел като правилно разглеждането на делото при условията на съкратеното съдебно следствие, както и за законосъобразно определянето на наказанието при предпоставките по чл. 58 А от НК. Обсъждайки установените фактически положения, допуснатите нарушения на правилата от подсъдимия като професионален шофьор и последиците, както и установените по делото индивидуализиращи обстоятелства е приел, че наказанието лишаване от свобода, определено в размер на 2 години, е явно несправедливо и го е увеличил с една година. Изложил е съображения, които настоящият състав изцяло възприема, че за решението си да го определи като занижено и несъответно на поведението му като участник в движението по пътищата е отчел това, проявено преди деянието, което определя по-високата му степен на обществена опасност, тежестта на конкретно извършеното нарушение-макар и само едно-на чл.21 ал. 1 ЗДвП, защото е свързано с режима на скоростта като едно от най-тежките нарушения на правилата за движение и съответната й стойност, в резултат на която е настъпило произшествието,последиците-смърт на едно лице, средна телесна повреда на 5 лица и други несъставомерни последици-леки телесни повреди, психически травми от преживяното при липса на съпричиняване на пострадалите. Съдът е отчел добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващи обстоятелства. Не е подценил и данните за възрастта му, за професионалния опит и влошеното му здравословно състояние. Последните обстоятелства, както и признанието, което е направил с определената цел за използване предвидената от закона възможност за намаляване на наказателната отговорност правилно не са отчетени като приоритетни при решаване на въпросите за обществената опасност на деянието и това на личността му. Заболяванията, от които страда, не са му пречили да упражнява професията, нито са оказали влияние върху поведението му като водач на МПС и оценката му за отговорността, която носи за живота и здравето на пътниците. Конкретната пътна обстановка в населеното място и наличието на пътни знаци, видими за водачите на МПС и предупреждаващи за наличие на хлъзгав път, за изкуствени неравности, за препоръчителната скорост за движение – 40 км/ч. очевидно са пренебрегнати от подсъдимия, след като произшествието е настъпило при скорост над 90 км/ч. Без значение за него са били санкциите, наложени му по предвидения ред за допуснати нарушения на правилата за движение. Цялостната обоснована оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, извършена с оглед изискванията на чл.107 ал. 3 НПК, е довела до верния извод, че справедливо и в съответствие с целите по чл.36 НК е наказанието в увеличения до 3 години размер, който настоящият състав споделя. Законосъобразно е отказано и приложението на чл.66, ал.1 НК. Оценката на обстоятелствата за поведението на подсъдимия като водач на МПС, която е съществената за решението дали да бъде изолиран от обществото или има възможност да се постигнат целите на специалната и генерална превенция с отлагане на изпълнението, както и последиците от извършеното тежко нарушение на правилата за движение са основание да се откаже приложението на института на условното осъждане. Макар и формално да са налице основания от предвидените, не може да се направи извод за възможността подсъдимият да коригира поведението си към спазване на правилата в обществото и законите в страната. Няма основание наказанието да бъде увеличено, каквото искане са съдържа в жалбата на частните обвинители. Констатацията, че не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието по размер и липсват нарушения при оценка на обстоятелствата, имащи значение на смекчаващи и отегчаващи отговорността, не водят до извода за несъответствие с извършеното и за необходимост с оглед постигане целите по чл.36 НК да се определи максимално възможния размер на наказание. Спазването на изискванията по глава 27 – чл.373, ал.2 НПК, не означава съдът формално да определи наказанието, без да извърши необходимата оценка на установените по делото обстоятелства от кръга на предвидените в чл.102, т. 2 и т. 3 НПК, които имат значение за отговорността на подсъдимия или да го използва като средство за възмездие за причинените с поведението му вреди. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал поддържаните от страните нарушения, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.357 ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109/15.5.2010 г. по въззивно нохд № 94/2010 г. на В. апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: