Ключови фрази
Неустойка * неустойка за забава * договор за аренда * неизпълнение на договорни отношения

Р Е Ш Е Н И Е

№.120

гр. София,08.08.2016 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1399 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Д. срещу решение №240 от 22.05.2014 г. по в.гр.д.№850/2013 г. на ОС Хасково, в частта, с която след частична отмяна на решение №74 от 29.07.2013 г. по гр.д.№3633/2012 г. на РС Кърджали, Е. С. Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 9 281.10 лв., неустойка за забава за периода 01.10.2010 г. – 08.03.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Посочва се, че е недопустимо кумулирането на неустойка и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД за едно и също парично задължение, поради което искът за присъждане на неустойка, когато на кредитора е присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за същото задължение, е неоснователен, още повече, че клаузата за дължимост на неустойка в размер на 108% годишно е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното се иска отмяна на въззивното решение в тази му част и се претендира присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните не заявява становище по касационната жалба.
С определение №199 от 09.03.2016 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Допустимо ли е кумулиране на неустойка за забава и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на едно и също парично задължение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 02.06.2004 г. между страните по спора е сключен договор за аренда, по силата на който Министерство на земеделието и храните е предоставило на Е. С. Д. за временно и възмездно ползване земеделски земи от ДПФ, като в договора бил уговорен 5-годишен гратисен период за плащане на уговорените арендни вноски, а при забава на плащанията за арендни вноски /дължими от шестата до 30-та стопанска година/, страните предвидили неустойка за забава в размер на 0.3% на ден от дължимата сума и заплащане на законната лихва върху дължимата сума. Счел е, че поради неплащане на дължими арендни вноски в общ размер от 16 046.39 лв., на 08.03.2012 г. арендодателят е прекратил едностранно договора за аренда, като към датата на завеждане на исковата молба, дължимите от арендаторката арендни вноски са в общ размер на 13 381.45 лв. По отношение на претендираните за периода 01.10.2010 г. – 08.03.2012 г. от Министерството на земеделието и храните, обезщетение за забава върху незаплатените арендни вноски и неустойка за забава, въззивният съд не е възприел довода на касатора за нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави, като е посочил, че не може да се игнорира автономната воля на страните при определяне на условията на договора, поради което претенциите са основателни в посочените от вещото лице по назначената по делото ССЕ, размери – съответно от 200.25 лв. и от 9 281.10 лв.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №68 от 09.07.2012 г. по т.д.№450/2011 г. на ВКС, ТК, с което е прието, че по правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение, като настоящият състав споделя изцяло даденото правно разрешение на въпроса.
По съществото на спора.
Установява се, че в процесния договор за аренда, страните са предвидили неустойка за забава в размер на 0.3% на ден от дължимата сума и заплащане на законната лихва върху същата, както и обстоятелството, че поради неплащане на дължими арендни вноски в общ размер от 16 046.39 лв., на 08.03.2012 г. арендодателят е прекратил едностранно договора за аренда, като към датата на завеждане на исковата молба, дължимите от арендаторката арендни вноски са в общ размер на 13 381.45 лв. Присъждайки обезщетение за забава и неустойка за забава в размер на 108% годишно върху неиздължената сума, въззивният съд освен, че е постановил решението си в противоречие с цитираното по-горе разрешение, не е съобразил, че са налице и условията и предпоставките, посочени в ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, които водят до нищожност, поради нарушаване на добрите нрави, на уговорена от страните неустойка. Съгласно т.3 от цитираното ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Така в случая, преценяван към момента на сключване на договора, размерът на уговорената от страните неустойка, съпоставен със стойността на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на задълженията на ответника, води до извод, че целта, за която е уговорена, излиза извън обезщетителната, а и санкционната функции на неустойката. В този смисъл обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени решението в посочената част и отхвърли иска по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9 281.10 лв., неустойка за забава за периода 01.10.2010 г. – 08.03.2012 г., а решението следва да бъде отменено и в частта, с която Е. С. Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски над сумата от 704.55 лв.
С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за държавна такса в размер на 200.80 лв., а на основание чл.38 от ЗА дължи на адвокат С. П. Д. сумата от 794 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №240 от 22.05.2014 г. по в.гр.д.№850/2013 г. на ОС Хасково, в частта му, с която след частична отмяна на решение №74 от 29.07.2013 г. по гр.д.№3633/2012 г. на РС Кърджали, Е. С. Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 9 281.10 лв., неустойка за забава за периода 01.10.2010 г. – 08.03.2012 г., както и в частта, с която Е. С. Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски над сумата от 704.55 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Министерство на земеделието и храните срещу Е. С. Д. иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 9 281.10 лв., неустойка за забава за периода 01.10.2010 г. – 08.03.2012 г., дължима върху сумата от 13 381.45 лв.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Е. С. Д. [ЕГН] сумата от 200.80 лв. разноски.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на адвокат С. П. Д. [ЕГН], АК К. сумата от 794 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.