Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 155                                                   р. София, 29 март 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 58 по описа за 2010 г   Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. Н. А., чрез защитата му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 488 от 9.12.2008 г, по ВНОХД № 552/09, с което е изменена присъда на Софийски окръжен съд, по НОХД № 100/03, като, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, е постановено наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1/2.11.2008 г, в с. В., обл. Софийска, умишлено е умъртвил В. Д. К. , като деянието е извършено с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 4 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на шестнадесет години „лишаване от свобода”, при „усилено строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 4.11.2001 г до 18.12.2008 г, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на В. И. К., 20 000 лв, заедно със законните последици, на Н. В. К., 40 000 лв, заедно със законните последици, на А. Д. Б. и М. Д. Г. в качеството им на наследници и правоприемници на Б. Н. К. , общо 10 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират трите касационни основания. Изтъква се, че доказателствените изводи почиват главно на показанията на св. В на обясненията на обвиняемия от досъдебното производство, дадени след упражнено спрямо него насилие, че по трупа са открити наранявания, за получаването на които не се съдържат данни в кредитираните доказателствени източници. Твърди се, че не е констатирано допуснатото съществено процесуално нарушение при повдигане на обвинението, че първата инстанция незаконосъобразно е отказала да прекрати производството и да го върне на досъдебната му фаза, въпреки искането на защитата в тази насока. Сочи се, че огледът е проведен в разрез с процесуалните изисквания, което рефлектира на възможността да бъдат ползвани иззетите при огледа веществени доказателства / парче тухла, дрехи на убития /. Оспорва се валидността на протокола за доброволно предаване, съставен при условията на възлагане, с аргумента, че НПК не предвижда възможност за такова следствено действие, както и се възразява срещу ползването на експертизите, изследвали веществени доказателства, приобщени с този протокол. Сочи се, че е останал неизяснен механизмът на формиране на следата от кръв по вътрешната страна на якето на обвиняемия, откъдето следва, че е възможно следата да е оставена при сбиването на подсъдимия и пострадалия, предшестващо убийството. Изтъква се, че остава неясно мястото на престъплението, доколкото в протокола за оглед не е отбелязано стичане на кръв до трупа. Излага се довод за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено със смекчаващите обстоятелства / млада възраст на дееца, добри характеристични данни, липса на криминални прояви след деянието, трудова заетост /. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменено въззивното решение и жалбоподателят да бъде оправдан, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или, да бъде намалено наложеното наказание, респективно да бъдат редуцирани размерите на уважените граждански искове. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. На досъдебното производство не е допуснато нарушение на правото на защита, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходна процесуална фаза. Затова такова нарушение не е констатирано и от САС. Доказателствените изводи не са формирани в отклонение от чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което липсва порок във вътрешно убеждение по релевантните факти. Обсъдена е съвкупността от гласни, писмени и веществени доказателства, като са изложени обстойни съображения кои от тях се кредитират и защо. Протоколът за оглед е годен доказателствен източник, тъй като следственото действие е проведено при спазване на процесуалните изисквания. Иззетите въз основа на огледа веществени доказателства са валидно приобщени и няма пречка да бъдат ползвани като предмет на експертни изследвания. Протоколът за доброволно предаване, съставен, при условията на чл. 201 а НПК / отм. /, не е без процесуална стойност. Възлагането от следователя на дознател е било във връзка с необходимостта да бъдат издирени предмети, имащи значение за делото, като е указан начинът за това: „получаване с протокол за доброволно предаване на вещи, собственост на М. Н. А., намиращи се в съблекалнята на „Полисхарт” ООД, гр. Божурище”. Това е довело до съставяне на протокол за доброволно предаване, с който П. К. Т. е предал дрехи и лична карта на работещия в предприятието М. Н. А., каквато процесуална възможност е съществувала в чл. 133 НПК / отм. /. В същото време, не е възникнало съмнение, че дрехите са на друго лице. Такъв довод не е правен в нито един момент на наказателното производство. Освен това, част от вещите и личната карта са върнати на М. А. , без възражения от негова страна. Следователно, няма пречка при формиране на доказателствените изводи да бъде ползван протоколът за доброволно предаване и приобщените чрез него веществени доказателства. Неоснователно се твърди, че е неизяснен механизмът на образуване на следата от кръв по якето на обвиняемия, установено, че е оставена от пострадалия. По този въпрос е изслушана СМЕ, че следата е получена при допир между две повърхности по метода на приплъзване. Това заключение, преценено, наред с другите уличаващи доказателства, не оставя съмнение за обстоятелствата, при които е получена следата. Не може да бъде споделен довода, че осъдителната теза почива на обясненията на обвиняемия, по реда на чл. 210 а НПК / отм. /, и на показанията на св. В. Въззивният съд е посочил, че кредитира обясненията на обвиняемия, дадени пред съдия, тъй като същите кореспондират с намерените материални следи от престъплението. Показанията на св. В не са определящи за обвинителната теза, тъй като същите съдържат извънпроцесуални самопризнания и в такъв смисъл са интерпретирани. Неоснователно се твърди, че установените обективни находки по трупа на пострадалия не кореспондират на данните, изведени от кредитираните гласни доказателствени източници. От заключенията на СМЕ-зи се изяснява, че пострадалият е получил приживе три групи телесни увреждания, всяка от които самостоятелно може да предизвика смъртта му.становен е и механизмът за причиняването им, които обстоятелства кореспондират с кредитираните обяснения на обвиняемия. Неоснователно се оспорва валидността на обясненията, дадени по реда на чл. 210 а НПК / отм. /. Провеждането на разпит пред съдия на досъдебното производство е законова гаранция, че обвиняемият доброволно депозира обясненията си. Това е основанието за безусловното им приобщаване в съдебната фаза, в случай, че подсъдимият промени процесуалната си позиция. По делото няма данни срещу жалбоподателя да е упражнена някаква форма на насилие.становено е, че след задържане в следствения арест той сам е увредил здравето си, което е наложило да бъде лекуван. Проведената медикаментозна терапия е дала повод да бъде изслушана комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, според която няма данни за количествени или качествени промени в съзнанието, които биха обусловили даване на обяснения в определена насока. Неоснователно се твърди, че няма яснота къде е настъпила смъртта. Това е установено, въз основа на протокола за оглед, заключенията на СМЕ-зи, обясненията на обвиняемия, по реда на чл. 210 а НПК / отм. /, а именно: на мястото, където е намерен трупът. По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено. Не е налице и релевираното нарушение на материалния закон. От правно значимите факти следва, че деянието съставлява престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 4 вр. чл. 115 НК, каквато е възприетата правна квалификация. Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което правилно е ангажирана гражданската отговорност на жалбоподателя, както и законосъобразно са определени размерите на дължимите обезщетения за вреди. Неоснователно е искането жалбоподателят да бъде оправдан от настоящата инстанция, респективно да бъдат отхвърлени гражданските искове. Оправдаването на подсъдимия е възможно само при хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице. Не може да бъде уважено искането за отхвърляне на гражданските искове, както и липсват основания за намаляване на техните размери. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отчетени са релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, включително и смекчаващите такива, изброени от защитата. Съобразени са и целите по чл. 36 НК. Наказанието отговаря на законовия критерий за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което липсват предпоставки за неговото намаляване.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 488 от 9.12.2009, по ВНОХД № 552/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: