Р Е Ш Е Н И Е № 561 Гр.София, 25.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия НАЧЕВА К.Н.Д. 574/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.1163/10 г.по описа на РС-Варна /ВРС/, В.Н.О.Х.Д. 891/10 г.по описа на ОС ВАРНА /ВОС/ Г. Кръстев Р., с което се иска възобновяване на посочените наказателни производства. Осъденият твърди,че не е получавал обвинителен акт и не е присъствувал на делото,както и че е задържан на 17.07.10 г. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурорът от ВКП също намира основания, налагащи възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на РС-Варна е влязла в сила на 05.07.10 г., деня на постановяване на второинстанционното решение. Искането за възобновяване е с вх.№1338/16.09.10 г. Съгласно нормата на чл.423,ал.1 НПК законовият срок, в който задочно осъденият може да отправи искане за възобновяване, е шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. Според посочените дати той е спазен и искането за възобновяване е допустимо, включително и поради факта, твърдян от осъдения,че е разбрал за осъдителния срещу него акт в деня на задържането му 17.07.10 г. По съществото на процедурата се констатира следното: В хода на досъдебното производство има преобразуване от бързо производство с постановление на прокурор от РП-Варна от 12.01.10 г. Същото е приключило с изготвяне на обвинително заключение на 18.02.10 г. Преди това, на л.10 от ДП е приложено постановление за привличане на Р. в качеството му на обвиняем и му е определена мярка за неотклонение Подписка. На л.52 от ДП е приложен и протокол за предявяване на разследване с дата 18.02.10 г.,видно от който материалите по досъдебното производство са предявени лично на Р.. Първостепенното съдебно производство е образувано на 02.03.10 г.,като е внесен обвинителен акт срещу осъдения за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 НК. На л.6 от съд.д. пред РС-Варна е приложено разпореждане на съдията-докладчик от 04.03.10 г., в което е взето отношение по въпроси,свързани с разглеждане на делото в открито съдебно заседание: в частност са указани правилата на чл.254,ал.4 НПК и е потвърдена взетата и изпълнявана до този момент мярка за неотклонение спрямо Р. Подписка. На л.9 от съд.д. е приложена призовка до осъдения, върната в цялост, в която на 09.03.10 г.е отбелязано,че лицето от петнадесет дни е в Гърция на работа и не може да му се връчи обвинителният акт. На л.15 е приложена справка от ОД на МВР-Варна, отдел “Противодействие на престъпността”,сектор “Оперативен анализ” с вх.№ 11227/12.03.10 г.и рег.№ 11590/16.03.10 г.,от която е видно,че на 19.02.10 г. Р. е напуснал пределите на РБ през ГКПП Кулата с автобус и с обяснение, че пътува за Френска Г.. В справката е отбелязано,че обхваща периода 01.01.10 г.до 15.03.10 г. Упоменато е още, че след 01.01.07 г.,доколкото България е член на ЕС, се прилага Директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.04.04 г.и българските граждани,преминаващи държавната граница в посока към друга страна от ЕС, се проверяват по метода ”преценка на риска”, в резултат на което след тази дата данните за пътуванията в АИФ “Граничен контрол” са непълни. На л.16 е приложено разпореждане на съдията-докладчик от 18.03.10 г.,с оглед предоставяне на правна помощ на подсъдимия. На л.25 е приложена докладна записка от МлПИ при Трето РУ-Варна, видно от която даденият от осъдения адрес е посетен и съпругата на Р. е заявила,че той е в чужбина, а тя самата не желае да получи призовката с мотив,че не знае дали мъжът й ще се върне за съдебно заседание. В съдебно заседание на 22.03.10 г.е назначен служебен защитник на осъдения и е даден ход на делото задочно, при условията на актуалната към онзи момент разпоредба на чл.269,ал.3,т.3,б.А НПК-подсъдимият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно. Тъй като делото не е приключило в едно съдебно заседание, съдът е указал ново призоваване на Р.. На л.38 от съд.д. е приложена докладна записка от ПИ при Трето РУ на МВР-Варна, от която е видно- съпругата на подсъдимия е заявила, че той е в Гърция и няма да се върне до края на м.април 2010 г. На 21.04.10 г.ВРС е приключил съдебното производство и е постановил осъдителна присъда спрямо Р.. Потвърдена е и взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка /л.46 от съд.д./. Присъдата е атакувана от служебния защитник на осъдения пред ВОС. На л.8 от второстепенното производство е приложена призовка, върната в цялост, в която на 02.06.10 г.е отбелязано,че лицето се намира в Гърция. На л.10 е приложена справка от РДВР-Варна с изх и вх.№ ED_1371/31.05.10 г., от която е видно, че последното регистрирано задгранично пътуване на Р. е излизане през ГКПП Кулата на 21.05.10 г. На л.13 от В.Н.О.Х.Д.891/10 г.е приложена докладна записка на ПИ при Трето РУ “Полиция”Варна, съгласно което дъщерята на осъдения е заявила,че той е в Гърция и се прибира на 26.06.10 г.,като е препотвърдена информацията за негово излизане към Гърция на 21.05.10 г. На 24.06.10 г.е проведено съдебно заседание пред ВОС,а след него съдът се е произнесъл с потвърдително присъдата решение № 225/05.07.10 г. Буквалното излагане на всички посочени обстоятелства не е самоцелно. То стои в основата на преценката за процесуална основателност на искането за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./ изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 НПК не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 НПК, публикувани в бр.109/08 г.на Д.в-к, законодателят създаде различен процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчна информираност на подсъдимия за последиците при неявяване в съдебно заседание пред първосинстанционния съд. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр. т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. Всичко това трябва да се прецени в контекста на конкретната законодателна уредба- в някои законодателства едно лице става обвиняем с предаването му на съд чрез представяне на обвинителен акт, формулиращ фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение, в други- с привличане в качеството му на обвиняем на предхождаща съдебната фаза предварителна такава или с първото действие по разследване срещу него /лицето/. В България е възприет вторият подход. Принципът обаче,който трябва да се спазва предвид и най-минималния стандарт за познание на обвиняемия за висящо срещу му наказателно производство е, че той трябва да бъде запознат с воденото срещу него такова. Поради това осъденият може да иска възобновяване поради неучастието си в наказателното производство въобще, а не само в съдебното такова /чл.423,ал.1,изр.1 НПК/. А що се касае до съдебното производство, най-малко трябва да се установи дали осъденият сам не се е поставил в невъзможност да разбере за него, при перфектно проведени процесуални действия за издирване и уведомяване от страна на органите по наказателно преследване. В този смисъл се изследват обстоятелства дали лицето се укрива целенасочено с цел непонасяне на наказателна отговорност, което поведение от своя страна може да доведе до невъзможност да се изпълни процедурата по чл.254,ал.4 НПК. Същото обаче /поведението/ е неразривно свързано и с поведението на съда, който трябва да генерира лична активност и ефективност с оглед намиране на лицето и информирането му за водено срещу му съдебно производство. Най-простото действие е при констатиране на нарушаване на правилата по взетата и изпълнявана мярка за неотклонение, да се пристъпи към изпълнение на процедура по чл.66,ал.1 НПК. Изложеното в генерален план, обмислено на плоскостта на конкретното производство, води до следните изводи: Р. не само е имал познание,че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство, но е участвувал в цялостния негов ход до приключването му към 18.02.10 г. Прокурорът, като “dominus litis” на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия, е пристъпил към внасяне на делото за разглеждане в първоинстанционен съд 15 дни след приключване на досъдебното производство. Още на следващия ден след предявяване на ДП е установено,че Р. е напуснал пределите на РБ. Тъй като спрямо него е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение Подписка и действията на органите по наказателно преследване са били изцяло в рамките на сроковете по НПК, осъденият е бил изправен пред необходимостта да сигнализира съответния орган за своето различно от посоченото местоживеене, което не е сторил. Казаното с пълна сила важи за разглеждане на делото на съдебна фаза. Макар и по силата на присъствуващите в кориците на делото документи Р. да не е бил редовно призован за първото заседание от известния по делото адрес, спрямо същия /осъдения/ не са предприети адекватни действия за издирването му- най-малко не е променена взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка на основание чл.66,ал.1 НПК. Същото първостепенният съд е можел и е бил задължен да стори, тъй като е констатирал, че осъденият е променил местоживеенето си, без да уведоми съответния орган. По-нататък е следвало да обяви лицето за общодържавно издирване, което, наред и с по-късно изменение на мярката за неотклонение, е трябвало да направи поне след постановяване на осъдителен съдебен акт. Тогава би могло да се стигне до запознаване на осъдения с воденото срещу му съдебно производство, особено предвид данните пред въззивния съд, че на 21.05.10 г. Р. е напуснал отново пределите на РБ през ГКПП-Кулата. Е., преди това е влязъл в страната и ако е бил обявен за общодържавно издирване и с мярка за неотклонение Задържане под стража, е можел да присъствува и да обезпечи правото си на защита поне пред втората инстанция. Тази демонстрация на неотбелязано влизане в страната впрочем, при свободното придвижване на гражданите на ЕС в границите на Съюза, води да ярък извод за необходимостта съдебните органи да предприемат мерки за издирване на подсъдимите и в РБ, независимо,че има данни, че лицето се намира извън нея. Казано по друг начин, собственото на осъдения поведение, макар и да индицира на желание за укриване и в резултат на това, за нежелание за участие в съдебното производство, не стои единствено в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес. Съдът /ВРС/ не е изпълнил задълженията си и не е положил необходимите съдебни усилия за издирване и уведомяване на лицето, както и за понасяне отговорността за нарушаване на правилата за мярката за неотклонение, поради което твърдяното от Р. непознание за образувано и приключило съдебно производство придобива различно измерение. Осъденият не е участвувал в съдебното производство по причини, стоящи и извън неговото поведение, поради което не може да се стигне до категорично заключение за негово укриване, разглеждано в светлината на нормата на чл.423,ал.1,изр.2 НПК.. В този смисъл наказателното производство следва да бъде възобновено и след отмяна на съдебните актове на решаващите съдилища, делото да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния съд от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Има основания за изменение на взетата и изпълнявана в хода на производството мярка за неотклонение спрямо Р. Подписка. И това е така, тъй като според съдържанието на този съдебен акт по съществото на процедурата, са разкрити основания за отклонение от страна на лицето от изпълнение на задълженията по същата. Затова взетата спрямо него мярка за неотклонение Подписка следва да бъде изменена в Задържане под стража. Последната ще гарантира лично участие в новото съдебно производство пред РС-Варна. По изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.1163/10 г. по описа на РС-Варна, В.Н.О.Х.Д. 891/ 10 г.по описа на ОС-Варна. ОТМЕНЯВА решение № 225/05.07.10 г., постановено от ОС-Варна по В.Н.О.Х.Д. 891/10 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯВА присъда № 216/21.04.10 г., постановена от РС-Варна по Н.О.Х.Д. 1163/10 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на друг състав на РС-Варна за ново разглеждане от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. ИЗМЕНЯВА взетата и изпълнявана по отношение на Г. К. Р. мярка за неотклонение “Подписка” в “Задържане под стража”. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ /ОМ/ 2/ Предвид обстоятелството,че съдията-докладчик по делото Жанина Начева е на особено мнение по основанието за възобновяване на наказателното производство, настоящото решение на основание чл.33,ал.5, изр.2 НПК е изготвено от съдия Теодора Стамболова.