Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * нищожност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50095

гр.София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1348 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 47 и сл. ГПК.

Образувано е по искови молби на Прокуратура на Република България, Г. М. Г., Л. И. Ц. и П. Б. К., съединени за общо разглеждане с определение № 60 168/08.09.2021 г. по т. д. № 1348/2021 г., предявени срещу Р. А. Ю. за установяване нищожност, евентуално за отмяна на решение от 09.12.2020 г. на „Инцидентен арбитражен съд ad hoc О. Д.“. Ищците твърдят, че е налице основанието на чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като между страните не е било налице арбитражно споразумение. Същото решение се явява и нищожно, тъй като с него е разрешен спор от имуществен характер относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Заявяват искане за присъждане на разноски.

Ответникът по предявените искове Р. А. Ю., представлявана от назначения особен представител адвокат Е., заявява становище за допустимост на исковете. Претендира за тяхното отхвърляне поради неоснователността им.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното :

По допустимостта на предявените искове:

Исковете са допустими. Предявени са от страни, посочени в диспозитива на арбитражното решение като ответници на ищцата Р. А. Ю. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Същото, макар и да не беше представено на съда в оригинал, следва да се счете, че съществува като факт, доколкото по делото не е установено обратното и доколкото в изпратените до съда от арбитър О. Д. писма се заявява изрично, че той е постановил процесното решение.

По отношение компетентността на български съд :

Тъй като в текста на решението е посочено, че „Инцидентен арбитражен съд ad hoc О. Д.“ е със седалище в Република България, [населено място], [улица], изписаните електронни адреси за контакт [електронна поща] и [електронна поща] са създадени в български уеб сайтове и чрез тях е била осъществявана кореспонденцията между съда и арбитражния съд, а телефонният номер за контакт е с префикс на български мобилен оператор, то следва да се приеме, че става дума местен арбитраж по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗМТА. Поставеният върху решението личен печат на арбитър О. Д., в който са изписани думите „V.“ и „E.“ не променят горния извод. Съдът счита, че релевантно в случая е посочването на седалището в титулната част на решението, което обуславя извод, че приложим се явява ЗМТА, съответно ВКС е компетентен да разгледа исковите молби.

По основателността на претенциите:

Тъй като са предявени претенции за отмяна на арбитражното решение и за установяване на неговата нищожност, на първо място следва да бъдат разгледани доводите за наличие на по-тежкия порок, а именно нищожност.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ГПК регламентира, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Неарбитрируемите спорове са регламентирани в чл. 19, ал. 2 ГПК и това са спорове с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С решението от 09.12.2020 г. по арбитражно дело на „Инцидентен Арбитражен съд ad hoc О. Д.“ е признато за установено като единствено легитимно правоспособна по материалното право страна Р. А. Ю. с ЕГН [ЕГН], с постоянно местопребиваване Кралство Испания, в качеството ѝ на единствен легитимен собственик на недвижим имот, находящ се на [улица], № 22, [населено място] представляващ триетажна масивна жилищна сграда с площ за всеки етаж по 80 кв. м., заедно с 80/220 идеални части от дворище пл. №3695, кв.165 по плана на централна градска част на [населено място] по силата на нотариален акт №56, том IV, дело 1069/1997 от дата 05.06.1997 г., който и представлява единствен валидно годен документ за собственост,

на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр.чл. 40 от ЗЗД е обявено за абсолютно нищожно пълномощно № 701/20.01.1998 г. по описа на държавен Нотариус М. К. при Районен съд [населено място] и всички последващи документи, съставени въз основа на него, ползван документ за извършване на споразумение във вреда на представлявания, съставен в условията на грубо нарушение на добрите нрави, представляващ документ с неверни изявления в противоречие на закона чл.200 ЗЗД при явна липса на покупко-продажба, липса на плащане - размяна на пари или други заместими вещи между страните пълномощник Р. А. Ю. и упълномощен Адвокат Л. И. Ц., с което му е било възложено да извърши продан на имот в кръга на неговата служба, находят се на [улица], № 22, [населено място], представляващ триетажна масивна жилищна сграда с площ за всеки етаж по 80 кв.м., заедно с 80/220 идеални части от дворище пл.№ 3695, кв.165 по плана на централна градска част на [населено място], собственост на ищцата, като настоящият съд констатира липса на продан на основание на което декларира, че пълномощникът адвокат Л. И. Ц. е излязъл вън от дадените му правомощия при безспорно установено липса на плащане между страните пълномощник Р. А. Ю. и упълномощен адвокат Л. И. Ц., личен номер: [ЕГН] от ГАК посочен в качеството му на „продавач“ и „купувач“, адвокат Г. М. Г., личен номер:[ЕГН] от ГАК в „договор за покупко- продажба на недвижим имот“, нотариален акт №29, Т. II, рег.№ 4047, дело 667/04.08.1999 г., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№ 1123/04.08.1999 г., акт№ 76, том IV, дело № 768, партидна книга: том 231, стр. 71, документ представляващ с неверни изявления, чрез който безспорно се установява, че пълномощника Адв. Л. Ц. съзнателно е действал против законните интереси на представлявания в условията на злоупотреба на доверие, в противоречие на чл. 4 и чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката в условията на деликт, установено чрез Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от Районна прокуратура [населено място] с мотив за погасена давност на основание чл. 24, ал. 1, точка 1 и 3 НПК, разгледани във вр. фактически състав на престъплението по чл. 217, ал. 2 НК, пр. пр. вх.№ 290/2009 по описа на прокуратурата, вх. № 425/2009 г., възложена за решаване от ОП [населено място], на основание на което Арбитражният съд декларира, че по измамен и укрит начин в условията на злоупотреба на доверие при явен конфликт на интереси, неоснователно са се обогатили ответниците адвокат Л. И. Ц., адвокат Г. М. Г., Агенция по вписванията в лицето на държавата и нотариус П. К. в качеството му на еманация на държавата,

е обявен за нищожен нотариален акт №29, том II, рег.№ 4047, дело 667/04.08.1999 г. и всички последващи нотариални актове, издадени въз основа на него, вписан в службата по вписвания с вх.рег.№ 1123/04.08.1999 г., акт № 76, том IV, дело № 768, партидна книга: том 231, стр. 71, и който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне, което се отнася както в отношенията между ищеца Р. Ю. и ответниците, така и в отношенията между ответниците и трети страни,

признато е за установено, че безспорно ответниците адвокат Л. И. Ц., личен номер: [ЕГН] от ГАК, адвокат Г. М. Г., личен номер: [ЕГН] от ГАК, нотариус П. К. и Агенция по вписванията при Районен съд [населено място] са се разпоредили незаконно с недвижим имот, собственост на Р. А. Ю., находящ се на [улица], № 22, [населено място], чрез които действия или бездействия са нанесли особено сериозни материални и нематериални вреди на ищцата и нейното семейство, като са ги лишили мирно да се ползват от своите притежания движими и недвижими вещи – покъщнина, който представлявал единствен имот, годен за живеене, собственост на ищцата към датата на извършените нарушения от страна на ответниците,

осъдено е всяко трето лице да заплати по 1000 /хиляда/ лева на ден, ако осуети по какъвто и да е начин достъпа на ищцата и нейните близки до имота, или направи какъвто и да е опит да осуети res judicata (сила на пресъдено нещо), или извърши действия или бездействия, които могат да станат причина за последващо осъждане на държавата.

В случая предметът на арбитражното производство произтича от твърдения на Р. А. Ю. за нарушено вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], преюдициално обоснован с други такива за извършена от нейно име в полза на ответника Г. М. Г. прехвърлителна сделка при липса на упълномощаване на ответника адвокат Л. И. Ц.. Сочената сделка е била обективирана от ответника нотариус П. К. в нотариален акт № 56, том IV, дело № 1069/1997 г., а ответникът Прокуратура на Република България не е защитил собственическите права на Р. Ю. по адекватен начин. С арбитражното решение на практика е разрешен спор за собственост със съпроводните му последици, който обаче е неарбитрируем. Постановеното по такъв спор решение е нищожно и не произвежда действие. Следователно, предявеният иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА се явява основателен и следва да бъде прогласена нищожността на решение от 09.12.2020 г. на „Инцидентен Арбитражен съд О. Д.“ без да бъде изследван въпросът дали това решение страда от пороци, даващи основание за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата Ю. А. следва да бъде осъдена да заплати направените от ищците разноски за настоящото производство включващи държавна такса и депозит за особен представител, а в полза на Прокуратура на Република България следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение от 09.12.2020 г. на „Инцидентен Арбитражен съд ad hoc О. Д.“, с което е признато за установено като единствено легитимно правоспособна по материалното право страна Р. А. Ю. с ЕГН [ЕГН], с постоянно местопребиваване Кралство Испания, в качеството ѝ на единствен легитимен собственик на недвижим имот, находящ се на [улица], № 22, [населено място] представляващ триетажна масивна жилищна сграда с площ за всеки етаж по 80 кв. м., заедно с 80/220 идеални части от дворище пл. №3695, кв.165 по плана на централна градска част на [населено място] по силата на нотариален акт №56, том IV, дело 1069/1997 от дата 05.06.1997 г., който и представлява единствен валидно годен документ за собственост,

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. А. Ю., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на П. Б. К., ЕГН [ЕГН], Г. М. Г., ЕГН [ЕГН], и Л. И. Ц., ЕГН [ЕГН], сума в размер на по 250 лв. за всеки един от тях, както и да заплати на Прокуратура на Република България сума в размер на 360 лв.
Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.