12 Р Е Ш Е Н И Е №85 София , 26 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 112 /2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби, депозирани от защитниците на подсъдимия К. А. К., и по жалби на частните обвинители и граждански ищци С. А. С., К. Д. С., Д. М. С., действаща лично и като законен представител на Н. А. С. и С. А. С., против въззивно решение № 354 от 05. 11.2015 г., постановено по ВНОХД № 722/2015 г. от Софийски апелативен съд. С касационните жалби на подсъдимия К. и допълнението към тях се претендира наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че въззивният съд не е направил вярна оценка на обстоятелствата, значими за индивидуализацията на наказанието. Твърди се още, че въззивният съд е коментирал единствено направеното възражение относно размера на наказанието във връзка с приложението на института на чл. 55 от НК, но не и доводите, свързани с искането за определяне на наказанието към законоустановения минимум. Претендира се, че в светлината на т. 3 от Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2015 г., ОСНК наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Отправеното искане е за намаляване на наложеното наказание с приложението на чл. 55 от НК, съответно на чл. 58а от НК, или до минималния размер, предвиден в закона. В касационните жалби, подадени от името на частните обвинители и граждански ищци, се съдържа позоваване на всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че е нарушен законът, тъй като прокуратурата не е повдигнала обвинение по чл. 115 от НК, както и че освен защитната версия на подсъдимия К., липсват други доказателства за част от фактите. Поддържа се още, че съдът е следвало на основание чл. 154 от НПК да възприеме заключението на „първата съдебнопсихиатрична експертиза”, отхвърляща наличието на афект. Определя се като невярно заключението, отразено в решението, че фактите не са оспорени от частните обвинители, което според жалбоподателите е и процесуално нарушение, тъй като доводите им не са проверявани от въззивния съд. В обобщение в жалбите е заявено, че всички изтъкнати възражения се поддържат с оглед искането за увеличаване размера на наложеното наказание. Конкретно, счита се, че съдът не е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства – жестокостта, с която е извършено убийството, изводимо от факта, че за осъществяването на престъплението подсъдимият е използвал всички патрони от пълнителя. Оспорена е и справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отправеното искане е за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието и отстраняване на процесуалните нарушения, алтернативно – увеличаване на присъдените обезщетения за всеки едни от гражданските ищци до пълния предявен размер – 120 000 лева. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият К. не се явява, редовно призован. Жалбите се поддържат от процесуалните представители по съображенията, изложени в тях. Гражданските ищци и частни обвинители Д. С., Н. С., С. С., С. С. не се явяват, редовно призовани. Гражданският ищец и частен обвинител К. С. се явява лично. Жалбите се поддържат от повереник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. С присъда № 165/14.01.2015 г., постановена по НОХД № 15/2010 г., Окръжният съд - Благоевград признал подсъдимия К. А. К. за виновен в това, че на 30.01.2008 г. в [населено място] умишлено умъртвил А. К. С., като извършил убийството в състояние на силно раздразнениe, предизвикано от пострадалия с тежка обида, поради което и на основание чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода. Подсъдимият К. е осъден да заплати на С. С., К. С. и Д. С. сумите от по 60 000 лева, на С. С. и Н. С., представлявани от своята майка Д. С., сумите от по 40 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.01.2008 г. В останалата част до предявения размер от по 120 000 лева исковете са отхвърлени. С допълнителна присъда, постановена по реда на чл. 301, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати на Д. С. сумата от 4410,50 лева и на С. С. сумата от 9050 лева, представляващи обезщетения за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.01.2008 г. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е потвърдена. Подсъдимият К. е бил осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители направените пред въззивната инстанция разноски. II. По жалбата на подсъдимия К.. При индивидуализация на наказанието апелативният съд се е съгласил с поредицата от смекчаващи обстоятелства, съобразявани от първата инстанция, по отношение личността на подсъдимия - чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни, изразеното съжаление за случилото се, поведението му непосредствено след деянието (предал се веднага след деянието на органите на полицията, като сам е инициирал те да се уведомят). Отчетена е продължителността на наказателната процедура. Въззивният съд, макар и не изрично, е коригирал дефинирането на отегчаващите обстоятелства, обсъждайки начина на извършване на престъплението – изстрелване на множество куршуми от близко разстояние. Така посоченото обстоятелство, преценено и през призмата на правилото, че всяко престъпно деяние е проявление на личността на своя извършител, носи характеристика на отегчаващо. Наличието на посочените смекчаващи обстоятелства, които макар и да са повече на брой, не могат да бъдат разглеждани извън отчетената от апелативния съд индивидуална тежест на деянието, изразена чрез спецификата на причинителската дейност. В този смисъл, твърдението в жалбите на подсъдимия, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, не съответства на данните по делото. Редакцията на мотивите на решението дават основание за възражението на защитата, че първостепенният съд не е приел „баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства”, така както е посочено от втората инстанция. Апелативният съд обаче, проверявайки санкционната част на присъдата, както вече се каза, е оценил съвкупността от обстоятелства, които обуславят степента на наказателната отговорност на подсъдимия К., и е утвърдил заключението, че пет години лишаване от свобода е справедливо (съответно на извършеното) наказание. Както е известно, въззивният съд разполага със суверенното право да направи собствена оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието и в зависимост от нея да прецени справедливостта му в рамките на наказуемостта по възприетата правна квалификация. Потвърденото наказание от пет години лишаване от свобода е в рамките на предвиденото от закона по чл. 118 във вр. с чл. 115 от НК и няма пречка то да се запази от втората инстанция, която го счита за определено при „баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства”. Не може да бъде споделено и възражението, че въззивният съд е коментирал само претенцията за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК, но не и доводите, свързани с искането за определяне на наказание в законоустановения минимум по чл. 118 във вр. с чл. 115 от НК. В отговор на доводите по въззивната жалба на подсъдимия въззивният съд е проверил съображенията на първата инстанция в тази насока, утвърдил ги е в голяма степен и така по същество е изразил несъгласие с претенцията за намаляване на наказанието. Впрочем, на л. 18 от решението въззивният съд ясно е заключил, че не са налице основания за проява на снизходителност към подсъдимия, като се намали наказанието му, нито като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Установените от предходните инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства не са от характер да сочат на необходимост от приложението на чл. 55 от НК. В тази връзка, следва да се припомни, че смекчаването на наказанието с приложението на чл. 55 от НК се допуска не винаги когато са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи обстоятелства, а само когато с оглед тяхното абсолютно и относително значение случаят като цяло е съществено по-лек от обхванатите от съответния престъпен състав и поради това най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Данните по делото не дават основание за такава констатация, поради което и отказът на въззивния съд да се приложи чл. 55 от НК е законосъобразен. С допълнението към касационната жалба се претендира приложението на чл. 58а от НК, обосновано с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК и с позоваване на т. 3 от Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2015 г., ОСНК. Претенцията е неоснователна. Определяне на наказанието по реда на чл. 58а от НК е обвързано с провеждане на производството по реда на глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Когато производството не е могло да се проведе по реда на сочената диференцирана процедура по една или друга причина, то това изключва възможността да се обсъжда разпоредбата на чл. 58а от НК, съответно същата да се преценява в контекста на чл. 2, ал. 2 от НК. В конкретния случай съдебният процес пред първата инстанция е започнал при действието на нормата на чл. 369а от НПК (ДВ, бр. 27/2009 г.), недопускаща провеждане на съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт. Тоест, провеждането на коментираната процедура е било недопустимо пред първата инстанция. Ето защо липсва основание да се счита, че подсъдимият е бил лишен от привилегията да му се наложи наказание при условията на чл. 58а от НК след като е отпаднала забраната, предвидена в чл. 369а от НПК. Настоящият случай не попада в обхвата на разискваните въпроси по т. 3 от цитираното тълкувателно решение, поради което и направеното позоваване в жалбата е неубедително. Обобщено, определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК и не дава основание за изменение на обжалваното решение в насока на намаляването му. III.По жалбите на частните обвинители и граждански ищци. 1. Начинът, по който са формулирани касационните жалби, очертава, че касаторите изразяват несъгласие с определени факти по делото, с повдигнатото обвинение и с извършения от предходните инстанции доказателствен анализ, като изрично е посочено, че това оспорване се поддържа с оглед искането за увеличаване на наложеното наказание. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл. 46, ал.1 от НПК прокурорът е органът, който има правомощие да повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер. Фактическите параметри на произнасянето от съда по повдигнатото обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. В тези рамки съдът е обвързан да се произнесе по въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В обвинителния акт, сложил началото на съдебния процес, са описани обстоятелства, които очертават обективната и субективна страна на убийство, извършено от подсъдимия в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия С. с тежка обида. Тези фактически обстоятелства са получили и съответната им правна квалификация, намерила израз в предявеното обвинение пред съда по чл. 118 във вр. с чл. 115 от НК. Първостепенният съд е положил усилия да провери фактите и обстоятелствата, ангажирани от прокурора с обвинителния акт. Независимо от въведената с обвинителния акт правна квалификация, останала непроменена и в хода на съдебното следствие, окръжният съд е отделил внимание и на поддържаната от частното обвинение теза, за отхвърлянето на която е изложил конкретни съображения (виж, л. 21 и сл. от мотивите на присъдата). В жалбите се претендира, че въззивният съд не е дал отговор на наведените от частното обвинение доводи. Възражението се базира на цитат от въззивното решение (стр. 7, от същото, л. 41 от делото), в който е отразено, че страните не оспорват фактическата обстановка. Непредубеденият прочит на въззивното решение не дава основание за извод, че доводите на частните обвинители са пренебрегнати. На същото място (стр. 7 и сл. от решението) въззивният съд е посочил, че с оглед служебното начало следва да извърши проверка на доказателствената съвкупност и обосноваността на нейния анализ. В рамките на своята компетентност втората инстанция е проверила правилността на доказателствените изводи на окръжния съд и е изложила свои съображения в нейна подкрепа. В мотивите на въззивното решение присъстват аргументирани съображения кои от доказателствените източници се възприемат и защо, както и какви са изводимите от тях факти. По този начин отговор са получили и доводите на частното обвинение. С позоваване на разпоредбата на чл. 154 от НПК отново се твърди в касационните жалби, че съдът е следвало да възприеме заключението на „първата СППЕ по делото”, изключващо наличието на физиологичен афект. Безспорно, задължение на съда е да вземе всички мерки за обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, като преценката дали да възприеме, или не дадено експертно заключение е изцяло в неговата компетентност, съгласно чл. 154 от НПК. Експертното заключение обаче не следва да се оценява изолирано, а във връзка с всички събрани доказателствени материали. В конкретния случай не се установява отклонение от процесуалните изисквания при оценката на експертните заключения. Предходните инстанции са анализирали експертните изводи и са обосновали своето решение да кредитират експертизите, някои от тях комплексни, формиращи заключение за наличието на „физиологичен афект” при подсъдимия. На следващо място, обстоятелството, че подсъдимият К. е отказал да дава обяснения в хода на съдебното следствие, не може да бъде разглеждано като фактор, влияещ на индивидуализацията на наказанието, нито като порок в доказателствената дейност на инстанциите по фактите. Известно е, че позицията на обвиненото лице в процеса е част от правото на защита и не може да служи за отегчаване на правното му положение. Подсъдимият К. се е възползвал от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Първостепенният съд на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 4 от НПК е приобщил дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство и те са станали част от доказателствената съвкупност, подлежаща на анализ. Тези обясненията са обсъдени от първостепенния съд, а въззивната инстанция, проверявайки присъдата, е утвърдила заключението по отношение на тяхната годност да бъдат източник на доказателствени факти. Несъмнено принципите на непосредственост и устност имат своето значение, но те се отнасят към тези принципи, при формулирането на които НПК изрично предвижда възможност за изключения. Едно от тези изключения е предвидената в чл. 279 от НПК процедура. Ето защо възражението, че съдът е обсъждал обясненията на подсъдимия, депозирани в досъдебното производство, „без да има лични възприятия” от негови обяснения, дадени в съдебното заседание, е неоснователно. Не се подкрепя от данните по делото доводът за неотчитане на факта, че деянието е осъществено от подсъдимия с „използване на почти всички патрони от пълнителя” на огнестрелното оръжие. Както вече се посочи по повод жалбата на подсъдимия, въззивният съд е разгледал индивидуалната тежест на конкретната проява, но не изолирано, а в съвкупност с данните за личността на дееца. Апелативният съд не е могъл да пренебрегне установените смекчаващи отговорността обстоятелства, а значението им при избора на справедливо наказание не е надценено. С оглед на изложеното искането за отмяна на решението и връщане на делото за увеличаване на наказанието е неоснователно, защото индивидуализирания от предходните инстанции размер на санкцията съответства на целите по чл. 36 от НК. 2. По гражданските искове. Оправдават се доводите, изложени в жалбите, за неоснователно занижен размер, но само за някои от присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Въззивният съд принципно е отчел релевантните обстоятелства, но при отмерване на конкретните размери на обезщетенията по отношение на гражданските ищци Н. С. и С. С., деца на убития А. С., е подценил обема на реално претърпените от тях болки и страдания, подлежащи на репариране. Предходните инстанции са приели, че поради малолетието на посочените граждански ищци към момента на настъпване на вредоносния резултат и с оглед психологическите особености на децата в по-ранна възраст те не биха могли да търпят същите болки и страдания от загубата на баща си, каквито са причинени с деликта на неговите родители и съпруга. Тези съображения не държат сметка, че със смъртта на пострадалия А. С. гражданските ищци С. и Н. С. са лишени завинаги от обичта, грижата и закрилата, присъщи на биологичната връзка между родител и дете. Децата на жертвата най- интензивно понасят отрицателните последици от безвъзвратната загуба на своя баща, независимо от ниската им възраст. Драстично е променен начинът на живот на децата, които са лишени от възможността да получат от своя родител морална подкрепа по време на израстването си. Посочените неблагоприятни последици несъмнено съставляват неимуществени вреди и също подлежат на обезщетяване по чл. 45 от ЗЗД. По тези съображения, отчитайки и провокиращото поведение на жертвата, елемент от престъпния състав по чл. 118 от НК, настоящият състав намира, че за постигането на справедлив баланс между претърпените вреди от деликта и паричното измерение на обезвредата се налага обезщетенията за Н. и С. С. да бъдат увеличени до размера на по 60 000 лева. Размерът на присъдените обезщетения по отношение на гражданските ищци К. С., С. С. и Д. С. за вреди от неимуществен характер е съобразен с установените по делото данни и с критерия за справедливост, поради което не се налага намеса на ВКС. В съдебното заседание от името на частните обвинители и граждански ищци е направено искане за присъждане на сторените от тях разноски за тази инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие за сумата от 2500 лева (по 500 лева за всеки от тях). Настоящият състав намира, че следва да се присъдят на частните обвинители и граждански ищци направените разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, които са за адвокатско възнаграждение. При касационната проверка се констатира, че с присъдата си окръжният съд не се е произнесъл за дължимата държавна такса по всички граждански искове (за неимуществени и имуществени вреди). Във връзка с това настоящият състав намира, че следва да се присъди държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Държавната такса относно присъдените обезщетения (включително и увеличения им размер) за неимуществени вреди възлиза на 12 000 лева, а по отношение на имуществените вреди – на 538, 42 лева. По отношение на деловодните разноски, както и по искането на гражданските ищци и частни обвинители за присъждане на направените от тях разноски пред първата инстанция, окръжният съд дължи произнасяне по реда на чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 354 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 722/2015 г. от Софийския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА присъденото на С. А. С. обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 (четиридесет хиляди) лева на 60 000 (шестдесет хиляди) лева; УВЕЛИЧАВА присъденото на Н. А. С. обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 (четиридесет хиляди) лева на 60 000 (шестдесет хиляди) лева; ОСЪЖДА подсъдимия К. А. К. да заплати държавна такса в размер на 12 538,42 лева. ОСЪЖДА подсъдимия К. А. К. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители С. А. С., К. Д. С., Д. М. С., действаща лично и като законен представител на Н. А. С. и С. А. С. направените пред касационната инстанция разноски общо в размер на 2 500 лева – по 500 лева за всеки от тях. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.