Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * съществено нарушение на процесуални правила, което не налага връщане на делото за ново разглеждане * неправилни изводи по фактите

Р Е Ш Е Н И Е


№ 316

гр. София, 07.10.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Бисер Троянов
наказателно дело № 948 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н., чрез адвокат Д. Д., за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 376/ 2014 г. на Ямболски районен съд, 2 наказателен състав, отмяна на определение от 10.04.2014 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и оправдаване на осъдените.
Искането се позовава на предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за възобновяване на наказателното производство, поради неправилно приложен материален закон по чл. 234, ал. 1 – поведението на осъдените не представлява престъпление.
Осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. не вземат становище. Техният защитник поддържа направеното искане по изложените в него съображения за липса на престъпно поведение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като държаните от осъдените туби с алкохол не са били акцизна стока.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното:
С определение от 10.04.2014 г. по н.о.х.д. № 376/ 2014 г. Ямболският районен съд, 2 наказателен състав одобрил споразумение, с което осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. били признати за виновни в това, че на 17.01.2014 г., в товарен автомобил „Ф. L.” с д.к. [рег.номер на МПС] , паркиран в района на бензиностанция „О.” на магистрала „Тракия”, в землището на [населено място], обл. Ям., в съучастие като извършители, държали акцизни стоки без бандерол: 150 бр. пластмасови бутилки с алкохол, с обем по 10 литра, на обща стойност 14 700 лева и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал.1 от НК им наложил наказания от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер 14 700 лева, представляваща еднократния размер на пазарната цена на алкохола. Изпълнението на наказанията лишаване от свобода съдът отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от четири години. В тежест на осъдените били възложени разноските по делото, а веществените доказателства били отнети в полза на държавата, на основание чл. 234, ал. 3 от НК.
Процесуално допустимото искане на осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. е направено в законовия шестмесечен срок от влизане на споразумението в сила. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
Одобреното споразумение е по повдигнато от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 234 от НК. Предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол, когато поставянето на бандерол е задължително изискване по закон.
Диспозицията на престъплението е бланкетна. Термините „акцизна стока” и „бандерол” са пояснени в Закона за акцизите и данъчните складове (обн, Д.В., бр. 91/ 2005 г.). Съгласно чл. 2 от закона на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки (вж и чл. 9 за понятието „алкохол”), тютюневите изделия, енергийните продукти и електрическата енергия. Според легалното определение на чл. 4, т. 7 от закона „бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за свободните за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
С бандерол се облепват тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар (чл. 64, ал. 1 от ЗАДС).
Денатурираният алкохол не се облага с акциз (чл. 22 от ЗАДС).
Съобразно Комбинирана номенклатура, въведена с Регламент (ЕС) № 1001/ 2003 на Комисията от 04.10.2013 г., с код 2208 се означава етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol; дестилати, ликьори и други спиртни напитки. Редът и начинът за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки е регламентиран в наредба, приета приета с ПМС № 157 от 26.06.2006 г.
От материалите по делото е установено, че изследваната от бутилка № 37 проба представлява етилов алкохол с концентрация 96% (химическа експертиза, л. 28-29 д.п.), като при проведения оглед на веществените доказателства всички 150 бутилки били измерени със спиртомер, който отчел същата концентрация (протокол, л. 8-10 д.п.).
Етиловият алкохол, с алкохолно съдържание по обем 80 % vol или повече, е с код по комбинирана номенклатура 2207 и не попада под хипотезите на чл. 64 и чл. 100 от ЗАДС, инкриминирани с обвинителния акт. Следователно, държаните от осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. бутилки със спирт с концентрация от 96% не представляват предмет на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. За тях законът не въвежда като задължително изискване акцизът да се заплаща посредством бандерол, заради спецификата на продукта – алкохолното съдържание е много високо, опасно е за човешкия организъм, не подлежи на директна консумация и поради това не намира широко приложение на вътрешния пазар (освен след разреждане или смесване с други продукти, като в тези случаи алкохолното съдържание се понижава под 80% и полученият продукт се отнася към код 2208). Наказателното производство е приключило със споразумение, като двамата осъдени П. и Н. се признали за виновни по повдигнатото им обвинение. Извършеното от тях не е престъпление, защото от обективна страна те не са държали вещи – предмет на престъпление по чл. 234 от НК. Липсва съществен признак от обективната страна на престъплението. Не е засегнат елемент на общественото отношение, което да е обект на посегателство и охранявано по наказателно-правен ред. Допуснато е съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно е приложен материалният закон, което представлява основание по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.
Дали поведението на осъдените не ангажира тяхната административно-наказателна отговорност е въпрос, който не подлежи на разглеждане в това съдебно производство.
Сключеното между осъдените и прокуратурата споразумение е било представено на районния съд за одобрение. При решаване на делото по Глава двадесет и девета от НПК, съдът е длъжен да обсъди въпросите дали постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала (чл. 382, ал. 7 от НПК). Когато внесеното за разглеждане споразумение е за деяние, което не съставлява престъпление (чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. второ от НПК) или не е извършено от подсъдимия, подписаното между страните споразумение противоречи на закона и не подлежи на одобряване от съд.
Ямболският районен съд не е извършил правилна преценка на обвинението, с което осъдените П. и Н. са били предадени на съд. Не е съпоставил инкриминираните вещи с предмета на престъплението по чл. 234 от НК. Неизпълнявайки с дължимата грижа своите правомощия съдът е одобрил споразумение за прекратяване на делото, което противоречи на закона и с това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 382, ал. 7 от НПК. Самостоятелно разгледано това нарушение представлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство и отмяна на порочния съдебен акт.
Определението на Ямболския районен съд от 10.04.2014 г. по н.о.х.д. № 376/ 2014 г. като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. – оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено на 17.01.2014 г. престъпление по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Необходимостта от правилно приложение на закона налага първоинстанционното съдебно производство да бъде възобновено.
Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.о.х.д. № 376/ 2014 г. на Ямболски районен съд.
ОТМЕНЯ определение от 10.04.2014 г. на Ямболски районен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото.
ОПРАВДАВА осъдените Ж. Е. П. и К. К. Н. по повдигнатото им обвинение за извършено на 17.01.2014 г. престъпление по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.