5 Решение по т.д.№ 1402/2021 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №60164 София,01.12. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1402 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Образувано по молбите на „КНМ Груп”ЕООД и на „Пи Маркет”ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила Решение № 261175 от 13.11.2019 год. по гр.д.№ 13564/2019 год. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 719 от 14.04.2021 год. по т.д.№ 142/2021 год. на Варненския окръжен съд, поради противоречието му с Решение № 4300 от 29.10.2018 год. по гр.д.№ 10168/2014 год. на Варненски районен съд. В депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор и чрез пълномощника си в съдебно заседание, ответникът по молбите за отмяна „Интейк”ЕООД изразява становище, че както молбата на „КНМ Груп”ЕООД, така и тази на „Пи Маркет”ЕООД са допустими, но неоснователни, поради липса на субективен идентитет, доколкото страните по двете дела са различни. Позовава се и на липса на идентичност спрямо пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) по двете дела. Има искане за присъждане на разноски. Ответниците „Енерго Про – Продажби”АД и „Глас Голд”Груп ЕУ”ЕООД не изразяват становище. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличие на предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на едно от посочените по-горе съдебни решения като неправилно, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбите за отмяна са неоснователни. Доводите по двете молби за отмяна са идентични, което обуславя единното произнасяне по тяхната основателност. Страни по гр.д.№ 13546/2019 год. на ВнРС са „Интейк”ЕОО - ищец и „КНМ Груп”ЕООД, „Пи Маркет”ЕООД и „Глас Голд”Груп ЕУ”ЕООД. Страни по гр.д.№ 10168/2014 год. на ВнРС са „КНМ Груп”ЕООД – ищец и „Енерго Про – Продажби”АД – ответник. Хронологично, споровете по двете дела са разгледани както следва: І. Предмет на по гр.д.№ 10168/2014 год. на ВРС е предявен от „КНМ Груп”ЕООД срещу „Енерго Про-Продажби”АД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за сумата 1200.07 лв. Активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество произтича от сключен на 29.07.2014 год. договор за цесия по силата на който е придобило вземането на ФЛ Г. И. Г., формирано от недължимо платена сума за електроенергия. Установено е по делото, че исковата сума е в размера на едностранна корекция за потребена електроенергия, като корекцията е извършена, поради установено механично вмешателство в измервателния уред в имота на Г., осуетяващо измерването, респ. точното измерване. За да уважи иска, районният съд е приел, че към момента на констатираното нарушение не е била налице нормативна възможност за извършване на едностранна корекция на потребената енергия за отминал период. Счел е за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за цесия. ІІ. Предмет на гр.д № 13546/2019 год. на ВнРС е предявен от „Интейк”ЕООД срещу „КНМ Груп”ЕООД, „Пи Маркет”ЕООД и „Глас Голд”Груп ЕУ”ЕООД е положителният установителен иск, че вземането, присъдено в полза на „КНМ Груп”ЕООД с решението по гр.д.№ 10168/2014 год. принадлежи на ищеца по силата на сключен на 23.10.2014 год. (в хода на съдебното производство) договор за цесия. Уведомлението до кредитора „Енерго Про-Продажби”АД е изпратено на 26.10.2014 год. След приключване на предходното дело с осъдително решение, в полза на „КНМ Груп”ЕООД е бил издаден изпълнителен лист, който съгласно спогодба от 23.12.2014 год. е следвало да бъде предаден на цесионера в 14-дневен срок от издаването му, което цедентът не е сторил. Позовал се е на това, че е прехвърлил същото вземане на „Пи Маркет”ЕООД два дни преди цесията в полза на „Интейк”ЕООД. Ищцовото становище е, че вторият договор за цесия е антидатиран, като се позовава на това, че уведомлението до кредитора „Енерго Про-продажби”АД му е връчено на 20.01.2015 год. Искът е насочен и срещу Глас Голд Груп ЕУ”, поради качеството му на солидарен съдлъжник на „КНМ Груп”ЕООД по спогодбата от 23.12.2014 год. Поради това, че не е могъл да реализира правата си в изпълнителното производство, „Интейк”ЕООД е предявил положителен иск за установяване, че вземането принадлежи нему. За да уважи иска, Варненският районен съд е приел, че цесията от 23.10.2014 год. в полза на „Интейк”ЕООД е действителна и не е била развалена поради неизпълнение. Произвела е действие спрямо третите лица по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД от датата на уведомяването на кредитора – 