Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. София, 01.11.2018 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4534/2015 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на ТПК „УСПЕХ”, [населено място], подадена чрез адв. В. Ц. ,включително действащ като пълномощник и на третото лице-помагач Ю. Б. Д., срещу въззивно решение №1988/14.05.2015г., постановено по в. гр.д. № 1040/2014 г. , на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3440/22.08.2014 г. по гр.д. № 334/2013 г. на Районен съд [населено място],с което е обявен за окончателен предварителен договор от 05.06.2003г., сключен между И. В. Г. като собственик на [фирма], [населено място] (заличен съгл. пар.5 ЗТР) и ТПК „УСПЕХ” за покупко-продажба на описания в предварителния договор недвижим имот , УПИ – парцел VІІ, кв.14 по плана на [населено място] , целият с площ от 1230 кв.м., ведно с масивна постройка , изградена върху него, представляваща „бояджийска работилница” с площ от 328,70 кв.м., състояща се от монтажно отделение, 9 броя производствени помещения и коридор- входно антре, при условие , че ищецът И. В. Г. изплати остатъка от покупко- продажната цена в размер на 13 000 лв. , включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. Предмет на решението са 800/1200 ид. части от УПИ VІІ, целият с площ от1230 кв.м ,колкото е било установено обещателят ТПК „УСПЕХ” да е собственик ,предвид нот .акт № 134,т.І от 2012г на нотариус С. В. и както е уточнил ищецът исковата си претенция.
С въззивното решение е прието, че не е налице нищожност на предварителния договор на основание липса на съгласие , независимо че председателят на ТПК „Успех”,с Баня го е подписал без да е налице взето решение на Общото събрание на кооперацията, каквото се изисква съгл. чл. 36,ал.2, т.12 от Устава и чл.15,ал.4,т.10 ЗК, за разпореждане с недвижим имот. Изтъкнато е,че предварителният договор няма вещно транслативен ефект, а и липсата на решение на ОС не представлява пречка предварителния договор да бъде обявен за окончателен .За да стигне до този извод въззивният съд се е позовал на разрешенията, дадени в ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,считайки същите за приложими и спрямо кооперативните организации , доколкото кооперацията е юридическо лица. С определение №1208/17.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Приетото от въззивния съд разрешение, дадено в Тълкувателно решение №3/15.11.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. ОСГТК , приложимо ли е за кооперацията като търговец след като Закона за кооперациите не съдържа разпоредби, въвеждащи правилото ,че волеизявяващата власт на представителния орган на кооперацията подлежи на ограничаване единствено във вътрешните отношения така както сочат чл. 141,ал.2, изр. 3 ТЗ за ООД и чл.236,ал.4 и чл.240б,ал.3 от ТЗ за АД”.
С определение №224 от 25.07.2016г производството по гр.д. №4534/2015г. на ВКС, 3-то г.о. е спряно на основание чл. 292 ГПК , тъй като въпросът има ли правомощие председателя на кооперацията да извършва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях, собственост на кооперацията/ кооперативния съюз/ без решение на общото събрание по чл. 15,ал.4,т.10 ЗК и липсата на такова решение обуславя ли недействителност на сделката поради липса на съгласие чл. 26,ал.2 ЗЗД ,респ. отнасят ли се разрешенията, дадени в т.1 от ТР № 3/15.11.2013 г. по ТД №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без решение на общото събрание съгл. чл. 15 ,ал.4,т.10 ЗК, се разрешава противоречиво.
По предложение на състава на ВКС ІІІ г.о е образувано т.д №4/2016г на ОСГТК на ВКС ,по въпросите: има ли правомощие председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите ; наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите необходимо условие ли е за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот,сключена от представляващия кооперацията орган .
След като по образуваното тълкувателно дело №4/2016г е постановено Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018г на ОСГТК , с определение №165 от 17.05.2018г производството по гр.д. №4534/2015г. на ВКС, 3-то г.о. е възобновено с насрочване в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба,с призоваване на страните .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и действителното правно положение ,с оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост , тъй като при проверка относно наличието на нормативно регламентираните условия за сключване на окончателен договор не е възприето възражението за нижожност на процесния договор за покупко- продажба , при липса на предварително решение на общото събрание на кооперацията. Неправилно е прието ,че то не е елемент от фактическия състав на сделката ,която съдът замества с решението си ; че същото е без значение за обвързването по предварителния договор и че било достатъчно да има наличие на воля от председателя на кооперацията. Съдът не е отчел като нарушена императивната разпоредба на чл.26,ал.3 ЗК, както и устава на кооперацията, Приложил е закона по аналогия и сходство, без да отчете начинът и изискването за формиране на волеизявление от кооперация, особеностите на кооперациите като субекти на правото,начинът за времане на решения за някои видове сделки ,съответно правомощията на отделните органи, регламентирани в защита на правото на кооператорите да изразят волята си.В защита по същество се изтъква,че в приетото ТР № 4 от 10.05.2018г на ОСГТК неправилно и превратно се приема разпоредби на Търговски закон да се прилагат спрямо кооперациите по аналогая,подчертават се особените мнения , изразени по тълкувателното решение .Претендират се разноски по представен списък .
Ответникът по касационната жалба И. В. Г. я оспорва.Пълномощникът адв. П. С. изтъква , че обуславящият за изхода на спора правен въпрос е решен с ТР № 4 от 10.05.2018г на ОСГТК , което е задължително за съдилищата, независимо от наличието на особени мнения по него.Решението на въззивния съд е правилно,в съответствие с вече установената с ТР на ОСГТК практика.Претендира разноски за защита по касационното дело .
По обуславящия за изхода на спора и за допускане на жалбата до касационно разглеждане правен въпрос , Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква отговора , даден с Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018г по тълкувателно дело №4/2016г на ОСГТК.Въведеното в Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица,а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.Представителните функции са част от законовата и изключителна компетентност на председателя да изразява волята на юридическото лице и да създава правоотношения между него и други субекти на правото. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите не ограничава правомощията му по отношение на третите лица и същият може да изразява волята на юридическото лице за сключване на всякакви договори. Представителната власт на председателя е пълна, в границите на правоспособността на юридическото лице. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган .
С подписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,собственост на кооперацията , председателят осъществява представителство, изразява се съгласие да бъде поето задължение за представлявания. Неизпълнението на задължението да се сключи окончателен договор дава да купувача по предварителния договор преобразуващо право , а решението на ОС на кооперацията по чл.15, ал. 4, т.10 от Закона за кооперациите за разпореждане с имот не е предпоставка , проверявана от съда по чл.363 от ГПК, нито условие без което договорът не може да бъде обявен за окончателен. Решението на съда по иска на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД ще замени липсата на съгласие за изпълнение на надлежно поетото задължение.
Касационната жалба е неоснователна .
Съобразено изцяло с гореизложеното , обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд е правилно и законосъобразно.Неоснователно е оплакването за игнорирана от въззивния съд липса на съгласие от страна на кооперацията, като продавач.С подписването на предварителния договор на 05.06.2003г от председателя на ТПК„Успех” е осъществено представителство и е изразено съгласие да бъде поето задължение за кооперацията. Несъстоятелно е съображението в касационната жалба за липса на „волеформиращ елемент” от фактическия състав на сделката, приравняван на липса на съгласие. Както при кооперативните организации, така и при търговските дружества несъответствия от вътрешноорганизационен характер не могат да служат като основание за извод , че е липсвала воля, поради това и съгласие при сключването на предварителен договор. Предварителният договор е подписан от Т. Л. Д. , председател на ТПК „Успех” към датата на сключването му, както обосновано е приел въззивния съд по фактите.Липсата на решение на общото събрание на кооперацията за сключения по този начин предварителен договор не може да осуети иска на купувача по чл. 19 ал.3 от ЗЗД и не представлява пречка договорът да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, което следва от приетото по тълкувателен път разрешение на двата правни въпроса в Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018г по тълкувателно дело №4/2016г на ОСГТК .То е задължително за съдилищата, в частност и за настоящия съдебен състав на ВКС, по конкретното дело .
Поради това следва да бъде оценено като неоснователно и оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл.363 от ГПК, предвид неотчитане липсата на протоколирано решение на ОС на ответната кооперация по чл.15,ал.4 т.10 ЗК. С приемането на ТР № 4от 10.05.2018г ОСГТК на ВКС утвърди разбирането,че решението на общото събрание е извън предмета на проверката по този ред. Не бе възприето изразеното в особените мнения виждане, че предпоставката по чл.26,ал.3 ЗК за предварително, предхождащо сделката решение на волеобразуващия орган Общото събрание,освен че изключва хипотезата на последващо потвърждаване на договора,въвежда и особено изискване по смисъла на чл.586 ал.1 ГПК за нотариалното му изповядане.
Въззивният съд правилно е приел, че кооперацията не може да черпи възражения за липса на плащане на посочената в предварителия договор част от цената,основани на липсващо осчетоводяване , неиздаване на платежен документ, или от липсата на документна отчетност по отношение на самия предварителен договор, тъй като се касае за отношения по отчетност между представителя и представляваното юридическо лице.Не е допуснато процесуално нарушение, нито необоснованост от въззивния съд,отхвърлил и тези възражения. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
По разноските .
Ответникът по касационната жалба е заявил отговор чрез пълномощника си адв. П. С. ,депозиран пред въззивния съд на 15.09.2015г . ,т.е след законния срок . Към отговора е приложен договор за правна помощ ,установяващ платени разноски в размер на 1100 лева за адвокатска защита, която на етап допускане до касационно обжалване не е осъществена.Като ответна страна по касационната жалба обаче , И. Г. е представляван от адв.С. в проведеното открито съдебно заседание.Тогава е и писмено становище, съдържащо съображения по съществото на спора , приложен е и договор за правна помощ от 24.05.2018г. за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева , заедно с банков документ за плащането му.Ответникът в производството претендира само тези разноски в размер на 2000 лева .
По отношение на същите касаторът е направаил възражение за прекомерност. Възражението е неоснователно. Цената на иска , посочена от ищеца въз основа на продажната цена по предварителния договор и възприета от съда е в размер на 16 000 лева , като при този материален интерес и така осъществената с процесуално представителство пред касационната инстанция защита, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал2 от Наредба№1/2004г на Висшия адвокатски съвет надвишава сумата 1000 лева. Платено възнаграждение на адвокат от 2000 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото,не е прекомерно На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в установения размер.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1988 от 14.05.2015г. по в.гр.д.№1040/2014г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА ТПК „УСПЕХ”, ЕИК[ЕИК] с адрес [населено място],общ.Р., да заплати на И. В. Г. от с Баня,общ.Р. сумата 2000 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: