Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр.София, 16.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3418 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. Б. против решение № 784 от 26.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 988 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1722 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 18791 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против „Чайка“ АД иск с правно основание чл.344, ал.1., т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 150 от 25.10.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството. Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск за отмяна на дисциплинарното му уволнение да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба „Чайка“ АД не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на К. Х. Б. срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на касатора за отмяна на дисциплинарното му уволнение с определение № 165 от 4.3.2020 г. по настоящото дело по въпроса дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува. За да отговори на този въпрос, настоящата инстанция съобрази както правната теория, така и формираната практика на ВКС относно правото на работника или служителя едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл.327 от КТ. Това право се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне субективното право на работника или служителя по чл.327 от КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовият договор вече е прекратен и не може отново да се прекратява/В. Мръчков, „Трудово право“ 9 издание от 2015 г., стр.598/. Разпоредбата на чл.335, ал.1, т.3 от КТ се отнася за едностранните волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение както на работодателя, така и на работника или служителя. Това означава, че независимо дали е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то се прекратява автоматично с уведомяването на другата страна. Възобновяването на правоотношението посредством отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е предвидено само за работника или служителя. Различните възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно прекратяване на трудов договор са наложени от конституционно признатото право на труд на гражданите и на забраната за принудителен труд. Правото на работника да иска отмяна на незаконното уволнение е гаранция за спазване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията право на труд и на признатото в чл.56 от Конституцията право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както гласи чл.48, ал.4 от Конституцията. Затова при неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение/решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС и др./. Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя. При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: К. Б. е изложил в исковата молба, че поради незаплащане на извънредния труд в продължение на повече от една година е подал на 15.10.2018 г. заявление за напускане на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В същия ден работодателят му връчил отказ за прекратяване на трудовото правоотношение, а след това го уволнил дисциплинарно на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Ищецът е посочил, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено на 15.10.2018 г. и е поискал от съда да отмени тази заповед. В отговора на исковата молба работодателят е отрекъл да дължи на ищеца възнаграждение за извънреден труд, поради което е заявил, че не е имало основание за поисканото от служителя прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 от КТ и дисциплинарното уволнение заради отсъствие от работа два последователни дни е законосъобразно. Варненският районен съд е приел за недоказано обстоятелството, че ищецът е полагал извънреден труд, затова е счел, че не е осъществен фактическият състав на чл.327, ал.1, т.2 от КТ и отправеното от ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не е породило правно действие. Следователно той безпричинно е отсъствал два последователни работни дни, поради което дисциплинарното уволнение е законосъобразно, Затова е отхвърлил като неоснователен иска за отмяна на дисциплинарното уволнение. Варненският окръжен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че заявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение не е породило правни последици, тъй като не е осъществен съставът на чл.327, ал.1, т.2 от КТ и затова е потвърдил решението на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за отмяна на дисциплинарното уволнение. От отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва, че въззивният съд неправилно е преценявал дали действително е осъществено основанието, на което ищецът е прекратил без предизвестие трудовото правоотношение, след като субективното право вече е упражнено и прекратяването е настъпило. Ето защо въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат отменени поради противоречие с материалния закон/ чл.335, ал.1, т.3 от КТ/. По съществото на спора настоящата инстанция констатира, че трудовото правоотношение едностранно е било прекратено от ищеца със заявлението, подадено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и получено от работодателя на 15.10.2018 г. Затова той не е имал задължение да се явява на работа на 16,17 и 18 октомври 2018 г., съответно не е извършил твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение, а и работодателят не е могъл повторно да прекрати вече прекратения трудов договор. Ето защо дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 150 от 25.10.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството трябва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора ответното дружество дължи на касатора 1015 лв. разноски по делото съразмерно уважената част от исковете. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 784 от 26.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 988 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1722 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 18791 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против „Чайка“ АД иск с правно основание чл.344, ал.1., т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 150 от 25.10.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ дисциплинарното уволнение на К. Х. Б., извършено със заповед № 150 от 25.10.2018 г. на изпълнителния директор на „Чайка“ АД,ЕИК: 813204078 ОСЪЖДА „Чайка“ АД,ЕИК: 813204078, да заплати на К. Х. Б.-ЕГН: [ЕГН], сумата 1015/хиляда и петнадесет/ лв. разноски съразмерно уважената част от исковете. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: