О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 314/16.11.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Владимир Йорданов Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4190 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 134/ 08.06.2016 г. по ч. гр. д. № 122/ 2016 г., с което Силистренски окръжен съд е потвърдил отказ № 2/ 15.03.2016 г. на съдията по вписванията към Силистренски районен съд по молба рег. № 1310/ 15.03.2016 г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) към Силистренски районен съд за вписване на възбрана върху един имот в землището на [населено място], върху който имот е насочено принудителното изпълнение на частните парични притезания по изп. д. № 20113420400161 по описа на същия ДСИ. Определението обжалва [фирма], взискател по изпълнителното дело, с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси (уточнени и конкретизирани в съответствие с указанията по т. 1 от ТР № 1 / 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При насочване на индивидуалното принудително изпълнение на частно гражданско парично притезание върху недвижим имот кой е актът, който съдебният изпълнител следва да представи, за да бъде вписана наложената възбрана: обезпечителна заповед, постановление за налагане на възбраната, писмото, предвидено в чл. 449, ал. 2 ГПК, респ. чл. 26 от Правилника за вписванията (П..) или е допустимо изискванията на чл. 26 П.. да удовлетвори самата молба за вписване? и 2. Допустимо ли е в производството по съдебно обжалване на отказа за вписване на възбраната по изпълнителното дело (чл. 577 ГПК) да се представят нови доказателства, включително да бъдат отстранени нередовности на молбата за вписване? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи определението. Извежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Позовава се на решения на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че определението е незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, определението решава въпрос „по същество“ на нотариалното производство, предвидено в чл. 569, т. 5 ГПК (чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК). Въпросът е, надлежно ли е упражнено и съществува ли правото на вписване на възбраната по изпълнителното дело. Второ, нотариалното производство по вписване, предвидено в чл. 569, т. 5 ГПК, е „друго“ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. То не е исково, а в своята основна (типична) фаза се развива пред несъдебен орган - съдията по вписванията. Трето, определението на въззивния съд не осъществява забраната на чл. 274, ал. 4 ГПК. Частната касационна жалба подава легитимирана страна – взискателят по изпълнителното дело. Неговата частна жалба е оставена без уважение от въззивния съд. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Съображенията за това са следните: В обжалваното определение Силистренският окръжен съд, процедирайки по реда на чл. 577 ГПК приема, че взискателят е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията при Силистренски районен съд, но неговата частна жалба е неоснователна. Мотивира се със следното: Първо, към молбата за вписване на възбраната по изпълнителното дело ДСИ не е представил обезпечителна заповед. Второ, към молбата липсва и постановление за възбрана. Трето, в молбата не са индивидуализирани страните по изпълнителното дело и имотът, обект на възбрана съгласно изискванията на чл. 6, б. „а“ и „б“ П.. Взискателят и длъжникът са търговци, а техните ЕИК ДСИ сне е посочил. Не е посочил и границите на имота. Въззивният съд е квалифицирал неспазването на тези изисквания като нередовност на молбата за вписване. Не е приел, че съдията по вписванията дължи указания по тяхното изправяне, а постановява отказ (т. 1 от ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. ОСГК на ВКС). Намерил е за недопустимо те да се поправят в производството по съдебно обжалване на отказа (чл. 577 ГПК), включително да обсъжда представените нови доказателства към частната жалба на взискателя. Следователно въпросите, които касаторът повдига, обуславят обжалваното определение. По тях на настоящия състав практика на ВКС не е известна. Въпросите надхвърлят предмета на тълкувателното решение, на което се е позовал въззивният съд. Неговото определение проявява сериозни неясноти в приложението на обсъдените разпоредби. К. контрол следва да бъде допуснат при общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По повдигнатите въпроси касационният състав намира, че: 1. Към молбата за вписване на възбрана върху недвижим имот, върху който е насочено индивидуалното принудително изпълнение на частно гражданско парично притезание, съдебният изпълнител следва да представи документ („писмо“) в свидетелство, че е спазил писмената форма на наложената възбрана по изпълнителното дело. С това „писмо“, представянето на което чл. 449, ал. 2 ГПК и чл. 26 П.. предвиждат, изпълнителният орган е длъжен да удостовери, че възбраната е наложил с поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнителният способ е първият или сред първите по изпълнителното дело (чл. 428, вр. чл. 449, ал. 2 ГПК) или с постановлението за налагане на възбрана, когато към реализирането на способа е пристъпил впоследствие. Изводът, че при тази втора възможна хипотеза съдебният изпълнител дължи постановление за налагане на възбрана се налага както от изискването за писмена форма на актовете на изпълнителния орган, така и по аналогия с чл. 205 ГПК поради сходството на случаите (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Писмото към молбата за вписване на възбраната по изпълнителното дело следва да има съдържанието по чл. 26, in fine П.. Съдебният изпълнител следва да посочи: 1) белезите, които индивидуализират страните по изпълнителното дело; 2) белезите, които индивидуализират имота – вид, местонахождение (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/ или застроената площ и границите; 3) размера на сумата, в обезпечение на принудителното събиране на която е наложена възбраната; 4) номера на изпълнителното дело, 5) датата на изпълнителния лист, по който е образувано и от кой съд е издаден. Законовите изисквания за такова съдържание са обясними с действието на възбраната по чл. 452 и чл. 453 ГПК и с обезпечаването на правата на кредиторите, които всеки следващ съдебен изпълнител е длъжен да конституира по право по своето изпълнително дело, тогава когато изпълнението по неговото дело се насочва върху имот, обект на вписана възбрана (чл. 459 ГПК в смисъла на т. 5 ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Към молбата за вписване на възбраната съдебният изпълнител следва да представи писмото в два еднообразни екземпляра (чл. 26 П..): единият - за съхранение по нотариалното дело (чл. 41б П..), а вторият – за подредба в отделната нотариална книга за налагане на възбрани (чл. 33, б. „е“ П..) или за отказите за вписване на възбрани (чл. 577, ал. 2 ГПК, вр. чл. 32а, ал. 2, вр. чл. 33, б. „о“ П..). Съдията по вписванията е длъжен да откаже вписване, ако писмото към молбата не засвидетелства наложената възбрана и/ или няма необходимото съдържание (чл. 32а П..). Съдията по вписванията няма компетентност да проверява други законови изисквания и в частност, за процесуалните и/ или материални предпоставки на възбраната. Не следва да се очаква (да се изисква) към молбата за вписване на възбраната съдебният изпълнител да представи обезпечителна заповед. Обезпечителна заповед издава съдът въз основа на определението за допускане обезпечение на иска (чл. 395, ал. 3 ГПК), а легитимацията по молбата за вписване на обезпечителната възбрана е за ищеца по обезпечения иск. Съдебният изпълнител не е легитимиран да иска вписване на възбраната, която съдът е наложил като мярка в обезпечение на иска. Към молбата за вписване не съдебният изпълнител, а ищецът по обезпечения иск е длъжен да представи обезпечителна заповед и препис от нея (чл. 24 П..). В обезпечителното производство се осъществява конституционно установеното право на съдебна защита на гражданите, юридическите лица и държавата, когато са застрашени техните граждански права или законни интереси (чл. 56, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ). Обезпечителното производство обхваща: 1) производството по допускане обезпечение на иска и 2) производството по налагане на допуснатото обезпечение на иска. Първата негова фаза се развива пред съд (глава IV ГПК и чл. 9 ЗМТА), но втората негова фаза се развива пред органа, който е компетентен да наложи обезпечителната мярка. Определението, с което съдът допуска обезпечение на иска чрез възбрана върху недвижим имот, е основание за обезпечителна заповед (чл. 395, ал. 3 ГПК). Тази заповед ищецът следва да представи в оригинал и в препис към молбата за вписване на обезпечителната възбрана (чл. 24 П..). Следователно когато с едно определение съдът е допуснал обезпечение чрез няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска (чл. 397, ал. 2 ГПК), броят на обезпечителните заповеди следва да е равен на броя на органите, компетентни да наложат различните по вид обезпечителни мерки. Допустимо е в молба за вписване съдебният изпълнител да удостовери спазената писмена форма на възбраната по изпълнителното дело и да посочи всички други данни, които удовлетворяват изискванията за съдържание на акта от чл. 26, in fine П.. Съдебният изпълнител е процесуално легитимиран да подаде молбата за вписване, но той е и издател на писмото, предвидено в чл. 449, ал. 2 ГПК и адресат на изискванията за неговото съдържание от чл. 26 П.. Такава молба с комплексно съдържание (сезиращо съдията по вписванията, удостоверяващо спазената форма на възбраната и удовлетворяващо изискванията на чл. 26 П..) съдебният изпълнител следва да представи в два екземпляра; вторият – за подреждане в отделната нотариална книга. 2. В производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията пред окръжния съд (чл. 577 ГПК) е допустимо да се представят нови доказателства, че към подаване на молбата за вписване съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение по частното гражданско парично притезание, както и да се установят данните, удовлетворяващи изискванията за съдържание от чл. 26, in fine ГПК. Допустимо е да се отстранят и нередовности на молбата за вписване. Отказът на съдията по вписванията подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 577 ГПК). Легитимиран по частната жалба е съдебният изпълнител (т. 8 от ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. ОСГТК на ВКС), но и всеки взискател по изпълнителното дело. С частната жалба е допустимо да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства (аргумент от чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК, към който чл. 577 ГПК препраща), включително за отстраняване нередовности на молбата. След предварителната проверка за неговата допустимост, в производството по чл. 577 ГПК съдът е длъжен да провери надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване. В т. 1 от ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. ОСГТК на ВКС се прие, че съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32А от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовност на молбата за вписване. Липсата на процесуална легитимация по молбата за вписване на възбрана е процесуална пречка, която е неотстранима със срок и указания, а при обжалване съдът е длъжен да потвърди отказа за вписване на възбрана. Ако молбата за вписване на възбраната е при друга нередовност, допустимо е да бъде отстранена в производството по съдебно обжалване на отказа на съдията по вписванията. Без указания и срок за отстраняване на нередовностите на молбата за вписване, не е преклудирана възможността те да бъдат отстранени в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията. В съдебното производство е допустимо да се събират нови доказателства, които са от значение за съществуването на правото на вписване на възбраната, а именно че към датата на подаване на молбата по изпълнителното дело е наложена възбрана и да бъдат удовлетворени съдържателните изисквания на чл. 26 П.. Обжалването на отказа на съдията по вписванията е съдебно производство, което се провежда при условията на т. нар. „пълен въззив“. Няма основания за обжалване, няма ограничение за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства и няма ограничения на правомощията на въззивния съд откъм дължимата проверка по надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване. При съдебната отмяна на отказа на съдията по вписванията, възбраната ще се счита вписана с поредност към момента на подаване на молбата до съдията по вписванията (чл. 577, ал. 3 ГПК). С оглед дадените отговори касационният състав частната касационна жалба основателна. С молба рег. № 1310/ 15.03.2016 г. ДСИ е поискал вписване на възбрана върху следния имот: нива – земеделска земя IV и V-та категория с обща площ от 5. 379 дка в местността „Сват кола“ с кадастрален № 000221 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], Област С. като приложена мярка в обезпечение принудителното събиране на граждански парични притезания, предмет на изп. д. № 20113420400161 по описа на ДСИ към Силистренски районен съд. В молбата ДСИ е посочил, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 09.05.2013 г. по гр. д. № 652/ 2011 г. на Силистренски районен съд в общ размер от 129 356. 10 лв., а именно: 71 620. 54 лв. – главница, 20 691. 59 лв. – законна лихва върху главницата в периода 09.05.2013 – 12.03.2016 г. и 28 953. 82 лв. – разноски. Посочил е, че взискател е [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 2, вх. А, ет. 10, а длъжникът е [фирма] – С., със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица]. По тази молба съдията по вписванията постановява отказ. Мотивира го с неспазените изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ П.. - липсват ЕИК на длъжника по изпълнителното дело и границите на имота. Касаторът обжалва отказа на съдията по вписванията пред Силистренски окръжен съд при необходимата процесуална легитимация, следваща от качеството на взискател по изпълнителното дело. Към частната жалба прилага: 1) удостоверение от ДСИ, което засвидетелства датата на издаване на изпълнителния лист по изпълнителното дело (30.04.2009 г.) и 2) препис от постановление от 12.03.2016 г. за наложената възбрана върху имота. Постановлението сочи ЕИК на длъжника (118547939). При разглеждането на частната жалба, предвидена в чл. 577 ГПК, Силистренски окръжен съд е бил длъжен да съобрази, че със своята молба ДСИ не само допустимо иницира производството по вписване, но и засвидетелства спазената (писмена) форма на възбраната по изпълнителното дело, която е наложил с постановлението от 12.03.2016 г., като сочи част от данните, удовлетворяващи съдържателните изисквания на чл. 26 П.. Такава освобождава ДСИ от задължението да представи писмото, предвидено в 449, ал. 2 ГПК и в чл. 26 П.., доколкото инкорпорира съдържанието и на този документ. Силистренски окръжен съд е бил длъжен да съобрази, че в молбата недвижимият имот, обект на възбрана, е индивидуализиран в степента, която чл. 26, вр. чл. 6, б. „в“ П.. изисква. Посочването на границите е било ненужно, доколкото е посочен номера на имота от картата на възстановената собственост. Силистренският окръжен съд е бил длъжен да съобрази, че в молбата са индивидуализирани и страните по изпълнителното дело. Взискателят и длъжникът са търговски дружества, а техните белези се изчерпват с техните фирма, организационна форма, седалище и адрес на управление. До момента в страната не е въведен имотен регистър. Съгласно чл. 74 ЗКИР, вписванията на възбрани се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната партида на длъжника, респ. на ответника по обезпечения иск. Своят ЕИК длъжникът е получил от Агеницата по вписванията със своята регистрация (чл. 23 ЗТР). Този код съдията по вписванията може да установи чрез справка в Търговския регистър и във всеки момент да го нанесе по нотариалната партида на длъжника, а неговата липса в молбата за вписване не е основание за отказ. Така втори се явява въпросът, че в постановлението за възбрана, приложено към частната жалба на касатора до въззивния съд, ЕИК на длъжника е посочен. Новите доказателства, които касаторът представя към частната си жалба, удовлетворяват и останалите съдържателни изисквания на чл. 26 П.., спестени от ДСИ в подадената молба за вписване. В издаденото от ДСИ удостоверение е посочена и датата на изпълнителния лист по образуваното изпълнителното дело. Силистренски окръжен съд е бил длъжен да обсъди новите доказателства и да достигне до извода, че следва да отмени обжалвания отказ на съдията по вписванията. Определението, с което въззивният съд го потвърждава, подлежи на отмяна от касационната инстанция, а определението за това – на подредба в нотариалната книга по чл. 33, б. „о“ П.. В., която ДСИ е наложил с постановлението от 12.03.2016 г., ще се счита вписана с поредността на молбата до съдията по вписванията (чл. 577, ал. 3 ГПК). При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 134/ 08.06.2016 г. по ч. гр. д. № 122/ 2016 г. на Силистренски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 134/ 08.06.2016 г. по ч. гр. д. № 122/ 2016 г. на Силистренски окръжен съд. ОТМЕНЯ отказ № 2/ 15.03.2016 г. на съдията по вписванията при Силистренски районен съд по молба по молба рег. № 1310/ 15.03.2016 г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) към Силистренски районен съд за вписване на възбрана върху имота в землището на [населено място], върху който е насочено принудителното изпълнение на частното парично притезание, предмет на изп. д. № 20113420400161 по описа на ДСИ. Да се изготви служебно заверен препис от определението, който да се изпрати на съдията по вписванията при Силистренски районен съд за подреждането му в нотариалната книга по чл. 33, б. „о“ от Правилника за вписванията. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.