1 Р Е Ш Е Н И Е № 748 гр. София, 01.12.2010г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 525/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. М. Д. като майка и законен представител на малолетното дете П. Й. Й. срещу решение №3 от 19.01.2010г по гр.дело № 576/2009г. на Видински окръжен съд , което в обжалваната част е потвърдено решение №27 от 18.11.2009г по гр.д. №1306/2009г на Видински районен съд по отношение размера на присъдена след завеждане на иска издръжка Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на процесуалния и материалния закон , не са съобразени международни актове ,нарушен е чл. 26 от Конвенцията за правата на детето на О. .Въззивният съд е следвало да съобрази измененията в уредбата на института предвид влизането в сила на чл. 142 ,143 от СК (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009г.), а не да определя издръжката в границите , определени от Министерски съвет в маскимален размер при действието на отменения Семеен кодекс , с което е нарушил е чл. 236 от ГПК .Изтъква се и необоснованост на решението във връзка с изводите налагат ли нуждите на детето завишен размер на издръжка , както и липса на мотиви във връзка с оплакването , че опреденият общ размер на издръжката е занижен , под линията на бедност, приета с ПМС № 257 от 30.10.2009г Ответникът по касационната жалба Й. С. Й. не е заявил отговор. С определение №662 от 28.06.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса допуска ли решаващият съд несъобразяване със закона и служебната си роля по определяне на дължимата за малолетни деца издръжка от единия родител , ако при иск на основание чл. 82 ал.1 и чл.87 от СК (отм) , предявен при действието му , но за дължима издръжка включително след влизането в сила на чл. 142 ,чл. 143 от СК(Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) от 01.10.2009 г, присъди издръжка при ограничение в размера съобразно определеният по ПМС №38 от 01.07.1985г и ПМС № 2 от 13.01.1999г, ако и към момента на постановяване на решението цитираните постановления да не са действащи. По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното : Съобразявайки принципните указания в ППВС №5 от 16.09.1970г и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката , дължима от родителите на малолетни деца , съдът се ръководи от материалните критерии на закона ,при действието на който искът е предявен ,но е длъжен да съобрази всички обстоятелства,които имат отношение към този критерии , в тази връзка и отпадналото повелително изискване съдът да съобразява максимален размер при присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца в общия случай на чл. 85 ал.1 от СК,тъй като с отмяната на тази разпоредба е отпаднало и делегираното от закона правомощие на Министерски съвет нормативно да определя граници за нейния размер . Така е отпаднал коректива на изведения в чл. 84 от СК (отм) принцип, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето ,което има право на издръжка ,и възможностите на лицето, което я дължи. Самият коректив, допуснат от СК (отм) чрез делегация ,не следва да се отъждествява с материалното основание на иска за издръжка, което е в разпоредбата на чл. 82 ал.1 вр чл. 80 т.3 от СК (отм) и обуславя квалификацията му ,щом самият иск е предявен при неговото действие. Поради това и в решаващата си дейност по присъждане на издръжка за случаи, при които към момента на нейното определяне по съдебен ред цитираните министерски постановления ПМС №38 от 01.07.1985г и ПМС № 2 от 13.01.1999г вече не действат по силата на §3 от преходните и заключителни разпоредби на новия Семеен кодекс , съдилищата изхождат единствено от нуждите на детето и възможностите на родителя ,който я дължи , така не се нарушава принципа за прилагане на съответния към момента на възникване на правоотношенията материалноправен режим . Като съобразено с гореизложеното , обжалвото въззивно решение е правилно .При потвърждаването на присъдената от първостепенния съд издръжка в размер на 80 лева месечно, въззивният съд не се е позовал на ограниченията в размера , произтичащи от делегацията по чл. 85 ал.1 от СК(отм) ,както неправилно счита касаторката , решаващото съображение е друго и то е по същество правилно . Прието е , че при установените доходи на ответника , баща на детето , при липсата на твърдения и доказателства за доходите на другия родител в чужбина , където от три години и понастоящем е местопребиваването на детето при неговата майка , присъдената издръжка от 80 лева месечно отговаря на критерия на закона , във възможностите на бащата е и отговаря на нуждите на десетгодишно дете , при липса на установено друго. Правилно е изграден извод , че посещаването на школи , организирани за деца като извънучилищна дейност в съответната страна , не сочат на изключителна нужда . При положение , че майката на детето не се е ангажирала да установи своите доходи и материални възможности в Р.Италия, неоснователно е оплакването ,че въззивният съд не е изложил собствено изводи за друг,по висок възможен размер за общо дължимата от двамата родители издръжка ,приета от първостепенния съд в размер едва на 110 лева месечно . Поначало е следвало да се приеме, че щом майката на детето работи и упражнява труд в страната по своето местопребиваване за исковия период , същата има и доход съобразно регламентираните условия на заплащане на труд в тази страна ,поне в минималния им социално гарантиран размер ,който надхвърля доходите на бащата и следователно би обусловил евентуално извод за по- високи възможности на другия родител , но не и на родителя , от когото издръжката се претендира. Прякото позоваване на нормата на чл. 142 ал.1 от СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009)от страна на въззивния съд не е довело до незаконосъобразно определяне на издръжката , тъй като по същество съдържанието на цитирания текст е идентично с това на чл. 84 от СК (отм): размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,което я дължи. Върховен касационен съд не приема и довода ,че при определянето на издръжка в конкретния размер от 80 лева, доколкото за страната Министерски съвет е определил за статистически цели „линия на бедност” в размер от 211 лева (ПМС № 257 от 30.10.2009г, член единствен ) се допуска дискриминация на дете и се нарушава принципа , залегнал в чл. 26 от Конвенцията за правата на детето , ако за неговата издръжка се приеме по-малък размер от този по цитираното министерско постановление. Във вътрешното си законодателство българската държава е съобразила изискванията на Конвенцията , като е гарантирала поемането на издръжката до определен размер за случай ,че родителите не могат да я плащат. С. величини като „линия на бедност за страната” , макар в случая да се определят по нормативен път , имат вътрешно информативен характер за държавната политика в социалната и други сфери на дейност и не дават основание за предположение, че показателите за определянето им се персонифицират спрямо децата и издръжката им ,като се търси връзка с нейния минимален размер. Статистическите величини нямат обвързващо съда значение, предвид критериите за закона. Съдът определя размер на дължимата издръжка за всеки конкретен случай, преценявайки нуждата от нея. Възможностите на лицето , което дължи издръжката , е основание за даване на издръжка като субективно правно задължение и същевременно показател за размера й. Като е възприел този подход в решаващата си дейност , въззивният съд не е нарушил законоустановеният критерии , нито задължението си да основе решението на установените по делото обстоятелства. Предвид гореизложеното касационната жалба е изцяло неоснователна и постановеното решение на Видински окръжен съд следва да бъде оставено в сила . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №27 от 18.11.2009г по гр.д. №1306/2009г на Видински районен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: