Р Е Ш Е Н И Е № 119/29.07.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 840 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Постъпила е молба от В. Б. С. като [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2840 от 02.04.2015г. по гр.д. № 31179/2012г. на СРС, ГО, 24 състав.
Молбата за отмяна е обоснована с твърдение за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят /ответник в исковото производство/ твърди, че е бил лишен от възможността да участва в делото, което е довело до невъзможност да проведе гарантираната му от закона защита на правата и интересите му като ответник. Твърди, че е узнал за постановеното решение на 27.07.2015г., когато му е било врачено запорно съобщение изх. № 1876/20.07.2015г. от ЧСИ Р. М. с рег. № 790 на К. на ЧСИ по изп.д. № 20157900400969. Молителят поддържа, че на 29.11.2012г. е подал по делото, по което е постановено решението, отговор на исковата молба. Поради постъпила частната жалба делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 24.04.2012г., за която дата съдът приел, че молителят – ответник по исковете, е призован чрез уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата. Твърди, че делото е било отстрочено отново за о.с.з. на 26.02.2015г., в което съдът е приел, че молителят е редовно призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК, дал е ход на делото и го е обявил за решаване. Твърди, че постановеното решение отново е връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Поддържа, че е бил нередовно призован за посочените съдебни заседания и не му е бил връчен постановеният съдебен акт. Счита, че съдът не е обосновал основанията за прилагане на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, както и че в призовките липсват данни как са събрани сведенията и дали са истински, липсват данни молителят да е напуснал адреса, като „ненамирането” на адреса не може да се приравни на „напускане”. Твърди, че посоченият по делото адрес съвпада с адреса му, вписан в ТР. Поддържа още, че липсват данни адресът да е посетен отново, за да бъде връчено съобщението и че е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК с оглед разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК. Твърди още, че съдът не е спазил задължението си да укаже на страните последиците от неизпълнение на задължението по чл.41, ал.2 ГПК, както и възможността за доброволно уреждане на спора, и не е дал в доклада си указания до страните, че имат възможност да изразят становище по него. Поради това моли постановеното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от етапа на надлежно връчване на призовката за първото по делото открито съдебно заседание.
Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от деня, в който молителят е узнал решението. Предвид обстоятелството, че съобщението за решението е връчено на молителя при условията и по реда на чл.50, ал.2 ГПК и молбата за отмяна е обоснована с твърдения за неправилно приложение на тази разпоредба поради липса на предвидените в нея условия, следва да се приеме, че молбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила въззивно решение с твърдението, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да реализира защитата си поради нередовно призоваване за проведените съдебни заседания и нередовно уведомяване за постановеното решение – основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В настоящия случай препис от исковата молба е бил изпратен на молителя на адреса, вписан в търговския регистър, и тъй като връчителят е удостоверил, че при многократните си посещения не е намерил никого, е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. В подадения отговор на исковата молба молителят е посочил същия адрес. За проведеното на 26.01.2015г. съдебно заседание молителят е бил призован от адреса, посочен в търговския регистър, при условията и по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като призовката е била върната в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 08.10.2014г., 12.10.2014г. и 17.10.2014г., на него няма фирма, офис и служители, това е частен дом, представляващото лице не живее на адреса и жилището се обитава от наематели. Връчителят е посочил още, че е оставил съобщения, но никой не се е отзовал, както и че сведението е получено от касиера на входа г-жа М. от ап.61.
До молителя е изпратено съобщение с копие от постановеното решение на адреса, посочен в търговския регистър и в представения от ответника отговор на исковата молба. Съобщението е било върнато на 24.04.2015г. с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 12.04.2015г., 17.04.2015г. и 24.04.2015г., но на същия няма фирма, офис и служители, а това е частен дом. Посочено е, че представляващото лице не е живее на адреса, както и че сведенията са взети от Ц. В.– наемателка на адреса. С оглед на това с разпореждане от 28.04.2015г. съдът е приложил чл.50, ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че са били налице предвидените в чл.50, ал.2 ГПК условия за призоваване на ответника – молител в настоящото производство по реда на тази разпоредба. Призовките и съобщенията са изпращани до ответника на адреса му, вписан в търговския регистър и посочен от самия него в отговора на исковата молба. С подписа си връчителят е удостоверил, че на адреса няма такава фирма и нейни офис и служители, че това е частен дом, че едноличният търговец не живее на адреса и че на него живее наемателка – Ц. В., дала сведението. С оглед обстоятелството, че при опит да връчи всяко от съобщенията връчителят е посещавал адреса по три пъти, следва да се приеме за неоснователен доводът на молителя, че не е налице напускане на адреса, а само отсъствие от него. В тази връзка настоящият състав съобразява и обстоятелството, че молителят е посочил същия адрес и в молбата си за отмяна, но при направен опит за призоваване от този адрес, призовката отново е върната в цялост от връчителя след три посещения на адреса и с идентично отбелязване. Неоснователен е и доводът, че връчителят не е направил опит да събере сведения и че не е ясно от кого е получил информацията, тъй като във всички съобщения е посочено името и качеството на лицето, дало сведенията. Предвид обстоятелството, че молителят е вписал адреса, от който е призоваван, в търговския регистър като адрес на управление, но в продължителен период от време при посещения на този адрес връчителят не е откривал на него офис и служители на търговеца, настоящият състав приема за установено, че молителят е напуснал адреса. При удостовереното от връчителя обстоятелство, че на адреса няма офис и служители на дружеството, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, касаеща хипотезата, при която на адреса има канцелария на търговеца, но липсва достъп до нея или служител, който е съгласен да получи съобщението. Неоснователен е и доводът, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши справка в търговския регистър, тъй като и към настоящия момент не е извършена промяна на вписания адрес на управление, а и самият молител не твърди такава промяна. Поради това, след като молителят е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, и не е вписал новия си адрес, са налице условията на чл.50, ал.2 ГПК. Извършеното от съда призоваване по този ред е съобразено с процесуалния закон и следователно не е извършено процесуално нарушение, довело до лишаване на молителя от възможност да участва по делото.
Неоснователни са и доводите на молителя за нарушено право на участие поради неуказване от съда на последиците на чл.41, ал.2 ГПК, на възможността за доброволно уреждане на спора и на възможността да изрази становище по доклада. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК не намира приложение в настоящия случай и не е прилагана от съда. Неуказването на възможността за доброволно уреждане на спора и на възможността за изразяване на становище по доклада не води до лишаване от възможност на страната да участва по делото, поради което не може да обоснове извод за наличие на основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски районен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На ответника не се присъждат разноски, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. С. като [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 за отмяна на влязлото в сила решение № 2840 от 02.04.2015г. по гр.д. № 31179/2012г. на СРС, ГО, 24 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|