Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр. София, 08.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 780 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Л. Д. В. срещу въззивна присъда № 6 от 06.04.2015 г. по внохд № 67/2015 г. на Шуменския окръжен съд с оплакване за допуснато нарушение на закона. Изложени са възражения за наличие на основания за приложението на чл. 9 ал.2 от НК, както и за неправилна квалификация на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 от НК, защото инкриминираните вещи са върнати на собственика. Отправя се иска за оправдаване на подсъдимата, алтернативно за преквалификация на престъплението по чл. 197 т.3 от НК и налагане на наказание „пробация”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 12/ 12.02.2015 г. по нохд № 450/2014 г. Районният съд в гр.Нови пазар, на основание чл. 9 ал.2 от НК признал подсъдимите Л. Д. В. и В. В. В. за невиновни и ги оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и 2, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК. Шуменският окръжен съд отменил присъдата и с атакувания по настоящото производство съдебен акт признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатото обвинение, като на основание чл. 55 от НК наложил на В. наказание три месеца лишаване от свобода, а на В. осем месеца лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанията по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Върховният касационен съд намира жалбата на подс. В. за неоснователна. Доводите на защитата, изложени в подкрепа на релевираното касационно основание се свеждат до това, че въззивният съд неправилно е приел липса на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, защото деянието разкрива всички признаци на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. В подкрепа на тези съображения е цитирана съдебна практика- конкретни решения на ВКС, включително на ППВС № 6/ 71 г. Възражението е неоснователно. Съображенията на защитата не почиват на закона, защото с тях по същество се смесват понятията „маловажен случай” и „малозначителност” по чл. 9 ал.2 от НК. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” е дадена в чл. 93 т.9 от НК и се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем състав. В цитираните от защитата съдебни решения и в постановлението на ПлВС са изведени критериите, въз основа на които се преценява едно деяние като „маловажен случай”. Изводите се правят на бази всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, които сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Няма никакво съмнение обаче, че деянието, представляващо маловажен случай запазва престъпния си характер, но е по-леко наказуемо. Докато при наличието на посочените в чл. 9 ал.2 от НК предпоставки деянието не е престъпно, защото поради своята малозначителност или не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителност на деянието е налице, когато то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че реално не ги застрашава / Р № 102/ 13.03.2014 г. по к.д. № 2093/13 г. ІІ н.о./ Настоящият касационен състав счита, че в случая въззивният съд правилно е приел отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 9 ал.2 от НК. Анализирайки данните по делото, свързани с времето, мястото и механизма на извършване на деянието съдът законосъобразно е решил, че то разкрива достатъчна степен на обществена опасност, за да бъде прието за престъпно. Ниската стойност на предмета на престъплението и обстоятелството, че е останало недовършено /по независещи от извършителите причини/ не са фактори, които да обосноват извод за несъществена степен на засягане на защитените обществени отношения, т.е за малозначителност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Отново на плоскостта на искането за оправдаване на подсъдимата по чл.9 ал.2 от НК защитата оспорва правната квалификация на деянието като извършено чрез използване на МПС и на техническо средство. Д., че липсват данни двамата подсъдими да са използвали автомобила на В. за извършване на кражбата е лишен от основание. Обстоятелството, че те обективно не са успели да пренесат отнетите вещи с л.а „О. А.” /паркиран на 100 м. от сградата/ и да установят трайна фактическа власт върху тях, защото преди това са били заловени от полицаите, св. Х. и М., не води до несъставомерност на деянието като опит за кражба чрез използване на МПС. Безспорно е установен и факта, че за да достигнат до покрива на сградата и да свалят керемидите извършителите са ползвали стълба, като с оглед съставомерността на деянието като извършено в условията на съучастие е без значение обстоятелството, че не В., а В. се е качил на нея. Следва само да се отбележи, че в съдебната практика е трайно възприето разбирането /вкл. ППВС № 6/71 г./, че когато деецът използва стълби за качване на високи места той проявява особена ловкост и кражбата се квалифицира като извършена по специален начин, а не с техническо средство. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона, защото съдът не е приложил разпоредбата на чл. 197 т.3 от НК. Възстановяване на откраднатите вещи по смисъла на този текст е налице, когато те са върнати на лицето, от което са отнети, без значение дали от виновния или от друго лице, но не и в случаите, когато това са сторили органите на полицията или на разследването. Очевидно е, че при опит за кражба няма какво да се връща или възстановява, поради което в настоящия казус този текст е неприложим. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/ 06.04.2015 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по внохд № 67/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: