2 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 16.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Бонка Йонкова при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия К. Е. т.д. № 244/2009г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. /сега А.с.п./ срещу решение № 216 от 28.11.2008 г. по в. т. д. № 352/2008 г. на Варненски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от Силистренски окръжен съд решение № 15 от 28.05.2008 г. по т. д. № 34/2008 г., с което са отхвърлени предявените от А.с.п.срещу [заличено наименование на фирма], гр. С. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава върху вноските от цената по приватизационен договор от 21.12.1998 г. в общ размер на 135 272.34 щатски долара и е прекратено производството по делото по отношение претенцията за присъждане на неустойка за периода след подаване на исковата молба. С определение № 393 от 07.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е материалноправният въпрос за валидността на клаузата за неустойка за неизпълнение на задълженията за заплащане цената по приватизационния договор, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден, без да е посочен краен срок за начисляването й. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като развива подробни съображения срещу извода на въззивната инстанция за нищожност на клаузата по т. 15.3. от процесния приватизационен договор поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че съдът неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД и че недопустимо е ограничил установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне на страните по отношение начина на определяне на неустойката за неизпълнение на процесния приватизационенн договор, без да отчете спецификата на този вид сделки. Изложени са конкретни доводи и във връзка с искането за присъждане на неустойка за периода след завеждане на делото. Ответникът – [заличено наименование на фирма], гр. С. – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А.с.п. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка върху първа, втора, трета, четвърта и пета разсрочени вноски по сключения между страните приватизационен договор от 21.12.1998 г., Варненски апелативен съд е споделил изцяло становището на първата инстанция за недължимост на претендираната неустойка поради нищожност на клаузата на т. 15.3. от договора. Този извод е обоснован с липсата на краен срок за начисляване на неустойката, като необходимостта от съществуването на такъв срок е аргументирана с разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД. Според решаващия състав, уговорката за неустойка, дължима неограничено във времето, противоречи на закона и нарушава добрите нрави, принципа за добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и за ненакърнимост правата на другата страна по договора, като по своята същност тази неустойка придобива характер на компенсаторна неустойка, договарянето на каквато при забавата на парично задължение е недопустимо. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и по-конкретно – на разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 92 ЗЗД. При преценката за нищожност на клаузата по т. 15.3. от процесния приватизационен договор съдът неправилно е приел, че липсата на уговорен краен срок за начисляване на неустойката накърнява добрите нрави. В случаите, когато страните са предвидили заплащането на неустойка за забавено изпълнение на поетото с договора задължение, ограничаването на периода на нейната дължимост би препятствало проявлението на две от функциите на неустойката – обезпечителната и обезщетителната й функция. Фиксирането на срок, до който се начислява неустойка при забава, би довело до лишаването на кредитора от обезщетение за вреди за част от периода на забавата и би поставило изпълнението в зависимост единствено от волята на длъжника, което на практика изобщо обезсмисля уговарянето на неустойка. Необходимостта от посочване на срок за начисляване на неустойката не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, както неправилно е приел въззивният съд. Тази разпоредба регламентира началния момент на давностния срок при искове за неустойка за забава, но от нея не следва извод, че неустойката за забава трябва да е обвързана с определен от страните срок. Неоснователно е застъпеното от решаващия състав становище, че без определен краен срок за начисляване на неустойката, не може да настъпи изискуемостта на това вземане, което препятства съответно погасяването му по давност. В тази връзка следва да се вземе предвид постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 292 от 16.12.2009 г. по т. д. № 292/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържащо изрично произнасяне по въпроса за началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден. В цитирания съдебен акт е прието, че „последен ден, за който се начислява неустойката” и съответно начало на давностния срок, представлява последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото, а в хипотезата на извършено плащане на главния дълг – последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането. Настоящият състав не споделя и аргумента на въззивната инстанция за нищожност на неустойката, предвид обстоятелството, че същата е несъразмерна спрямо неизпълнението. Доколкото натрупаният голям размер на неустойката е в пряка зависимост от периода на забавата – т.е. от поведението на самия длъжник, то този размер, дори и да надхвърля главната престация /какъвто настоящият случай не е/, не налага извод за нарушение на добрите нрави. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент и по-конкретно – след настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото. Всички изложени съображения налагат извода, че липсата на краен предел, до който неустойката може да се начислява, не води до нейната нищожност. В този смисъл именно е и задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, която настоящият състав съобразява във връзка със значимия за конкретното дело въпрос. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а доколкото не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен в настоящата инстанция. С оглед безспорния по делото факт, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати процесните разсрочени вноски от цената по приватизационния договор – първа, втора, трета, четвърта и пета /за които е осъден с влезли в сила предходни решения на Силистренски окръжен съд/, същият дължи уговорената в т. 15.3. от договора неустойка за забава в размер на 0.06% дневно за очертания в исковата молба период, а именно: за първа втора, трета и четвърта вноски – за периода от 19.06.2004 г. до датата 20.02.2008 г. и за пета вноска – за периода от 04.05.2005 г. до датата – 20.02.2008 г. Изчислени на база всяка отделна разсрочена вноска, дължимите неустойки са в следните размери: 27 518.62 щ. – за първата разсрочена вноска от 34 176.13 щ. д.; 28 275.29 щ. д. – за втората разсрочена вноска от 35 115.86 щ. д.; 27 843.88 щ. д. – за третата разсрочена вноска от 34 580.08 щ.д.; 26 456.72 щ. д. – за четвърта разсрочена вноска от 32 857.33 щ. д. и 25 177.83 щ. д. – за пета разсрочена вноска от 41.019.60 щ.д. Или, предявените искове са изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени в пълния им претендиран размер. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не взема предвид заключението на допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводната експертиза, предвид обстоятелството, че в същото не е съобразен очертаният в исковата молба период на претендираните неустойки и по-конкретно – неустойките са определени до датата 29.02.2008 г., а не до посочената от ищеца дата – 20.02.2008 г. Като неоснователна следва да се прецени касационната жалба единствено по отношение претенцията за присъждане на неустойка за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на разсрочените вноски от цената по приватизационния договор. В тази част производството по делото е прекратено с постановеното от първоинстанционния съд решение. И. от Силистренски окръжен съд становище за недопустимост да бъде претендирана неустойка за бъдеще време, очевидно възприето и от въззивния съд поради цялостното потвърждаване на обжалвания пред него акт, следва да бъде споделено, тъй като същото е в съответствие със задължителната по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика и по-конкретно – с решение № 59 от 29.04.2010 г. по т. д. № 687/2009 г. на ВКС, І т. о. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 8 412 лв., включваща 3 986 лв. – държавни такси и възнаграждение за вещо лице и 4 426 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 216 от 28.11.2008 г. по в. т. д. № 352/2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Силистренски окръжен съд решение № 15 от 28.05.2008 г. по т. д. № 34/2008 г. за отхвърляне на предявените от А.с.п./ срещу [заличено наименование на фирма], гр. С. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава върху вноските от цената по приватизационен договор от 21.12.1998 г. в общ размер на 135 272.34 щатски долара, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [заличено наименование на фирма], гр. С., ул. „Тутраканска” № 4, да заплати на А.с.п., гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 52А, на основание чл. 92, ал. ЗЗД, сумата 135 272.34 щ. д. /сто тридесет и пет хиляди двеста седемдесет и два щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по приватизационен договор от 21.12.1998 г., съответно: 27 518.62 щ. – за първата разсрочена вноска; 28 275.29 щ. д. – за втората разсрочена вноска; 27 843.88 щ. д. – за третата разсрочена вноска; 26 456.72 щ. д. – за четвърта разсрочена вноска и 25 177.83 щ. д. – за петата разсрочена вноска. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 28.11.2008 г. по в. т. д. № 352/2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Силистренски окръжен съд решение № 15 от 28.05.2008 г. по т. д. № 34/2008 г. за прекратяване производството по делото по отношение претенцията за присъждане на неустойка за периода след подаване на исковата молба. ОСЪЖДА [заличено наименование на фирма], гр. С., ул. „Тутраканска” № 4, да заплати на А.с.п., гр. София разноски по делото в размер на сумата 8 412 /осем хиляди четиристотин и дванадесет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: