Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преустройство * промяна на предназначение на общи части * самостоятелен обект * етажна собственост * общи части * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

София,01.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Филип Владимиров

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 350 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. П. от [населено място],В. област срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.11.2010г. по гр.д.№1222/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д. М. П. иск за осъждане на С. Р. А. да предаде владението върху помещение с площ от 4.62кв.м., находящо се на І етаж от жилищна сграда,находяща се в [населено място], [улица],с граници: [улица],стълбище, площадка към двора и спалня от жилището на І жилищен етаж.
С определение №618/15.06.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за възможността стълбищната площадка след преустройство да промени предназначението си от обща част в помещение,което да бъде присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като в нарушение на материалния закон е прието,че общи части по естеството си /стълбищна площадка/ може да загубят характера си на обща част на сградата. Излага съображения,че обща част по естеството си не може да промени предназначението си на обща част дори и по общо съгласие на етажните собственици,нито да стане собственост на някой от тях. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба С. Р. А. не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
За да достигне до извода,че предявеният от Д. М. П. иск за предаване владението върху помещение от около 4 кв.м.,находящо се на І етаж на жилищната сграда в [населено място],обл.В.,построена в УПИ * и УПИ *,кв.* по плана на града,с вход за помещението откъм двора и граници:спалнята и хола на І етаж,двор и [улица]въззивният съд е приел,че Д. М. П. е собственик на І етаж,а С. Р. А. е собственик на ІІ етаж от жилищната сграда,в която се намира помещението. Към момента на придобиване на правото на собственост от праводателите на страните /М. П. М. с н.а. №*/1971г. и Р. А. М. с н.а.№*/1969г./ процесното помещение е представлявало стълбищна площадка заедно с вътрешно стълбище за ІІ етаж на сградата,с оглед на което като обща част не е могло да бъде придобито от никоя от страните по делото въз основа на сделка,а върху него е била налице съсобственост по смисъла на чл.38 ЗС.
Преустройството на сградата чрез премахване на вътрешното стълбище /включено към жилищните помещения на Д. М./, стълбищната площадка /обособена като самостоятелно помещение, ползвано от С. Р./ и изграждане на външно стълбище за ІІ етаж е извършено през 1972-1973г. по общо съгласие на праводателите на страните. Прието е,че с извършеното преустройство съсобствениците на сградата са постигнали съгласие за промяна на предназначението и ползването на процесните общи части /вътрешно стълбище и стълбищна площадка/ като стълбището се ползва от праводателите на Д. М. чрез присъединяване към жилището,а площадката пред него се ползва от праводателите на С. Р. чрез обособяването й в самостоятелно помещение. С оглед на това е прието,че ищецът не се легитимира като собственик на процесното помещение и предявеният от него иск е неоснователен.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможността чрез преустройство обща част на сграда по естеството си да промени предназначението си и да се превърне в част от един от обектите в етажната собственост,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика.
В решение №359/19.05.1986г. по гр.д.№242/1986г. на ІІІ ГО на ВС е прието,че общи части на сграда по естеството си са онези,без които е невъзможно съществуването на самата сграда/основите,външните носещи стени,покривът и подпокривното пространство,стълбището/ и само общи части по предназначение могат да загубят характера си на обща част,ако предназначението им бъде променено по съгласие на всички съсобственици.
В решение №2012/04.10.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1209/2004г. е прието,че съгласието на етажните собственици по време на действието на чл.192б,ал.3 З./отм./ за промяна предназначението на общите части на сградата от общи части по естеството си или по предназначение на придадени към помещението на някой от етажните собственици е можело да се изрази изрично,мълчаливо с фактически и правни действия,с договор за доброволна делба,като след това се преразпределят общите части съобразно съотношението на отделните помещения към момента на учредяване на етажната собственост. Прието е,че в разглеждания случай стълбищното пространство след надстрояване е променило предназначението си,което е станало със съгласието на всички етажни собственици,изразено чрез фактически действия,като достъпът от тази стълба към горните етажи е прекъснат и в пространството е изграден килер.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища по поставения въпрос в цитираните решения и в постановеното от Варненския окръжен съд, на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №2012/04.10.2005г. по гр.д.№1209/2004г. на ІV ГО на ВКС и решение №1412/23.11.2010г. по гр.д.№1222/2010г. на Варненския окръжен съд с уточнението,че стълбищната площадка и стълбището представляват общи части по естеството си,а не по предназначение,както е прието в обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
Възможно е стълбището и стълбищната площадка след преустройство да променят предназначението си от обща част в помещение,което да бъде присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата,ако чрез това преустройство се предвижда достъпът до обекта на втори или по-горен етаж да се осъществява чрез външно стълбище. В такава хипотеза новото външно стълбище става обща част по естеството си по смисъла на чл.38 ЗС,а частта,която преди преустройството е осигурявала достъпа до обекта на втори или по-горен етаж от сградата губи това качество,тъй като вече не изпълнява предназначението да осигурява този достъп.
Именно предназначението на стълбището и площадката към него да свързват отделните самостоятелни обекти в сградата,находящи се на отделни етажи и да осигуряват достъпа до тях обуславя необходимостта същото да се счита за обща част на сградата по естеството си. Както външните стени,вътрешните разделителни стени между отделните части,външните носещи стени,колоните,трегерите,плочите,гредоредите, площадките,покривите и др. така и стълбите представляват обща част по естеството си,която може да загуби това си качество само при преустройство,извършено по общо съгласие на етажните собственици,при което местоположението на тази обща част се променя-досегашната външна стена става вътрешна,вътрешната стена се премахва,площадката се преустройва в затворено жилищно помещение,а стълбището се премахва, като бива преустроено в затворено помещение.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му разпоредбата на чл.38 ЗС и разпоредбата на чл.108 ЗС са приложени правилно.
За да се приеме,че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е основателен,по делото следва да бъде установено по категоричен начин,че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на предявилото иска лице,както и че същият се владее от ответника без правно основание. В случая е предявен иск за предаване владението на помещение,намиращо се в обема на І етаж от жилищна сграда,като основният спорен въпрос е дали същото представлява обща част по естеството си или представлява част от някой от самостоятелните обекти в сградата. Доколкото предявилото иска лице твърди,че помещението представлява обща част,респ. че представлява част от жилището на първия етаж от сградата,което е негова собственост,негова е доказателствената тежест да установи тези обстоятелства,на които основава исковата си претенция.
Процесното помещение е отделено от останалите помещения на І етаж и макар да попада в обема на този етаж,не е функционално свързано с него. Същото е обособено като помещение чрез преустрояване на стълбищната площадка,при което обаче има самостоятелен вход и не е функционално свързано с останалите помещения на І етаж/отделено е от тях с преградна стена без свързваща ги врата/. В такъв вид помещението съществува още от обособяването на самостоятелните обекти в сградата и доколкото по делото не е установено било по архитектурен проект,било функционално то да представлява част от жилището на І етаж,нито е установено Д. М. П.,респ. неговите праводатели да са придобили собствеността върху същото било чрез сделка или чрез друг предвиден в закона придобивен способ /същото не е изрично посочено в н.а.№*,том *, н.д.№*/1971г.,нито е установено М. П. М. или Д. М. П. да са упражнявали фактическа власт върху това помещение явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години /, правилно въззивният съд е приел,че предявеният иск е неоснователен.
След извършеното преустройство достъпът до жилището,находящо се на втория етаж от жилищната сграда,се осъществява чрез външно стълбище,поради което правилно е прието,че понастоящем помещението, намиращо се на мястото на бившата стълбищна площадка към вътрешното стълбище,не представлява обща част на сградата и за собственика на самостоятелния обект на първия етаж не е налице основание да претендира право да ползва това помещение по смисъла на чл.38,ал.3 ЗС.Още повече, че по делото е установено,че едновременно е извършено и преустройство, посредством което вътрешното стълбище е присъединено към жилището на първия етаж и това,както обособяването на процесното помещение извън обема на този етаж,е станало по общо съгласие и посредством общи фактически действия на праводателите на страните.
Крайните изводи на въззивния съд за неоснователността на предявения ревандикационен иск са правилни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила-всички доказателства,съдържащи данни за осъществяването на относими към спора факти са обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила и изводите на съда са обосновани и съобразени с констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Поради това по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.11.2010г. по гр.д.№ 1222/2010г.

Председател:

Членове: