Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Решение по 2495_15_dec_290gpc_124gpc@individ_terrains
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
София, 11.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2495 //2015 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. И. – Н. и Й. П. И., срещу въззивно решение № 19 от 27.01.2015 г. по възз. гр. д. № 668 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., в частта, с която след като е отменено първоинстанционно решение, са отхвърлени искове на Й. П. И. и М. К. И. – Н. срещу О. Т. Б. и Ж. В. Б. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 3 /90 ид.ч. от 3 000 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с площ от 5 306 кв.м., находящ се в [населено място], общ. К., който е нанесен като ПИ с идентификатор 72693.501.316 (образуван от ПИ с идентификатор 72693.501.286 с площ от 2 000 кв.м. и ПИ с идентификатор 72693.501.287 с площ от 3 306 кв.м.) по КККР на [населено място], общ. К., обл. Д., одобрени със заповед № РД-18-31 /27. 02.2008 г..
В останалите части решението не е допуснато до касационно обжалване.
Касационно обжалване в посочената част на решението е допуснато с определение № 374 /16.06.2015 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по група процесуалноправни въпроси, засягащи проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.
В определението по допускане на касационно обжалване е прието, че в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. и решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006 /2009 г., на І г.о. се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, площ, граници, регулационен статут и по всички други данни за тях, а за да се установи идентичност между два имота е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, както и че е прието, че за установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите, свидетелски показания. В определението по допускане на касационно обжалване е прието също, че в обжалваното въззивно решение, в противоречие с приетото в цитираните решения, е направен извод за липса на идентичност между спорния имот и този на общата наследодателка на страните, въпреки посочени в определението събрани доказателства и признания на насрещна страна, установяващи площ, местонахождение и граници на имота (установена е необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд)
Насрещната страна О. Т. Б. оспорва основателността на касационната жалба. Насрещната страна Ж. В. Б., съпруга на О. Б., конституирана като негов необходим другар, не е подала отговор и не е изразила становище по жалбата.
По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, които отразяват установената практика на Върховния касационен съд по отразените в тях съображения. Даденият в първото посочено съдебно решение - № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. на ВКС отговор е особено ясен и изчерпателен, към него няма какво да се добави.
По съдържанието на въззивното решение
В. съд е приел, че не е доказано ищците Й. и М. И. да са придобили собствеността върху посочените от тях идеални части (по 3/90 ид.ч. всяка) на твърдените основания – наследяване на М. С. С., сключен от наследодателката договор за покупко-продажба на имота с акт за продажба от 1935 г., вписан в Околийски съд – К. на 27.11.1935 г., и давност текла в полза на общата наследодателка и децата й, тъй като не е доказана идентичност между имота, предмет на иска и този описан в договора за покупко-продажба на наследодателката.
По-конкретно въззивният съд е приел, че наследодателката на страните е придобила с писмен договор 3 000 кв.м. в един отдалечен във времето момент от първото кадастрално заснемане. Впоследствие са приети няколко поредни кадастрални и регулационни планове – от 1950 г., от 1985 г.,, кадастрален план от 2001 г., регулационен план от 2006 г., кадастрален план от 2008 г., при които са образувани различни имоти с много различни граници и площ.
В. съд е обсъдил заключението на вещото лице за последователните изменения в кадастъра и регулацията и е приел следното: Първият кадастрален и регулационен план на селото от 1950 г.са заснети имоти с пл. № 6 с площ 1 960 кв.м., записан в разписния лист на С. С. С. и с пл. № 7 с площ 2 760 кв.м., записан в разписния лист на И. С. С.. В следващият кадастрален план от 1985 г. тези два имота не съществуват, те са част от по-голям имот – с пл. № 106, за който първоначално липсва името на наследодателката, а после е добавено за 3 000 кв.м. В кадастралния план от 2001 г. имот с пл. № 106 с площ 9 117.81 кв.м. е записан на трето лице. През 2006 г. е одобрен цифров модел на регулационния план от 1985 г. с пренесена регулация върху кадастралния план от 2001 г. В. съд е сравнявал границите на имотите по различните планове, те са обозначени чрез посочване на имена на собствениците.
След обсъждане на заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че границите на придобития от наследодателката имот чрез посочване на имена на съседи не могат да бъдат установени при по-късното заснемане на имотите, че единственият извод за наличие на частична идентичност между придобитият от общата наследодателка имот с площ от 3 000 кв.м. и процесните имоти с обща площ от 5 306 кв.м., е че в първия кадастрален и регулационен план на селото от 1950 г. са заснети имоти с пл. № 6 с площ 1 960 кв.м., и с пл. № 7 с площ 2 760 кв.м., които са записани в разписния лист на името на синовете на наследодателката.
В. съд е приел, че извод за идентичност между купения през 1935 г. от наследодателката имот и процесния не може да се гради на предположение, че щом двата имота с много по-голяма площ са записани на имената на синовете на наследодателката (при липса на данни за друго основание за придобиване), то част от тях е придобития от нея имот. Още повече, че и застрояването на имотите не съвпада - имотът на наследодателката е застроен с една къща, а и двама имота, заснети през 1950 г. с пл.н. 6 и 7 са застроени с идентични постройки – паянтово жилище и обор, разположени на противоположните граници на имотите. Разпитаните по делото свидетели относно упражняването на фактическа власт от ответника, не съдържат данни относно границите и местоположението на имота на наследодателката и идентичността му с процесния, още повече, че са дадени от лица, които имат опосредена информация за времето преди и непосредствено след смъртта на наследодателката и преки впечатления за стопанисването на имота от ответника.
Крайният извод на съда е, че с обсъдените доказателства ищците не са доказали наследодателката да е била собственик на процесния имот и собственическите си права въз основа на посоченото от тях правно основание – наследствено правоприемство.
По основателността на касационната жалба:
Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният съд не се е произнесъл недопустимо,, т.к. О. Б. е обжалвал цялото първоинстанционно решение с доводи за недопустимост и неправилност, съответно въззивният съд се е произнесъл по цялото постановено първоинстанционно решение, т.е. допустимо.
Доводите за неправилност са основателни:
С оглед приетия отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивният съд е допуснал противоречие с обсъденото по-горе съдебно решение № № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че за установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите, свидетелски показания.
Основателно е твърдението на жалбоподателите, че ответникът О. Б. в първото съдебно заседание по гражданско дело № 456 /2012 г. на Каварненския районен съд (л.77 и сл.) в отговор на въпроси на съда отговаря, че през 1935 г. този имот е заселен от М. (наследодателката на страните), тя е живяла там с децата си, майката на ответника и братята и са живели там в описаната къща, която ответникът не помни, в имота са останали четирите деца на М. от втория и брак, майката на ответника е живяла там , докато се оженив този имот е останала последна майка му, после се е оженила в К., а след смъртта на родителите си ответникът е започнал да стопанисва имота. От тези отговори следва да се приеме, че фактът, че процесният имот има наследствен характер е безспорен между страните по делото. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. С., М. С. и Т. Б., син на ответниците..
Вещото лице също е дало заключение за частичната идентичност между имоти с пл.н. 6 и 7 по кадастралния план на [населено място] от 1950 г., записани в разписния лист на името на двама от синовете на М. С. и процесния имот – по две от границите си те граничат с поле.
При тези становища и доказателства изводът на въззивния съд, че не може да се установи по категоричен начин местоположението на придобития от наследодателката имот, е постановен при процесуално нарушение и е необоснован.
С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че при извод за частична идентичност на наследствения имот с процесния, съдът е следвало служебно да постави допълнителна задача на вещото лице след допълнителни проучвания и изследване на събраните по делото доказателства и съпоставка на кадастралните и регулационни планове на [населено място], да даде заключение за местоположението на наследствения имот, определено чрез неговите граници, изчертани на комбинирана скица върху извадка от действащия кадастрален и регулационен план и каква част от него попада в процесния имот по актуалния му териториалноустройствен статут, за който ответникът О. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.
След приемането на допълнителното заключение въззивният съд е следвало да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като вземе предвид и безспорното между страните обстоятелство, че наследствения имот е част от процесния имот, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и едва след това да постанови решението си.
Поради изложеното дотук настоящият състав намира, че доводите за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на въззивното решение са основателни, поради което и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК то следва да бъде отменено в обжалваната част и поради необходимостта от извършване на процесуални действия делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд, който при разглеждане на делото следва да съобрази дадените в настоящото решение указания по прилагането на ГПК.
на основание чл.293,ал.4 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 19 от 27.01.2015 г. по възз. гр. д. № 668 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., в допуснатата до обжалване част, с която са отхвърлени искове на Й. П. И. и М. К. И. – Н. срещу О. Т. Б. и Ж. В. Б. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд при спазване на дадените по-горе указания,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено мнение по решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика
по гр.дело N 2495 //2015 г. по описа на ВКС, І г.о.
Не съм съгласен с решението на мнозинството за неправилност на въззивното решение по следните съображения:
Съгласно чл.290,ал.2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
Доводите по основателността на касационната жалба са изложени в нейната част ІІ., на част от страница трета и страница четвърта на касационната жалба, предишната и по-голяма част от касационната жалба съдържа обосновка на предпоставките за допускане на касационно обжалване – (част) І
Доводите за неправилност, като част от доводите за основателност на касационната жалба, са на страница четвърта от жалбата (л.7 по делото).
Те са както следва:
В. съд не е обследвал доказателствата, събирани в първоинстанционното производство, установяващи правото на собственост на ищците върху имот с площ от 3 000 кв.м., придобит от общата наследодателка на страните и индивидуализиран като площ граници и съседи. Това че имотът впоследствие е бил обединяван, разделян и обединяван и то с различни площи, граници и съседи в никакъв случай не следва да води до правен извод, че ищците не са доказали идентичността на имота на общия наследодател, а последващите трансформации не могат и не следва да ограничават техните вещни права.
Т. от ответниците, че владеят имота на основание придобивна давност, освен, че не е доказано по делото, но и косвено потвърждава, че и самите ответници черпят права в качеството на наследници на общия наследодател, доколкото са се опитвали да ползват части от имота като наследници на общия наследодател, без да са демонстрирали своене върху вещта и намерение да завладяват същата на самостоятелно основание.
Считам първата група доводи за неоснователни.
В. съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства за релевантни за спора факти.
В. съд не е приел, че придобитият от наследодателката през 1935 г. не е индивидуализиран чрез посочване на граници (в случая имена на съседи и от две страни поле), а че от всички събрани по делото доказателства не може да се установи къде точно попада имота на М. С. при първото заснемане на имотите с кадастралния и регулационен план от 1950 г., което е станало няколко години след смъртта на наследодателя М. С., а следователно не може да бъде установено къде попада имотът и във всички следващи планове (те са няколко и са обсъдени, при всеки от тях границите на имотите и техните площи са много различни, включително и навлизането им в полето). Обсъдено е, че в разписния списък към плана от 1950 г. два имота са записани на имената на двама от синовете на М. С. без посочени документи за придобиване, но няма доказателства за съответствие с първоначално придобития от М. С. имот с много по-малка площ. Крайният извод на въззивния съд е, че не може да бъде установено какви са границите на придобития имот по сега действащия план - т.е. не е установено, че имотът на наследодателя попада в процесния, който е по-голям).
При този извод съдът е решил спора чрез приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК.
Към това може да се добави, че самите ищци (в настоящото производство касатори) не твърдят (не могат да посочат) къде точно са били разположени границите на имота на общия наследодател М. С..
Считам и втората група доводи за неоснователни:
Както е приел въззивният съд ответниците оспорват исковете и твърдят през цялото производство, че са придобили процесния имот чрез давностно владение.
В писмен отговор на исковата молба (л.50) ответникът О. Б. е оспорил изцяло предявения иск с довод, че процесният имот е придобит от него и съпругата му след като са го владели достатъчно дълго време - около 33 години, за което се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2010 г. (л.9 и л.76 по гр.д. № 456 /2012 г. на КРС).
В първото съдебно заседание по гражданско дело № 456 /2012 г. на Каварненския районен съд (л.77 и сл.) ответникът О. Б. и процесуалният му представител поддържат отговора на исковата молба и обосновават възражението си за придобиване на процесния имот чрез давностно владение (не този на М. С.).
Даденият от ответника О. Б. отговор на въпрос на съда, че имотът е заселен през 1935 г. от общата наследодателка, която е купила 3 дка, обаче дворът е бил уширен, като другите 3 дка се водят на (синовете и) И. и С., които са се преместили, не е твърдение за идентичност на имота на наследодателката и процесния. О. Б. завършва отговора с поддържаното си през цялото дело твърдение, че е придобил процесния имот чрез давностно владение.
След прогласяване на решението по това дело за нищожно от въззивния съд при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд по гр. дело № 802 /2013 г. на КРС двамата ответници са оспорили изцяло предявения иск.
В първото съдебно заседание (л.24 и сл.) първоинстанционният съд е направил доклад, в който е отразил това оспорване и че ответниците са обосновали възражението си за придобивна давност, включително, че ответниците оспорват факта, че именно процесният имот е бил владян от наследодателя М. С. С. (л.24,стр.2, долу, преди 2. правна квалификация на иска). Съдът е приел също, че няма ненуждаещи се от доказване обстоятелства и че ищците следва да докажат обстоятелствата, на които основават иска си, а ответниците – за давностното владение. Процесуалният представител на ищците е заявила изрично, че не оспорва тази част от доклада.
Считам, че изявленията на ответниците не съдържат признание на факта, че са завладели и придобили по давност именно придобития от М. С. недвижим имот с площ 3 000 кв.м..
При направеното от ответниците категорично оспорване първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приел в доклада си (л.79) че не е налице признаване на права и факти, че всички обстоятелства по делото се нуждаят от доказване и че доказателствената тежест на твърденията, на които се основава иска, е на ищците и е допуснал експертиза със задача установяване на идентичността между първоначално придобития имот и процесния, както и събирането на гласни доказателства за това.
Като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства за спорното обстоятелство от значение за спора, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Жалбоподателите навеждат довод, че възражението на ответниците, че са придобили по давност процесната част, е недоказано – не са доказали своене и намерение да завладеят същата на достатъчно основание.
В. съд не е правил такъв извод. При извод, че ищците не са доказали основанието на иска си (съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест), съдът по същество не е следвало да се занимава с възражението на ответниците, че са придобили имота по давност.
Не съм съгласен с мнението на мнозинството, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал допълнителна задача на съдебно-техническа експертиза.
Довод за такова процесуално нарушение не е наведен като основание за обжалване, а без довод касационната инстанция не може да установява нарушения на процесуалноправни норми, особено без да е установено нарушение на императивна материалноправна норма. Отделно от това не считам, че такова процесуално нарушение е допуснато, доколкото по делото е допуснато и прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача да установи местоположението на процесния имот, определено чрез неговите граници, върху извадка от действащия план и каква част от него попада в процесния имот по актуалния му териториалноустройствен статут, за който ответникът О. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.
Поради изложеното дотук намирам, че доводите за процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на въззивното решение са неоснователни, поради което обжалваното решение е следвало да бъде оставено в сила в допуснатата до обжалване част без спорът да бъде разглеждан по същество.
Докладчик: