Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 04.03.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №2968 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 12.12.2012г., постановено по в.гр.д. №1201/2012г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по гр.д.№4226/2011г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен насрещния иск на А. Т. Г., действаща като [фирма], до размер на сумата 3504,56лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска. Касационното обжалване е допуснато с определение №992 от 04.10.2013г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. Съгласно ТР №1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Ответникът по жалбата А. Т. Г., действаща като [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С обжалваната част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от А. Т. Г., действаща като [фирма], срещу М. И. Д. насрещен иск за сумата 3504,56лв., представляваща стойността на извършените в наетия имот строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Въззивният съд е приел, че с договора от 01.07.2007г. страните са преуредили отношенията си по повод отремонтирането на процесния имот: ремонтът следвало да бъде за сметка на наемодателя и включва смяна на 3бр.прозорци, входна врата, изграждане на предна стена, вътрешна изолация с гипскартон и изолация на тавани и подмяна на ел.инсталация; наемателят се задължил да предостави на наемодателя документите за всички закупени материали и извършени СМР, като стойността на ремонта ще се приспада частично от наемната цена до окончателното изчерпване на стойността му. Приел е, че по делото няма данни ищецът да е представил на жалбоподателя фактури за разходите за направата на процесните СМР, нито за това страните да са се споразумели за стойността им, която следва да се покрие чрез частично приспадане от дължимия наем до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че на това основание отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Твърденията в насрещната искова молба, на които е основана претенцията, са за извършване на уговорените работи и за предоставяне на наемодателя „всички документи, съпровождащи ремонта”, както е уговорено в договора за наем. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради това, че въззивният съд е разгледал иск на непредявено основание - неоснователно обогатяване, а не е разгледал иска на предявеното - договорно основание. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявеното основание. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 12.12.2012г., постановено по в.гр.д. №1201/2012г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по гр.д.№4226/2011г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен насрещния иск на А. Т. Г., действаща като [фирма], до размер на сумата 3504,56лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: