4 Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 04.02.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4297 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Й. П. против решение № 2609/11.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3037/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба Е. В. Г. оспорва касационната жалба, а останалите ответници не са взели становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1136/13.10.2014 г. на състава на ВКС. Правни въпроси обосновали допустимостта на касационното обжалване, са свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на процедирането в тази насока от страна на въззивния съд със задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV гр.отд., решение № 422/03.06.2010 г. по гр.д.№ 805/2009 г. на І гр.отд. и решение № 324/22.04.2010 г. на ІV гр.отд. по гр.д.№ 1413/2009 г., като последното съдебно решение на ВКС е във връзка с поставения правен въпрос от страна на касатора за възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи собствени правни изводи по наведените с въззивната жалба доводи. По отговора на правните въпроси, състава на ВКС приема следното: В. съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба. В тази насока настоящия състав напълно споделя задължителната съдебна практика, отразена в цитираните по-горе съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По касационната жалба, съдът приема следното: В исковата молба са изложени твърдения, че Р. А. Х. е дъщеря на ищцата по делото. В началото на 2007г. Дъщерята на ищцата започнала да я уговаря да й прехвърли чрез дарение правото си на собственост върху жилището й в [населено място], [улица], област В., за да може ответника да изтегли от банката кредит. Твърдяла, че без прехвърлянето банката нямало да й даде заема. На 05.04.200*г. пред нотариус, ищцата й дарила собствения си недвижим имот, придобит чрез дарение, а именно: 2/3 (две трети) идеални части от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от жилище, находящо се в [населено място], област В., [улица], състоящо се от три стаи, кухненска ниша, тоалет баня, коридор с вътрешна стълба и изба, заедно с 210.00 (двеста и десет) квадратни метра идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, цялото с площ от 630.00 (шестстотин и тридесет) квадратни метра по предходен документ за собственост и с площ от 658.00 (шестстотин петдесет и осем) квадратни метра по скица, представляващо УПИ *-*** () по действащия план, съответстващ на парцел ** -**,** () по стар план, в кв.** (седемнадесети) по плана на [населено място], [община], при граници на целия имот: УПИ **-*** (), УПИ **-*** (), УПИ **-*** (), УПИ **-*** () и път. Запазила си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарявания недвижим имот. Дарението и запазеното право на ползване са обективирани в НА №***/05.04.200*г., том *, рег.№ ****/200*г., н.д. №170/200*г. След сделката, дъщерята на ищцата й обяснила, че все още не можела да получи заема, защото върху имота имало учредено право на ползване и ищцата трябвало да се откаже от същото. С нотариална декларация от 03.05.200*г. пред Нотариус О. С. ищцата се отказала от запазеното си право на ползване върху имота (№***, том *, per. №*****/200*г.на Службата по вписванията - [населено място]). В исковата молба, както и с въззивната жалба, ищцата е въвела в спора по предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК осъществяването на фактическия състав на престъплението „измама”, като е изложила фактически твърдения, които според нея обосновават наличието на този престъпен състав както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са твърдения и факти във връзка с твърдението на ищцата за наличието на целта, като елемент от обективната страна на престъплението измама, в какво се състои изпълнителното деяние, с което според ищцата ответника е осъществил състава на измамата, както и поведението на измаменото лице. Въведени са твърдения за факти, които според ищцата водят до извод за наличието на субективния елемент на фактическия състав на измамата като деяние по чл.209, ал.1 НК. На всички тези доводи за факти и правни изводи, въззивния съд не е дал отговор, нито ги е обсъдил, като се е задоволил да посочи в съдебното решение единствено, „че не може да бъде направен друг извод, различен от този, посочен в обжалваното решение – не налице е престъпно обстоятелство , което обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение .С оглед на тези съображения, предявеният иск за установяване на цитираното престъпно обстоятелство, се явява неоснователен. До същия правен извод е достигнал и първоинстанционния съд.” Жалбата е основателна, тъй-като решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като излага своите изводи в мотивите към решението. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество, когато потвърждава първоинстанционното решение, и в този случай е длъжен да мотивира своето решение - чл. 272 ГПК. Тези основни правила, са нарушени от окръжния съд, който не е изложил мотиви към постановеното от него решение, както и не е обсъдил фактите и обстоятелствата, въз основа на които е направил тези свои изводи, нито наведените от въззивника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора, както е процедирал Окръжен съд – Варна. Тези нарушения на процесуалните правила налагат извършването на нови процесуални действия, изразяващи се в обсъждането на всички релевантни факти и обстоятелства, наведени от ищцата-въззивник и излагане на мотиви по съществото на спора, въведен от ищцата с исковата молба и с въззивната жалба, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.293, ал.3 ГПК. При постановяване на решение по съществото на спора, въззивния съд ще следва да се произнесе и по дължимите на страните съдебни разноски, с оглед изхода на спора по същество, в т.ч. и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2609/11.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3037/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.