Ключови фрази
компетентност * основание за командироване на съдии

РЕШЕНИЕ
№ 198

София, 28. юни 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 232 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 25.10.2010 г. по гр.д. № 271/2010, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 29.10.2007 г. по гр.д. № 1024/2006, като са отхвърлени предявените искове за прогласяване недействителността на прехвърлителна сделка и на последващата договорна ипотека. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за съотношението между компетентността на районния съдия да извършва нотариални удостоверявания, когато няма нотариус и компетентността на председателя на окръжния съд да командирова съдии, съдии-изпълнители и нотариуси в района на окръжния съд.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 158, ал. 2 ЗСВ (Обн. ДВ. бр. 59 от 22.07.1994 г., изм. ДВ. бр. 78 от 27.09.1994 г., изм. ДВ. бр. 87 от 25.10.1994 г., изм. ДВ. бр. 93 от 20.10.1995 г.) в районните съдилища, където няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия. Районният съдия е компетентен да извършва нотариални действия не само когато в районния съд няма назначен нотариус, но и когато назначеният нотариус отсъства. Правомощието на председателя на окръжния съд по чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗСВ да командирова съдии, съдия-изпълнители и нотариуси в района на окръжния съд възниква, когато са налице условията на чл. 62 ЗСВ – длъжността на нотариус да не е заета или нотариусът да е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг нотариус или съдия от съответния районен съд. Затова правомощието на председателя на окръжния съд е да бъдат командировани съдии, съдия-изпълнители и нотариуси от други районни съдилища в съдебния район на окръжния съд. Ако заместването може да се извърши от съдия от районния съд, няма нужда от командироване. Въпросът е от компетентността на председателя на районния съд, който съгласно чл. 56, ал. 1 т. 3 и т. 4 ЗСВ разпределя работата между съдиите и ръководи и контролира работата на съдия-изпълнителите, на бюрата за съдимост към съда и на нотариусите. Председателят на окръжния съд не може да изземва правомощията на председателя на районния съд по чл. 56 ЗСВ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че формата на извършената сделка не е опорочена с удостоверяването й от районния съдия, при отсъствието на нотариус, тъй като необходимост от командироване на съдии, съдии-изпълнители и нотариуси от други райони на окръжния съд не е съществувала.
Правилно въззивният съд е приел, че с предявените искове са оспорени сключения на 04.07.1996 г. договор за продажба и учредената на 11.07.2005 г. договорна ипотека, договорът – поради нищожност на нотариалното удостоверяване, а ипотеката – поради това, че учредителят не е бил собственик на имота. Също правилно въззивният съд е приел, че формата на извършения от районния съдия в отсъствието на нотариус нотариален акт не е опорочена. За да възникне правомощието на районния съдия да извършва нотариални удостоверявания не е необходимо неговото командироване от председателя на окръжния съд. Такава необходимост възниква, когато заместването не може да се осъществи от друг нотариус или районен съдия от същия районен съд.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалния и на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по касацията Х. С. П. и „А. Б. Б., АД, София следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Видинския окръжен съд от 25.10.2010 г. по гр.д. № 271/2010.
ОСЪЖДА Д. Х. М. от М. да заплати на Х. С. П. от В. сумата 6.000,00 лева, а на „А. Б. Б., АД, София сумата 1.500,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.