О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 64   София 27.01.2009 год.   Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 26.01.2009 год. в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА      ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                          КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА        изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ ч. т. дело №  45/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК. Подадена е частна касационна жалба от “Т” А. гр. С. против определение № 648/27.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3795/2008 год. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против разпореждане от 03.06.2008 год. по гр. д. № 14853/2008 год. на Софийския районен съд, 47 състав, с което се отхвърля заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. С. от гр. С., за сумата 4694,75 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец януари 2003 год. до месец април 2007 год., ведно със законните последици. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и искане за отменяването му и постановяване на друго с което се дадат указания за уважаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 410, ал. ІІ ГПК, но независимо от приетото от съда, след като е констатирал нередовността му, той е следвало да процедира съгласно чл. 101 ГПК, като даде указания на “Т” А. гр. С. за отстраняване на нередовностите по заявлението. Съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това са представени копия от съобщения за даване на указания за отстраняване на нередовности в заявлението за издаване на заповеди за изпълнения, копия от заявления за издаване на заповеди за изпълнения, и изпълнителни листове. Ответникът по частната касационна жалба – С. С. С. от гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276, ал. І ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. І ГПК и е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване ВКС, състав на ІІ т. о. приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. І ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал. ІІІ ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. І, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в тази връзка представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. І ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърлянето на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. По същество частната касационна жалба е неоснователна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на „Т” А. – София за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето С. С. С. от гр. С., въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. Според СГС в заявлението не не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането - липсват доказателства за произхода на вземането, не е направена индивидуализация за кой топлоснабден имот е задължението, тъй като липсва обозначение на абонатния номер на партидата на длъжника, което лишава от възможност последния да узнае за кой имот се твърди че е налице вземане в полза на ищеца в хипотезата, когато длъжникът е собственик на повече от един топлофициран имот. Тези пропуски, според приетото от СГС, налагали извод, че заявлението не отговаря на изискването на чл. 127, ал. І ГПК и поради това същото следва да се отхвърли. Доводът на заявителя, че съдът е бил длъжен в съответствие с чл. 101 ГПК да даде указания за отстраняване нередовността на заявлението, е счетен от СГС за неоснователен, като въззвният съд е обосновал становището си за неприложимост на посочената норма към заповедното производство по аргумент от чл. 411 от ГПК. ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното определение е правилно. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и описанието на имота, както и абонатния номер на длъжника или обекта. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от нейния вид - в рамките на исковото производство, или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/. Настоящият състав споделя изцяло становището на въззивната инстанция, че в заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Неприложимостта на посочената разпоредба следва преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми /Глава тридесет и седма на ГПК/ по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в Част Първа на ГПК. Освен това, тя произтича от липсата на изрично предвидена в чл. 411 ГПК възможност за даване указания във връзка с редовността на заявлението и същевременно - от липсата на препращане към нормата на чл. 129, ал. ІІ ГПК, установяваща задължение на съда за даване на указания във връзка с редовността на исковата молба. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си за недопустимост да бъдат давани указания по отношение редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /извън указанията по чл. 425, ал. ІІ ГПК за попълване на надлежен образец на заявление/ правилно въззивният съд е посочил разпоредбата на чл. 411, ал. ІІ т. 1 ГПК, според която нередовността на заявлението има за последица неиздаването на заповед за изпълнение, т. е. произнасяне по същество, а не с акт по движение на делото, какъвто характер има разпореждането за даване на указания. Предвид изложеното въвзивното определение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. ІІІ, т. 2 ГПК     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 648/27.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3795/2008 год. на Софийския градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 648/27.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3795/2008 год. на Софийския градски съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: