1 Р Е Ш Е Н И Е № 251 София, 08 юли 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 774/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите и защитниците им срещу въззивно решение № 389 от 17.08.2017г., постановено по внохд № 131/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, както следва: - жалба от адв.И. Н., защитник на подсъдимия В. Д., с която се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК и се правят съответните искания в условията на алтернативност; - жалба от подс.В. Д., чрез защитниците му адв.С. и адв. К., с оплаквания за допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В срока по чл.351 от НПК е депозирано допълнение, в което са развити доводи в подкрепа на поддържаните касационни основания. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност - за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане; - жалба от подс.В. Д., чрез защитника му адв. М. Т. също с оплаквания по всички касационни основания. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В случай, че не се установят такива, искането е за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване по повдигнатото му обвинение. Последната алтернатива на искането е за намаляване размера на наказанието, с приложението на чл.55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и моли за оставянето им без уважение. Счита, че решаващите две инстанции без каквито и да било противоречия са установили една и съща фактическа обстановка, при спазване на правилата за събиране и оценка на доказателствата. Изразява становище, че вярната оценка на събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин е установила участието на двамата подсъдими в извършване на инкриминираното им престъпление. Също така счита, че решаващите инстанции правилно са приложили материалния закон. По отношение на наказанията твърди, че същите са правилно индивидуализирани, като не са налице основания за смекчаване отговорността на подсъдимите Д. и Д.. Моли за оставяне в сила на въззивното решение. Адвокат Т. поддържа касационната си жалба, с развити доводи в подкрепа на трите касационни основания. Моли за уважаването й, като въззивното решение бъде отменено и делото върнато на САС за ново разглеждане. Подсъдимият В. Д. моли за отмяна на въззивното решение. Подсъдимият В. Д. и защитникът му адв.Н., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.11.2016г., постановена по нохд №902/2016г., Софийски градски съда е признал подсъдимия В. И. Д. за виновен в това, че на 24.09.2014г. в [населено място] ,[жк], на [улица]”3”, на А. – 0851622 – собственост на “Ц.” АД, монтирано с изнесен външен интерфейс, прилежащ към офиса на банката в сградата на адреса, действайки в съучастие, като извършител с В. Д., монтирал във вътрешността на А. – 0851622, в частта му за поставяне на платежна карта, техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на платежни инструменти –техническо средство с минимални габарити и технологични отвори с вградена четяща глава, памет за съхранение на прочетените данни и захранващите батерии, поради което и на основание чл.249, ал. 3, вр. чл.20 ал.2 от НК и 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 100лева. С горепосочената присъда подсъдимият В. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 24.09.2014г. в [населено място] ,[жк], на [улица]”3”, на А. – 0851622 – собственост на “Ц.” АД, монтирано с изнесен външен интерфейс, прилежащ към офиса на банката в сградата на адреса, действайки в съучастие, като извършител с В. Д., монтирал във вътрешността на А. – 0851622, в частта му за поставяне на платежна карта, техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на платежни инструменти –техническо средство с минимални габарити и технологични отвори с вградена четяща глава, памет за съхранение на прочетените данни и захранващите батерии, поради което и на основание чл.249, ал. 3, вр. чл.20 ал.2 от НК и 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 100лева. С въззивно решение № 389 от 17.08.2017г., постановено по внохд №131/17г. по описа на Апелативен съд - София, първоинстанционната присъда е била изменена, както следва: по отношение на двамата подсъдими е отменено наложеното кумулативно наказание глоба в размер на по 100лева, както и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС вр. чл.2, ал.2 от НК е определен първоначален “общ” режим на изтърпяване на наложените им наказания - лишаване от свобода. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 5лв. за служебно издаване от СГС на изпълнителен лист. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Анализът и оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, въззивният съд е събрал възможния обем от доказателства, като същите е оценил при спазване на изискванията на НПК и не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативният съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Съдът ясно и точно е очертал фактите, които приема за установени и които обуславят направените от него правни изводи. Неоснователни са твърденията в жалбата на адвокати С. и К. за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Всички оплаквания са били предмет на обсъждане от апелативния съд, който аргументирано не ги е възприел. Правилно въззивната инстанция е констатирала, че законосъобразно веществените доказателства, предадени с протокола за доброволно предаване са приобщени към доказателствената съвкупност. В допълнение на изложените съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, следва да се посочи, че макар протокола за доброволно предаване да не е сред предвидените в НПК доказателствени средства, той може да бъде годна доказателствена основа за изводи относно фактите, включени в предмета на доказване. Необходима предпоставка за това обаче е удостоверените с него обстоятелства да отговарят на обективната истина т.е. приобщаването на съответните предмети действително да е резултат от доброволен акт на лицето, което ги предава. Всичко това апелативният съд е съобразил при преценката си досежно законосъобразното приобщаване на предадените от подс.Д. пинсети, като веществени доказателства. Неоснователен е отправеният с жалбата на същите защитници упрек към контролираната инстанция за невярна оценка на експертните заключения и по-точно на заключението по комплексната фототехническа, фото-съпоставителна, лицево-идентификационна експертиза. Доводите, които защитата излага в подкрепа на това си твърдение по естеството си са неин собствен прочит на заключението и оценка на използваните способи за изследване и анализ на веществените доказателства, предмет на експертното изследване. Вещите лица, изготвили заключението са последователни и категорични в позициите си и убедително са го защитили и в съдебното заседание пред Софийски градски съд. Правилно решаващите съдилища са кредитирали изводите, направени в обсъжданото експертно заключение и са използвали за надлежна доказателствена основата относно приетите от тях фактически констатации. Тази експертиза не е необоснована, нито пък са налице съмнения за нейната правилност, тъкмо обратното- тя е дала ясни и научно обосновани отговори на поставените въпроси в рамките на професионалната компетентност на вещите лица, поради което и възражението на защитата, че тя е компрометирана, е лишено от основание. Неоснователно е оплакването на адв.Т. за опороченост на огледа на местопроизшествие, извършен на 25.09.2014г., тъй като не са проверени обстоятелствата,свързани със запазването на местопрестъплението. Както сочи защитата в протокола, отразяващ извършването на това следствено действие е посочено, че местопрестъплението е запазено от ПП155/2. Фактът, че не са посочени имената и данните на участвалите служители от екип на МВР, не сочи на порок, който да дискредитира този доказателствен източник. В хода на проведеното съдебно следствие от двете решаващи инстанции, нито една от страните не е отправила искане за проверка на отразените в протокола данните за лицата запазили местопрестъплението и техните действия. Съдебните състави също не са счели за необходимо да събират доказателства в тази насока. С тези си действия те не са допуснали нарушения на процесуалните правила, тъй като от събрания доказателствен материал са установили по несъмнен начин, че от момента на поставяне на устройството в банкомата, той е блокирал, както и, че други лица освен двамата подсъдими и св.Б., не са се доближавали и извършвали манипулации по него. Касаторите се позовават и на допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, която не е обсъдила показанията на свидетеля Б., дадени в разпита му пред въззивната инстанция. Действително въззивният съд в акта си не е извършил самостоятелен анализ на данните от разпита на този свидетел, но това нарушение на процесуалните правила не налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не би могло да повлияе на крайните доказателствени изводи. Версията на св.Б. за събитията е изолирана и не би могла убедително да се противопостави на всички останали доказателства, обуслови установения от решаващите съдилища механизъм на извършване на деянието и авторството на подсъдимите. Също така следва да се посочи, че не се налага да бъде извършена проверка на показанията на Б., тъй като нито един от останалите доказателствени източници, анализирани от въззивния съд не установява в банкомата да е била намерена/блокирана/ карта/свидетелят твърди, че такава е била поставено от подс.Д./ , дори няма индиция, че такава е имало в устройството. Анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателства в тяхната взаимна връзка, контролираният съдът е установил една последователна верига от преки и косвени доказателства, обусловили един единствен извод, свързан с авторството на подсъдимите по реализиране на престъпната им деятелност. Апелативната инстанция е изложила убедителна аргументация, за да приеме съставомерност на деянието по отношение на двамата подсъдими, при форма на съучастие съизвършителство, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се налага преповтарянето им. Правилно не са приети за основателни възраженията на защитниците на подсъдимите за несъставомерност на деянието, поради обстоятелството, че скиминг устройството не е било монтирано правилно, било е счупено и банкоматът е блокирал. Също така вярно е тълкуването, което съдът е дал на разпоредбата на чл.249, ал.3 от НК и в частност на изпълнителното деяние “монтирал”, в контекста на защитените с тази норма обществени отношения. Правилно е прието, че по безспорен начин е установена съгласуваност в действията на двамата подсъдими, както и, че за да е налице съучастническа дейност под формата на съизвършителство не е необходимо действията на съучастниците да са едновременни, както и не е необходимо всеки от тях да осъществи всички действия, включващи се в изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. Достатъчно е всеки един от извършителите да извърши действия, които съвкупно да доведат до реализиране на изпълнителното деяние. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не са допуснати и нарушения на материалния закон. При вярно установените фактически положения, съдът правилно е извел изводите си по приложението на правото. Оплакванията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанията, са неоснователни. Наложените на подсъдимите наказания от по три години лишаване от свобода са към минималния размер за предвиденото в закона и са определени при превес на смекчаващите обстоятелства. Сочените от касаторите смекчаващи обстоятелства са били отчетени от въззивния съд при индивидуализацията на наказанията, но същите не обуславят приложението на чл.55 от НК, тъй като не са многобройни или изключителни. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 389 от 17.08.2017г., постановено по внохд № 131/2017 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: