8 Р Е Ш Е Н И Е № 323 София, 29 юни 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1744/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив против въззивно решение № 32/25.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 54/2011 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена оправдателната присъда на окръжния съд от същия град, издадена спрямо подсъдимия И. И. А.. Касационният протест се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият И. И. А. се явява лично и изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С първоинстанционната присъда от 20.09.2010 г. по НОХД № 1190/2006 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимият И. И. А. е бил признат за невинен в това, че за периода 27.04.2000 г. до 19.09.2003 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на [община], е превишил правата си, визирани в чл. 44, ал.1, т. 7 от ЗМСМА – (“Кметът на общината .. т. 7 : организира решенията на Общинския съвет и се отчита пред него за това”), с цел да набави за другиго облага и от това са настъпили значителни вредни последици за [фирма] , в размер на 5 995 лева, като : 1. На 24.04.2000 г. сключил договор за предоставяне на право на ползване върху недвижим имот на [фирма], в т. 4., на който е вписано : при продажба на сградата ползвателят ще бъде предпочетен купувач, като ще се извърши приспадане от продажната цена на документално доказаните разходи, извършени от ползвателя за ремонт на сградата, за което няма решение от Общинския съвет, с цел да набави за [фирма] облага и от това могат да настъпят немаловажни последици за общината, а именно такива от имуществен характер при продажбата на имота; 2.На 04.12.2000 г. е сключил договор за наем на терен, подробно описан в диспозитива на присъдата, с [фирма], в т. 8 от същия е вписано : при продажбата на обекта наемателят ще бъде предпочетен купувач, за което няма от Общинския съвет, с цел да набави за [фирма] облага и от това могат да настъпят немаловажни последици за общината, а именно такива от имуществен характер при бъдеща продажбата на имота; 3. На 10.04.2003 г. е сключил анекс към договор за възлагане на управление на [фирма], в т. 1 от който е определено възнаграждение на довереника в размер на три средни работни заплати за дружеството, при действащо към момента решение № 107, взето с протокол № 18/19.10.2000 г. на Общинския съвет, в т. 6 на което решение, възнаграждението на управителя е определено на три минимални работни заплати за страната, с цел да набави за Д. Б. облага и от това са настъпили значителни вредни последици за [фирма] в размер на 5 995 лева; 4. На 19.09.2003 г. е сключил анекс № 2 към договор за наем от 08.11.1999 г. с [фирма], с който анекс е продължил срока на договора за наем с три години, считано от 11.11.2002 г., без провеждане на търг в нарушение на т. 3 от решение № 71, взето с протокол № 7/21.09.1999 г. на Общинския съвет : “..Останалите свободни помещения и терени да бъдат предоставени под наем чрез търг по оферти” и в нарушение на т. 2 от решение № 38, взето с протокол № 9/30.07.2002 на Общинския съвет : “Да бъдат продължени договорите за срок не по-дълъг от три години с изправните и добросъвестни наематели (плащали редовно наема, спазващи работно време и пр.) с оглед задоволяване потребностите на населението на [община], с цел да набави за [фирма] облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици за общината, а именно такива от имуществен характер, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. ІІ. В протеста се посочва касационното основание за нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е оправдал подсъдимия А. – правните изводи относно субективната страна, според прокурора, са неправилни. Оспорването е ограничено само относно пункт 3 и пункт 4 от оправдателната присъда, като изрично е посочено, че “ще се коментират само действията на подсъдимия А., свързани със сключения анекс към договор за възлагане на управление на [фирма] и сключения анекс № 2 към договор за наем от 08.11.1999 г. с [фирма], с който е удължен срока му с още три години”. Трябва да се отбележи още, че прокурорът изрично е заявил и неоспорване на приетата фактическа обстановка по делото. Тези предварителни уточнения са необходими не само, за да се определят рамките на касационната проверка (ограничени до п. 3 и п. 4 ), но и поради това, че при заявеното съгласие с установените факти по делото, трудно изводими са данните, които подкрепят оспорването на изводите на въззивния съд относно субективната страна на инкриминирания престъпен състав. ВКС е имал повод да вземе отношение, че въпросът за вината и другите субективни елементи е не само въпрос на правото, но и на фактите, на тяхното доказване, а именно това в конкретния случай не се оспорва. В тази връзка, изводимото възражение от съдържанието на протеста по п. 3 от присъдата се свежда до това, че “..няма как и житейски да не се приеме, че основаната цел на увеличението на една заплата е облагодетелствуването на нейния приобретател....и че този принцип е в основата на трудовите правоотношения в държавата”. Възраженията са неоснователни. Още първата инстанция правилно е изтълкувала съставомерните признаци на престъпния състав по чл. 282 от НК. Съдът е разгледал всички обстоятелства, свързани с анекс към договор за възлагане на управление, с който е сезиран и съответното “превишаване на права”, запълнили състава на чл. 282 от НК по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Прието е в съответствие с данните по делото, че подсъдимият е подписал анекса, без да има решение на Общинския съвет, от компетентността на който е и определяне възнаграждението на управителя на общинското дружество. Правилно, и в съответствие с установената съдебна практика, е прието, че за съставомерността на деянието по чл. 282 от НК освен всичко друго е необходимо и едновременното наличие на очертаните от закона субективни признаци – пряк умисъл и специална цел. Те следва да съществуват в съзнанието на дееца и да определят неговото противоправно поведение. Сам по себе си фактът на превишаване на права или власт, нарушение на служебни задължения, респективно неизпълнение на такива не е достатъчен, за да се приеме, че е осъществен престъпният състав на чл. 282 от НК. При изяснените факти по делото (които, както се посочи, не се оспорват), изведени не само от обясненията на подсъдимия А., но и от останалите други доказателствени източници, изводът, направен от двете инстанции, че целта, преследвана с подписването на анекса-незабавното встъпване на Б. като управител в нефункциониращото дружество, при съществуващите сложни взаимоотношения с Община “Р.”, не може да се свърже със специалната цел, визирана в чл. 282 от НК. Неоснователни са възраженията срещу оправдаването на подсъдимия А. и по пункт 4 от обвинението. Преди всичко следва да се посочи, че в протеста се излагат аргументи, които не могат да послужат на оспорването, защото в едната си част внушават фактически обстоятелства (при това, поставени като риторични въпроси), които надхвърлят рамките на обвинението. Както е известно, фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение се очертават в обстоятелствената част на обвинителния акт. По конкретното дело, в последния е посочено, че подсъдимият А. е подписал анекс към договор за наем от 08.11.1999 г., сключен с [фирма], за продължаване на срока, без провеждане на търг, изискване предвидено в т. 3 от решение № 71, взето с протокол № 7/21.09.1999 г. на Общинския съвет (действащо преди сключването на договора за наем и без аргументация в обвинителния акт защо теренът се счита за “свободен”, бел. ВКС), както и без да са налице условията предвидени в решение № 38, взето с протокол № 9/30.07.2002 на Общинския съвет, тъй като наемателят е неизряден. Правилно предходните инстанции, анализирайки доказателствата по делото, са установили обстоятелствата, свързани с договора за наем от 08.11.1999 г., сключен след проведена тръжна процедура, както и параметрите заложени в него – срок, задължения на страните, разрешаване на възникналите спорове по изпълнението и т.н. В съответствие с установените данни по делото, е прието, че подсъдимият А. е сключил анекса към договора, позовавайки се на т. 2 от цитираното решение № 38 на Общинския съвет, повеляваща продължение на срока само с изрядни наематели, какъвто наемател не е било дружеството. От съдържанието на договора за наем се установява, че възникналите спорове по изпълнението му се уреждат по споразумение от страните. Такова споразумение е сключено, като забавените наемни вноски е следвало да се погасят по поместен в самото споразумение погасителен план, считано от м. ноември 2003 г., тоест към сключване на анекса е пристъпено след преуреждане на старите задължения. В инкриминирания анекс са посочени и необходимите изменения с оглед решението на Общинския съвет – за автоматичното прекратяване на договора при неплащане на три наемни вноски, каквото условие (за автоматично прекратяване), не е съществувало в договора за наем, а последният е съдържал само клауза за право на наемодателя едностранно да прекрати договора. При приетите факти, съдът е заключил, че не е осъществен престъпния състав по чл. 282 от НК, като основните съображения са за субективна несъставомерност. Съдът е изложил виждането си, че не става дума за “превишаване на права”, каквото обвинение е било повдигнато, тъй като в компетентността на кмета е да анексира договорите за наем, а по скоро за нарушение на служебни задължения (виж, т. 3 от решение № 38). Последното, предвид казаното по-горе, за възможното решаване на въпросите по изпълнението на договора за наем със споразумение, наличието на такова, поставя изобщо въпроса за нарушаване на цитираната точка от решението на Общинския съвет. Отделен е въпросът, дали подсъдимият е имал право да сключи споразумение за разсрочване на непогасени наемни вноски и прочие, но такова нарушение не му е вменено, още по – малко е повдигано обвинение за това.Казаното в този абзац е само за уточнение, тъй като съдът все пак е приел, че дружеството е било неизряден наемател. Отсъствието на останалите признаци, изискуеми се за съставомерността на извършеното, са изведени на основата на анализираните доказателства. В тази връзка, съдът правилно е приел, че доказателствата по делото не позволяват да се направи извод, че към момента на сключване на анекса подсъдимият А. е съзнавал, че създава реална опасност да настъпят немаловажни вредни последици за общината (определени в обвинителния акт, като имуществени) и едновременно с това да е целял облага за дружеството. Старите задължения на последното са разсрочени, тоест дължими, а липсват данни при удължаване на срока да са предвидени занапред някакви преференции, облекчения и прочие, които биха могли да обосноват извод за съставомерна цел. В тази връзка, твърденията в протеста, че облагата може да бъде имуществена или всяка друга изгода, благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, са съответни на виждането, застъпено в ППВС № 2/80 г, но такива обстоятелства не са установени. Некоректно, в протеста, се интерпретират съображенията на съда относно “гражданско-правните отношение”, възникнали между страните по договора за наем. Вярно е, че някои престъпления биха могли да се прикрият под формата на привидни (недействителни) гражданско- правни отношения, напр. измама, както се отбелязва в протеста, но в последния липсват доводи за това, кои “формални” отношения се считат “привидни” и как в конкретния случай, в рамките на повдигнатото обвинение по чл. 282 от НК, може и следва да се отчита това. Накрая, предходните инстанции правилно са акцентирали и върху друго, че вменената, като нарушение на подсъдимия А. разпоредба на чл. 44, ал.1, т. 7 от ЗМСМА – “ кметът.. т. 7 организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това” е твърде обща, макар не това да е решаващото съображение за оправдаването на подсъдимия. При посоченото, въззивният съдът не е допуснал нарушение от гледна точка на закона, щом по същество е констатирал липсата на съставомерни признаци и поради това е оправдал подсъдимия А.. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32/25.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 54/2011 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.