Р Е Ш Е Н И Е №127 С о ф и я 11 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 61/2011 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане (наименовано “жалба”) по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения П. К. Ч. от Сопот, в момента в затвора П., се претендира отмяна на въззивно определение № 1031/23.11.2010 г., постановено по ВЧНД № 2549/2010 г. на окръжен съд – Пловдив, без да се сочат конкретни основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК и без да се формулира съответно искане към ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания се поддържат, отново без каквито и да е конкретни доводи от служебния защитник на осъдения адв.Ст.З. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 162 от 28.07.2010 г., постановено по ЧНД № 451/2010 г. на районен съд-Карлово са утвърдени две множества от престъпления, извършени от осъдения Ч., установени с отделни присъди, за които му са наложени общи наказания, като е постановено и отделно изтърпяване на две наказания за престъпления, които са в рецидив с горните две множества и които са били изтърпени от него в посочените периоди. Това определение е било жалено от Ч. без конкретни доводи за визираната в саморъчната му жалба незаконосъобразност и с определение № 1031/23.11.2010 г. по ВЧНД № 2549/2010 г. на Пловдивския окръжен съд то е потвърдено изцяло. В саморъчно изготвеното си искане (назовано от него “жалба”) осъденият Ч. навежда оплакване за наличие на основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, без да конкретизира съответно искане към касационната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно определение (всъщност решение), което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Утвърдена е в съдебната практика възможността за ново групиране на наказания на осъден с отделни присъди деец – при осъждане за ново престъпление или при установяване на осъждания с присъди, които не са били известни на съда, извършил последното групиране на наказанията му. По настоящето дело инициативата за новото групиране е изходила от осъдения Ч., който е претендирал “акумулация на присъдите ми” (виж молбата му от 12.11.2009 г.). По образуваното ЧНД № 814/2009 г. на районен съд-Карлово с определение № 322/03.12.2009 г. е извършено ново групиране на наказанията му по 17 присъди. Това определение е отменено с решение № 24 от 03.02.2010 г. по ВЧНД № 3459/2009 г. на окръжен съд-Пловдив заради нарушено право на защита на осъдения – неосигуряване на същия служебен защитник, в нарушение на чл.94, ал.1, т.6, пр.2-ро от НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото с определение № 72/30.03.2010 г. по ЧНД № 86/2010 г. на районен съд-К. е извършено групиране на наказанията на Ч., но поради смъртта на председателя на съдебния състав то е останало без дължимите се мотиви за съображенията на съда, постановил го само в диспозитив. Поради тази причина, с решение № 174/25.06.2010 г. по ВЧНД № 2162/2010 г. това определение е отменено и делото за втори път е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При поредното (трето) разглеждане на искането на осъдения с определение № 162 от 28.07.2010 г. по ЧНД № 451/2010 г. състав на районен съд-Карлово се е произнесъл по възможността за групиране на наказанията по последните му две осъждания по НОХД № 517/2009 г. и по НОХД № 492/2009 г., и двете на районен съд-К., както и възможността към тях да се присъедини и наказанието по НОХД № 156/2008 г. на същия съд, каквато Ч. е претендирал, позовавайки се на предишно групиране (но само с наказанието по първото НОХД) по ЧНД № 624/2009 г. на районен съд-Карлово, определението по което № 235 от 01.10.2009 г. не е било оспорено и е влязло в законна сила на 16.10.2009 г. При проверката на третото поред определение на районен съд-Карлово по бланкова жалба на Ч., въззивният окръжен съд-Пловдив с “определение” (но по съществото си постановено по реда на Глава 21 от НПК “решение”) е потвърдил изцяло становището на първоинстанционния съд и този негов съдебен акт е предмет на искането на осъдения Ч. по настоящето производство пред ВКС по реда на Глава 33 от НПК. Претенцията на Ч. за включване във “втората кумулативна верига” (всъщност вече “трета” – с наказанията му по присъдите по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. на К., последната влязла в сила на 04.11.2009 г., след която е и направеното първоначално искане за групиране от 12.11.2009 г., описано по-горе) на осъждането му по НОХД № 156/2008 г. на районен съд-К. с наказание от 2 години лишаване от свобода, което било изтърпяно и да се приспадне от общото за това множество наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на 3 години и 11 месеца лишаване от свобода, е неоснователно, тъй като то вече е било включено в множеството на осъжданията му по други шест НОХД, спрямо деянията по които последните му две деяния по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. са в рецидив. Последните, групирани, са оценени като недостатъчни за поправянето и превъзпитанието на Ч. и е приложен чл.24 от НК с увеличение от 1 година лишаването от свобода. Или, отнасянето на осъждането му по НОХД № 156/2008 г. към всъщност второто множество от престъпления, за което му е било наложено наказание, включително с приложението на чл.24 от НК с увеличение от 8 месеца, общо от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което вече е и изтърпяно, е по-благоприятното за него съчетание на отделните му осъждания и претенцията му за корекция на атакуваното въззивно “решение” е неоснователна. Няма наведени доводи за несправедливост на последно наложеното му общо наказание за престъпленията по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. на КРС и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. Поради изложеното искането на Ч. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. Ч., в момента в затвора С. З., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение (решение) № 1031/23.11.2010 г., постановено по ВЧНД № 2549/2010 г. на окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :