Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

София, 14.06.2022 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 5165 от 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. Н., като пълномощник на Р. Г. Б., срещу въззивно решение № 260876, постановено на 07.07.2021 г. по в. гр. д. № 2917/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документи – 59,53 кв. м., ниво 1, ведно с изба № 5, с площ от 2,51 кв. м. и 1,465 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите Б. Г. Б. и А. С. А., при равни дялове. Р. Г. Б. е участвала като трето лице – помагач на страната на ответника.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК: 1. въз основа на какъв сравнителен материал следва да бъде изготвена съдебно-графическата експертиза за установяване дали завещанието е написано и подписано от завещателя; 2. допустим ли е иск за делба при недоказана съсобственост, респективно основателен ли е такъв иск; може ли да се установява наличието на съсобственост, когато не е предявен иск или направено възражение по чл. 76 ЗН; 3. следвало ли е сънаследникът – прехвърлител да участва като главна страна в процеса. Твърди се противоречие с решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2137/2017 г. на ВКС, първо г. о., решение № 103/18.07.2013 г. по гр. д. № 815/2012 г. и решение № 84/15.07.2016 г. по гр. д. № 95/2016 г. на ВКС, второ г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касационна жалба Б. Г. Б. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационна жалба А. С. А. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на Б. Г. Б. срещу А. С. А. на процесния апартамент, която е била допусната между съделителите при равни квоти. Ответникът е възразил, че между страните не съществува съсобственост. Посочил е, че е индивидуален собственик на делбения имот на основание договор за покупко-продажба от 12.12.2012 г., сключен с Р. Г. Б.. Не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иск на Б. Б. срещу Р. Б. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 05.01.2012 г. в нейна полза, с което се е легитимирала при сключването на договора.
С първоначално постановеното по делото въззивно решение първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с указание за конституиране на Р. Г. Б. като страна по делото- необходим другар по иска за делба.
Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 108/19.11.2020 г. по гр. д. № 4182/2019 г. на ВКС, първо г. о., цитираното по-горе въззивно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В мотивите са изложени съображения, че с уточняваща молба от 14.01.2016 г. ищецът Б. Б. изрично е заявил, че не предявява иск по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г., а че иска само делба на наследствения имот, и то не с другата наследница по закон Р. Б., а с приобретателя по сделката от 12.12.2012 г. А. С. А.. Предвид тази уточнителна молба и молба-уточнение от 03.10.2016 г., с определение от 04.10.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл. 76 ЗН. Това определение на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Посочено е също така, че твърдението на ищеца за това, че договорът от 12.12.2012 г. е частично недействителен за притежаваната от него 1/2 ид. ч. от делбения имот, следва да се квалифицира като такова за липса на прехвърлително действие на договора в частта му, касаеща притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота, защото е извършено разпореждане от несобственик. Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба на А. А.: включително и по довода за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне на съда и фактическо недопускане на доказателства относно валидността и прехвърлителното действие на договора за покупко-продажба от 12.12.2012 г. и относно валидността на завещанието от 05.01.2012 г., с което Р. Б. се е легитимирала като собственик на процесния имот при прехвърлянето му на ответника.
С влязло в сила на 22.10.2015 г. решение по гр. д. № 1927/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, по предявен от Б. Г. Б. иск срещу Р. Г. Б., на основание чл. 42, б. „б“, изр. 2 ЗН, е прогласено за нищожно като ненаписано и неподписано от завещателката П. Б. К., саморъчното завещание от 05.01.2012 г., с което процесния имот е завещан в полза на Р. Г. Б..
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 8/12.12.2012 г., Р. Б. е прехвърлила на А. А. правото на собственост върху делбения апартамент, като се е легитимирала със завещанието.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал доказателствата, поискани с отговора на исковата молба на А. А.. От заключенията на събраните съдебно-графически експертизи се установява по категоричен начин, че завещанието не е написано и подписано от завещателката.
Въззивният съд е изложил съображения, че съделителят-ответник не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Нищожността на завещанието е установена в настоящия процес. Приел е, че договорът за покупко-продажба от 12.12.2012 г. не е породил вещно-прехвърлително действие за притежаваната от Б. Б. 1/2 ид. ч. от процесния имот. Между страните съществува съсобственост при равни квоти.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи въпрос, свързан с установяване недействителността на завещанието.
Не се разкрива противоречие с цитираното решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2137/2017 г. на ВКС, първо г. о. В същото е прието, че заключенията на допуснати по граждански дела съдебно-почеркови експертизи се изготвят при сравняване почерка и подписа на изследваното лице в оспорения документ и в други представени от страните документи /така наречения сравнителен материал/. Когато страните не са оспорили представените като сравнителен материал документи, очевидно между тях не е налице спор за авторството им. Поради това документите могат да се използват за сравнителен материал при изготвяне на заключението на съдебно-почеркова експертиза и не поставят под съмнение верността на това заключение. Дори тези документи да са представени в копие, щом няма оспорване от страните на тяхното авторство и вещото лице ги е счело за годни за изследване, те могат да бъдат използвани като сравнителен материал при изготвянето на експертизата. Съдът може да основе извода си за основателност или за неоснователност на направеното оспорване на документа на такова заключение на съдебно-почеркова експертиза. В настоящата хипотеза експертизите са използвали като сравнителен материал и оригинални документи, а не само копия. Поставеният въпрос за необходимия сравнителен материал не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е обоснован с възприетото в решение № 103/18.07.2013 г. по гр. д. № 815/2012 г. и по гр. д. № 95/2016 г. на ВКС, второ г. о., преклудиране на правото да се иска обявяване относителната недействителност на договора, при липса на иск или възражение по чл. 76 ЗН. Даденото разрешение за зачитане на вещно-правния ефект на сделката е относимо към разпореждане със собствената на сънаследника част от наследствения имот. В обжалваното въззивно решение е прието, че сделката не е породила вещно-правно действие за притежаваната от ищеца идеална част от съсобствения имот, а не за идеалната част на жалбоподателката.
Третият въпрос за участието на касатора в процеса като главна страна е разрешен при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, поради което не може да бъде пререшаван, респективно и да обуслови допускане на касационно обжалване. Цитираното решение № 84/15.07.2016 г. по гр. д. № 95/2016 г. на ВКС, второ г. о., което е постановено в хипотеза на предявен иск по чл. 76 ЗН, е неотносимо към настоящия спор.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, произтичаща директно от мотивите на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по касация Б. Б. не е направил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не трябва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 260876, постановено на 07.07.2021 г. по в. гр. д. № 2917/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.



Председател:

Членове: