Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 05.04.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5291 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Б. Ж. чрез адв.В. А. и адв.К. Й. против решение № 91 от 8.06.15г.по в.гр.дело № 178/15г.на Варненския апелативен съд.С него частично е отменено решение № 95 от 22.01.15г. по гр.дело № 2817/13г.на Варненския окръжен съд и в отменените части е постановено друго,с което В. Б. Ж. е осъден да заплати на У. Р. С.,британски гражданин, сумата 30 000 евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 3.09.13г.до окончателното изплащане,в изпълнение на анекс № 1 от 15.02.11г. към споразумение,сключено на 17.12.10г.,на основание чл.79 ЗЗД,както да заплати сумата 10 065.80 евро,представляваща обезщетение за забава за периода от 1.01.12г.до 2.09.13г.на основание чл.86 ЗЗД. С определение № 1369 от 1.12.15г.настоящият състав на Четвърто г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. В касационната жалба се правят възражения за недопустимост на обжалваното решение поради липса на пасивна процесуална легитимация и поради уважаването на иска на основание,което не е посочено в исковата молба.Освен това се излагат и оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата У. Р. С. счита,че въззивното решение е допустимо и моли да бъде потвърдено. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са били съдружници в дружеството [фирма] и негови управители.Ищецът У. С. е участвал и в множество други дружества,регистрирани на територията на страната и е упълномощил ответника В. Ж. да го представлява по повод извършваната от тях дейност или е бил техен управител,като пълномощните са оттеглени с нотариална покана от 26.11.10г.На 17.12.10г.било сключено споразумение между страните,чрез което ответникът лично и в качеството му на съдружник в [фирма] се е задължил да прехвърли вещи,собственост на дружеството,включващи техническо оборудване /ТВ станция/,дяловете от капитала на [фирма] и др.на ищеца или посочено от него лице,а ищецът се е отказал от исковете,по които е образувано гр.дело № 19 263/10на В. за прогласяване нищожността на договор от 21.06.10г.,сключен между същите страни,по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника 50% дялове от капитала на дружеството и последният е придобил качеството на едноличен собственик.На 15.02.11г.бил сключен анекс № 1 към цитираното споразумение,като страните са се съгласили вместо доставка на техническо оборудване/ТВ станция/ответникът да заплати 30 000 евро в срок до 31.12.11г.,като вземането на ищеца да се обезпечи с ипотека върху магазин в [населено място]. При тези данни въззивният съд е направил извод,че с въпросния анекс страните са уредили отношенията си във връзка със съвместно извършваната от тях дейност,включително и относно прехвърлени дружествени дялове с договора от 21.06.10г.от У. С. на В. Ж..Прието е,че по делото не е установено изпълнение на поетото от ответника парично задължение в уговорения срок,поради което са уважени предявените искове на основание чл.79 ал.1 ГПК и по чл.86 ЗЗД. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,намира следното: Решението е допустимо. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на пасивна процесуална легитимация.Твърдението му е,че процесният анекс,по който се претендира исковата сума,е подписан от В. Ж. в качеството му на собственик и управител на „Л. енд ланд сървисис,а ответник по иска е физическото лице,съответно е уважен иск срещу ненадлежна страна.Легитимирани страни в исковия процес са тези,които претендират,че са притежатели на материалните права,засегнати от правния спор,предмет на процеса.В разглеждания случай анекс № 1 от 15.02.11г.е сключен за изменение на споразумението,подписано от страните,като В. Ж. го е подписал и в лично качество, и в качеството на съдружник в „Л. енд ланд сървисис”.Със споразумението страните са уредили отношенията си във връзка със съвместно извършваната от тях дейност,в т.ч.и относно прехвърлени дружествени дялове с договор от 26.06.10г.от У. С. на В. Ж. в качеството си на съдружници - физически лица,поради което искът е предявен срещу надлежна страна. Неоснователно е и твърдението за недопустимост на решението поради уважаване на иска на непосочено в исковата молба основание.Ищецът е посочил в исковата молба,че претендира исковата сума на основание сключено с ответника споразумение от 17.12.10г.,изменено и допълнено с анекс № 1 от 15.02.11г.,което ответникът не е изпълнил в уговорения срок.Въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало и не е излязъл извън рамките на предмета на спора, като е приел,че предмет на споразумението са отстъпки от спорни дружествени права,които са съществували,а е тълкувал волята на страните,обективирана в цитираните споразумения. Налице е допустимо произнасяне и спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. От извършената проверка по реда на чл.293 ГПК настоящият съдебен състав приема,че не са налице основания за касиране на решението. Правилно въззивният съд е уважил предявения иск на основание чл.79 ал.1 ЗЗД с оглед данните по делото ,че между страните е постигнато споразумение,по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца исковата сума,което задължение не е изпълнил в уговорения срок.Преценката на въззивния съд,че с въпросното споразумение страните са уредили отношенията си във връзка с осъществяваната от тях съвместна дейност се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споразумението от 17.12.10г.в частта му досежно задължението на ответника да прехвърли посочените в него недвижими имоти е изпълнено.С анекса от 15.02.11г.страните са подновили задължението по т.6 от споразумението,което е станало изискуемо след изтичане на договорения срок – 31.12.11г.Правилно въззивният съд е зачел материалноправните последици на постигнатото между страните споразумение от 15.02.11г.като юридически факт,релевантен за спорното право,произтичащо от договорената новация.Споразумението е действително.Установено е възникването на правно валиден паричен дълг вместо доставката на техническо оборудване/телевизионна станция/.По съглашение с кредитора –ищец ответникът е поел нов дълг – с нов предмет.От изслушаната от въззивния съд съдебно-почеркова експертиза,изследвала представения оригинал на анекс № 1 от 15.02.11г.е установено по категоричен начин,че подписите от името на В. Ж.,са изпълнени от него.Заключението на в.л.Ц. Ц. не е оспорено от ответника в съдебното заседание,на което е прието,нито има други данни по делото,които да оборват неговите констатации. По изложените съображения са неоснователни възраженията на касатора за нищожност на споразумението и анекса поради липса на основание и предмет. Не е налице твърдяното нарушение на чл.266 ГПК за настъпила преклузия за представяне на анекс № 1 от 15.02.11г. в оригинал пред въззивния съд.Същият е представен в заверено копие с исковата молба и приет като доказателство по делото.В о.с.з.на 20.06.14г.пред Варненския окръжен съд ищецът е представил и нотариално заверен препис,който по силата на чл.179 ГПК има същата доказателствена сила като оригинала,но не е приет от съда. С оглед данните по делото,че постоянният адрес на ищеца е в И.,поради което същият е бил затруднен да представи оригинала пред първата инстанция,правилно въззивният съд го е приложил като доказателство при условията на чл.266 ал.2 т.1 ГПК . Предвид акцесорния характер на вземането на лихви правилно е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД. Ето защо,настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС приема,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноските за тази инстанция,тъй като не са представени доказателства за направени такива. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 8.06.15г.по в.гр.дело № 178/15г.на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.