8 Р Е Ш Е Н И Е № 15 [населено място] ,12.04.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари , през две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 454 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Ю. Л. Б. против решение от 18.10.2010 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ„г” състав, по въззивно гр.д.№ 855/ 2010 год., потвърдило решение от 24.07.2009 год. на Софийски районен съд, 79 състав по гр.д.№ 45667 / 2008 год. , с което е отхвърлен предявеният от касатора иск , с правно основание чл. 208 ал.1 от КЗ, против [фирма] , за застрахователно обезщетение в размер на 4 500 лева , дължимо на основание застраховка „ Каско на МПС„ , предвид настъпило на 07.07.2008 год. застрахователно събитие - пожар . С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност, поради постановяване решението в противоречие с материалния закон – чл.212 ал.1 КЗ и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилен извода, че уведомяването за промяната е условие на встъпването на приобретателя в застрахователното правоотношение , при липса на уговорка за невстъпване по смисъла на чл.212 ал.1 пр.1 КЗ , каквато не могат да обосноват сочените от ответника клаузи на Общите условия по застраховка „ Каско на МПС „. Същите не са и основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като несъобщеното обстоятелство следва да е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие . С определение № 698 / 31.10.2011 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд , на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Формулираният материалноправен въпрос, отчетен като разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени решения на ВКС, несъставляващи задължителна съдебна практика, е: неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС„ за смяната на собственика на застрахованото МПС , съгласно изискването в чл.212 ал.1 предл. второ от КЗ, води ли автоматично до изгубване правото да се получи застрахователно обезщетение от новия собственик . Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба , с позоваване на кумулативното тълкуване на чл.33.6 вр. с чл.16.24 от ОУ по застраховка „ Каско на МПС „ , като установяващи „ уговорено друго „ , по смисъла на чл.212 ал.1 предл. първо КЗ . Въз основа на същите клаузи , но като сключени на основание чл.211 т.2 от КЗ поддържа и довод за неизпълнение на задължение, значително с оглед интереса на застрахователя , скрепено със санкция – отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила . Върховен касационен съд, второ търговско отделение , след преценка данните по делото и заявените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК , намира следното : Касационната жалба е основателна . За да потвърди първоинстанционното решение , въззивният съд е приел , че неуведомяването на застрахователя от застрахования, за промяната в собствеността на автомобила и то в договорения според ОУ 10-дневен срок от придобиването на собствеността , изключва встъпването на новия собственик в застрахователното правоотношение.В този смисъл , без да го е квалифицирал изрично като уговорка по чл.211 ал.1 предл.първо КЗ , въззивният съд е приел неизпълнението на задължението за уведомяване от прехвърлителя , с присъщи на такава уговорка правни последици. Същевременно е мотивиран и извод за право на застрахователя да откаже заплащане или намали размера на застрахователното обезщетение / право противопоставимо при встъпване в правата по застрахователния договор / , предвид неизпълнение задължението за уведомяване, съгласно чл.38 вр. с чл.33.6 от ОУ. Въззивният съд е формулирал изводи , приемайки един и същ факт - неуведомяването в срок за промяната на собствеността , с оглед чл.38 вр. с чл.33.6 от ОУ по застраховка „ Каско на МПС „ , като предпоставящи от една страна основание за отказ по смисъла чл.211 т.2 от КЗ вр. с чл.33.6 от ОУ , а от друга - като обстоятелство, относимо към материалноправната легитимация на приобретателя по иск за заплащане на застрахователно обезщетение - и в двата случая изключващо право на застрахователно обезщетение . Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.212 КЗ и чл.211 т.2 от КЗ , поради следното : Съгласно чл.212 ал.1 пр.първо от КЗ , ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор , освен ако е уговорено друго . Предл.второ на същата разпоредба предвижда прехвърлителят или приобретателят да уведомят изрично , писмено застрахователя за прехвърлянето , в рамките на 7-дневен срок съгласно закона , а съгласно приложимите в случая ОУ - 10 – дневен . Това задължение не се спори като неизпълнено . С промяната на собствеността отпада застрахователния интерес на прехвърлителя , в полза на възникващ такъв за новия собственик , на което кореспондира и уреденото по силата на закона встъпване на приобретателя в правата по застрахователния договор. Прехвърлителят остава адресат на задължението за застрахователни премии до уведомяването , с оглед изричната законова разпоредба / чл.212 ал. 3 вр. с ал.2 КЗ /. От съдържанието на чл.212 КЗ ,съобразявайки и спецификата на имущественото застраховане , не следва извод, че неуведомяването за прехвърляне на собствеността , съгласно чл.212 ал.1 предл.второ от КЗ заличава настъпилите по силата на закона правни последици на встъпването в правата по застрахователния договор, като законът изрично не предвижда да ги обуславя. С уведомяването, предоставено и на прехвърлителя , е гарантирана възможността застрахованият да се освободи от отговорност за задълженията по договора , освен за тези , за които носи солидарна отговорност с приобретателя и са възникнали до встъпването / чл.212 ал.2 КЗ / , кореспондиращо на отпадналия му застрахователен интерес . Гарантиран е и интереса на застрахователя , който при неуведомяване има право да претендира застрахователна премия от прехвърлителя . Фактът на уведомяването не може да съставлява по волята на страните отлагателно или прекратително условие за встъпването на приобретателя в правата по застрахователния договор , тъй като е въведен от законодателя като задължение , обусловено от встъпването и с оглед същото , по манифестиране кому принадлежи застрахователния интерес, като условие за действителност на застрахователния договор . Още по - ясна е неприложимостта на уведомяването от прехвърлителя / на което се е позовал въззивния съд / , като условие за встъпването, след като законодателят е предоставил тази възможност и на приобретателя , в защита на възникналия му застрахователен интерес с придобиването на собствеността . Диспозитивността на нормата на чл.212 ал.1 предл. първо от КЗ предпоставя ясна уговорка между страните по застрахователното правоотношение в смисъл , че пряка последица на прехвърлянето на собствеността е невстъпването на приобретателя в правата по застрахователния договор . В аспект на изводите на съда , че неуведомяването обуславя самостоятелно основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , следва да се съобрази следното : При имуществените застраховки основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение са предвидени в чл.211 от КЗ . Застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно правоотношение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице / чл.211 т.1 КЗ/ - неприложима в настоящия случай ; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор , което е значително с оглед интереса на застрахователя и предвидено в закона или в застрахователния договор / т.2 / - довод на защитата , както и в други случаи, предвидени от закона / т.3 / . КЗ не предвижда неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността, като самостоятелно основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , т.е. не е налице хипотеза по смисъла на чл.211 т.3 КЗ. Следователно и на поставения материалноправен въпрос , в аспектите предопределени от мотивите на въззивния съд , следва да се отговори в следния смисъл : неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена застраховка „ Каско на МПС „ автомобил , съгласно чл.212 ал.1 предл.второ от КЗ , не предпоставя автоматично изгубване право на застрахователно обезщетение за приобретателя , тъй като : същият встъпва в правата по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като условие за встъпването или за отпадане на настъпилите му по силата на закона правни последици . Няма и законово предвидено основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.212 ал.1 предл.второ от КЗ , съгласно чл.211 т.3 от КЗ. Диспозитивността на чл.212 ал.1 предл. първо от КЗ предпоставя уговорка за невстъпване като пряка последица единствено от факта на промяна в собствеността на застрахованата вещ . В конкретния случай , клаузите на чл.38 вр. с чл.33.6 вр. с чл.16.24 от ОУ по застраховка „ Каско на МПС „ не могат да се тълкуват като клауза за невстъпване на приобретателя в правата по застрахователното правоотношение, уговорена в съответствие с чл.212 ал.1 предл. първо от КЗ - не съдържат взаимна воля за прекратяване на договорното правоотношение с промяната на собствеността и като последица на този факт . Още повече , че предпоставят незаплащане на застрахователно обезщетение и поради предвиждане неуведомяването по чл.212 ал.1 предл. второ от КЗ като „ изключен риск „. Противопоставянето му като „ изключен риск „ предпоставя съществуващо застрахователно правоотношение . амото позоваване на застрахователя за прилагането им и като клаузи по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ е в подкрепа на този извод . Неизпълнението на задължението по чл.212 ал.1 предл. второ от КЗ , предвидено в чл.38 вр. с чл.33.6 от ОУ , не може да обуслови и отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , в хипотезата на чл.211 т.2 от КЗ , тъй като не съответства на визираната в разпоредбата предпоставка задължението да е значително спрямо интереса на застрахователя . Условието за значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай, за да не би се допуснало чрез договорни клаузи , формално основани на чл.211 т.2 от КЗ , да се уговарят правни последици в противоречие с интереса на застрахования , въпреки незасягането на интерес на застрахователя . Неуведомяването за смяната на собственика на застрахованата вещ , само по себе си , не е неизпълнение на задължение , свързано с такъв интерес . Видно от изрично уредените в КЗ основания - чл. 206 ал.3 вр. с ал.1 , чл.207 ал.2 , чл.189 ал.4 вр. с ал.1 и ал.3 , чл. 190 ал.4 вр. с ал.1 , чл. 191 ал.2 вр. ал.1 от КЗ, отказът за заплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на обстоятелства , които са от естество да въздействат върху размера на риска , настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към доказването им . Такова обстоятелство не може да се приеме самата личност на новия приобретател на застрахованата вещ , респ. неуведомяването за промяната в собствеността на вещта,още по-малко неспазването на срока за същото . За интереса на застрахователя е от значение не конкретния собственик като такъв , а обстоятелствата, които съпътстват промяната на собствеността и са от естество да способстват увеличаването на риска и настъпването на застрахователното събитие, респ. да влияят върху обхвата или размера на вредите или върху тяхното доказване. Ето защо , ако би искал превантивно да се гарантира срещу неизвестни му неблагоприятни обстоятелства, увеличаващи застрахователния риск с промяната на собственика на застрахования автомобил , пред застрахователя стои възможността да се възползва от диспозитивността на чл.212 ал.1 предл. първо от КЗ. След уведомяване за промяната, но преди настъпване на застрахователното събитие, същият би могъл да прекрати едностранно застрахователния договор , съгласно чл. 212 ал.4 КЗ , осведомявайки се за конкретни неблагоприятни за интереса му по поемането на риска обстоятелства , съпътстващи промяната в собствеността. След настъпване на застрахователното събитие, отказът за заплащане застрахователно обезщетение, дори предвид наличието на обстоятелства , за които застрахователят не е бил в известност, винаги предпоставя същите да са способствали настъпването на застрахователното събитие . Следователно не всяко задължение на застрахования , скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.211 т.2 от КЗ и да обуслови отказ , единствено на основание факта на неизпълнението му и без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие , а само това , което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или е от естество да препятства доказването им. Очевидно различният собственик на застрахования автомобил , само по себе си не е такова обстоятелство . Промяната на собственика на застрахования автомобил не може да се определи и като „застрахователен риск „ , по смисъла на пар. 1 т.2 от ДР на КЗ , в аспект на уговарянето му като „ изключен риск „ в чл.16.24 от ОУ : „ обективно съществуваща вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо , осъществяването на което е несигурно , неизвестно и независимо от волята на застрахования „. Между неуведомяването за смяната в собствеността и настъпването на щета за застрахованото имущество не съществува възможна причинност. Знанието за собствеността върху застрахованата вещ безспорно е свързано с интерес на застрахователя / за застрахователната документация , за проверка наличието на обстоятелства , свързани с адекватна преценка на риска , съществени по смисъла на чл.188 ал.2 от КЗ /, но не и значим по смисъла на чл. 211 т.2 от КЗ . От значение са конкретните обстоятелства ,съпътстващи промяната на собствеността , с оглед които и като не е бил уведомен навреме , застрахователят не е предприел мерки за намаляване на риска или предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. В случая застрахователят не е заявил такива конкретни обстоятелства . В същия смисъл , макар и не по приложението на чл.211 т.2 от КЗ, са и обусловилите допускането на касационното обжалване решения : № 173 / 04.03.2008 год. по т.д.№ 841 / 2007 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. и № 1364 / 10.10.2002 год. по гр.д.№ 2216 /2001 год. на ВКС, V гр. отд. . С оглед гореизложеното въззивното решение, отхвърлящо иска , следва да се отмени и постанови друго по същество , в съответствие с правомощията на касационната инстанция по чл.293 ал.2 от ГПК . Относно размера на застрахователното обезщетение ответникът се позовава на чл.48 вр. с чл.44 от ОУ по застраховка „ Каско на МПС „ , препращащи към Методиката на застрахователя за ликвидация на щети на МПС по застраховка „ Каско на МПС „. Видно от уведомлението за щета, застрахованият се е възползвал от правото си да претендира определяне на обезщетението по експертна оценка, на основание чл.53 вр. с чл.52.3 от ОУ. Съгласно чл. 48 от ОУ, възпроизведен и в приложените методически указания, констатирана е тотална щета, предвид възстановителни разходи надхвърлящи 80 % от застрахователната сума . Същият извод – за тотална щета , макар в различни стойности , е установен и от приетото заключение на вещо лице Х. И. . Претендираното застрахователното обезщетение / 4 500 лв. / е в рамките на договорената застрахователна сума и не надвишава установената от техническа експертиза на вещо лице Х. И. действителна стойност на автомобила към датата на настъпване застрахователното събитие, определена съобразно методическите указания на застрахователя - 5 408 лв. . Последната се явява приложима, съгласно чл.208 ал. 3 предл. първо вр. с чл.203 ал.2 от КЗ , като действителна стойност на увреденото имущество при наличието на тотална щета , съгласно чл. 50.1 вр. с чл.48 от ОУ на застрахователя . Настоящият състав не намира основание за прилагане чл.50.5 от ОУ – приспадане стойността на запазени части- доколкото клаузата предвижда наличие на материализирано взаимно съгласие на страните , каквото ищецът , а и ответникът не твърдят , а не следва автоматично от приемането на ОУ от застрахования . Предвид гореизложеното, решението на въззивния съд, като неправилно на основание чл.281 т.3 ГПК – противоречие с материалния закон , следва да бъде отменено и искът на Ю. Б. уважен в пълния му размер, с присъждане на понесените разноски . Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия , ІІ г състав , постановено на 18.10.2010 год. по гр.д.№ 855 / 2010 год. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „ Г.С. Р. „ № 99 , ет.12 , на основание чл.208 ал.1 от КЗ, да заплати на Ю. Л. Б., [населено място], ул. ”Н. Г.„ бл.10 ,вх.А, ет.4 ап.16, застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско „ на МПС – „ лек автомобил марка „Ауди „ ,модел А- 4 ,с ДК № 4705 АТ , за настъпило на 07.07.2008 год. застрахователно събитие – пожар , в размер на 4 500 / четири хиляди и петстотин / лева , ведно със законната лихва върху същото от 19.12.2008 год. до окончателното му изплащане, както и 400 лева съдебни разноски , понесени в първа инстанция . ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд обща държавна такса по касационното обжалване , в размер на 120 лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :