Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр. София, 03.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 796/2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422,ал.1,т.4 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № П-17/2008 г. по описа на Софийския военен съд. В искането се сочи, че с решение от 04.12.2012 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, четвърто отделение,по делото „Ф. срещу България”/жалба № 24867/2004 г./ е установено нарушение на чл.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЗЧОС/ при разглеждане на наказателното дело срещу К. Б. Я., което има съществено значение за хода на производството. С този довод се отправя искане за възобновяване на нохд № П-17/2008 г. по описа на Софийския военен съд, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1,т.4 от НПК за възобновяване на делото. Гражданските ищци чрез своя повереник поддържат искането за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският военен съд с присъда № П-17 от 16.06.2008 г. по нохд № №П-17/2008 г. признал подсъдимия главен сержант К. Б. Я. за виновен в това,че на 13.05.1999 г. в землището на село В.,С. област, в качеството на лице от състава на полицията - старши полицай при първа криминална група на 01 РПУ- СДП, при изпълнение на службата си, умишлено умъртвил Н. А. Ф., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.2, пр.3 от НК и чл.54 от НК го осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален усилено строг режим. Със същата присъда подсъдимият бил осъден солидарно със СДП да заплати на гражданските ищци Р. Х. Ф. и А. Н. Ф. по 100 000 лева обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Военно-апелативният съд с присъда № П-120 от 29.09.2008 г. по нд № П-95/2008 г.отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.116 ,ал.1, т.2 пр.3 от НК, като отхвърлил и предявените граждански искове. Върховният касационен съд с решение № 66 от 16.03.2009 г. по н.д.№ 8/2009 г. оставил в сила въззивната присъда. ЕСПЧ, четвърто отделение, с решение от 04.12.2012 г. по делото „Ф. срещу България”/жалба № 24 867/2004 г./ постановил, че е налице нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС. От съобразителната част на решението/пар.72 и сл./ става видно , че нарушението е изведено като резултат на процесуални нарушения при разглеждане на делото. Според ЕСПЧ „ националното производство е било фокусирано единствено върху последните моменти от действията на г-н Ф. и тримата преследващи го полицаи”. Пренебрегната е „цялата последователност от събития, довели до последните моменти.” По-нататък ЕСПЧ акцентира върху „очевидната липса на яснота по отношение на точната цел, която е трябвало да бъде постигната от тримата полицаи”, след което обобщава, че наказателното производство срещу старши сержант Я. не може да се счита за проведено при спазване на процедурните задължения на държавата по силата на чл. 2 от ЕКЗПЧОС. Според ЕСПЧ тази разпоредба изисква разследването да бъде достатъчно всеобхватно, за да позволи на властите да вземат предвид не само действията на държавните служители, които пряко са използвали смъртоносната сила, но и всички обстоятелства по случая, включително и такива въпроси като планирането и контрола на въпросната операция, когато това е необходимо, за да се определи дали държавата е спазила задължението си по чл.2 от ЕКЗПЧОС да защитава живот. Тези констатации на ЕСПЧ представляват и съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК на процесуалните правила,свързани с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Ето защо допуснатото нарушение на чл. 2 от ЕКЗПЧОС има съществено значение за делото и обуславя неговото възобновяване съгласно чл. 422,ал.1,т.4 от НПК. Основателното искане на главния прокурор следва да бъде уважено по отношение на контролния акт на апелативния съд , а делото върнато за ново разглеждане от стадия на въззивното производство предвид широките правомощия на тази инстанция като съд по фактите. Аргументи в същата насока могат да бъдат открити и в пар.71 и пар.72 от посоченото по-горе решение на ЕСПЧ, в които се изтъква, че съдебните инстанции са били в състояние да преразгледат доказателствата и да направят констатации относно хода на събитията, довели до убийството. Поради настъпилата промяна на процесуалните правила, определящи делата, подсъдни на военните съдилища, компетентен второинстанционен съд по делото вече е Софийският апелативен съд. Вж. в този смисъл и Определение № 4 от 12.01.2010 г. на ВКС по н.д. № 762/2009 г., І н.о. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 , т.1 във връзка с чл.422, ал.1 ,т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № П-95 по описа на Военно апелативния съд за 2008 г. и отменява постановената по него присъда № П-120 от 29.09.2008 г. Изпраща делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.