26.10.2014 год. Действителна е и цесията от 21.10.2014 год. в полза на „Пи Маркет”ЕООД, но за нея кредиторът е уведомен по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД на 27.12.2018 год., когато вземането вече е принадлежало на „Интейк”ЕООД. Становището на настоящия съдебен състав, че молбите за отмяна са неоснователни, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, молителите се позовават на обвързващи предели на СПН създадена с решението по осъдителния иск спрямо „Интейк”ЕООД с оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК. Считат, че второто решение е недопустимо именно с оглед създадената СПН относно принадлежността на вземането. Недопустимостта произтича и от липсата на правен интерес от провеждането на установителния иск. Неправилността му се дължи на неправилната преценка, че договорът за цесия от 23.10.2014 год. не е бил развален, респ., че не е недействителен в хипотезата на чл.40 ЗЗД. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК предвижда наличието на четири кумулативни предпоставки при две влезли в сила съдебни решения, формиращи СПН: 1./ Решенията да са постановени между същите страни; 2./ За същото искане; 3./ На същото основание; 2./ Да са противоречащи си. Правилото на чл.303 ал.1 т.3 ГПК е възпроизведено в т.5 на Тълкувателно решение № 7/2017 год. на ОСГТК на ВКС с което са разяснения хипотезите обективиращи наличието на тези предпоставки. Дори да се приеме, че в случая е налице субективен идентитет с оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК, разпростираща СПН и спрямо приобретателя на спорното вземане „Интейк”ЕООД, то дори и при такова разширително тълкуване на закона молбите за отмяна биха били неоснователни поради липсата на другите три кумулативни предпоставки. Не просто не е налице обективен идентитет на споровете по двете дела – различни са исканията, различни са и основанията, същественото в случая е липсата на противоречие между решенията по двете дела. Твърдението за наличие на противоречие се основава на механичната съпоставка на диспозитивите на двете решения, което се дължи на неправилното тълкуване на чл.226 ал.3 ГПК. Настъпилото материално правоприемство в хода на процеса (прехвърлянето на спорното право) и продължаването на процеса от праводателя без приобретателят да е встъпил в него, не означава отричане на материалното правоотношение. То запазва транслативното си действие между страните по него, а с решението постановено в полза/вреда на прехвърлителя се създава СПН спрямо насрещната страна по спора. В случай, че принадлежността на материалното право на праводателя е установена/отречена с решението, то между приобретателя и насрещната страна по делото е недопустимо пререшаването на този спор (дали материалното право е принадлежало на праводателя). Активната материалноправна легитимация на приобретателя се основава на сделката и тя е производна от материалното право на праводателя, установено със СПН. Тълкуването на чл.226 ал.3 ГПК в смисъл, че постановеното решение с участието на праводателя и без участието на приобретателя отрича материалноправната легитимация на последния е contra legem. Оттук и липсата на противоречие между осъдителното и установителното решения. За да установи кому принадлежи вземането, Варненският районен съд е зачел СПН на осъдителното решение установяваща, че праводателят е бил собственик на вземането и е изследвал прехвърлителната сделка (цесията от 23.10.2014 год.), счел е, че тя е действителна, не е развалена, поради което е породила действие и приобретателят се легитимира като носител на вземането, както спрямо праводателя си, така и спрямо третите лица. Правният му интерес да установи това, произтича от отричането на правото му както от праводателя, така и от твърдян приобретател по последваща цесия, което оспорване се е развило в рамките на изпълнителното производство. Т.е. второто решение не противоречи на първото, а съставлява негово надграждане – разглеждане на последващи спорове относно принадлежността на материалното право. Това от своя страна обективира липсата на втората и третата от посочените по-горе предпоставки. Искането и основанията по второто дело са различни от това на първото, тъй като с него се цели установяване на материалноправната легитимация по цесията от 29.07.2014 год. (от Г. на „КНМ Груп”ООД) спрямо длъжника „Енерго Про – Продажби”АД, а кому принадлежи същото вземане в резултат на цесията от 23.10.2014 год. (от „КНМ Груп”ЕООД на „Интейк”ЕООД), поради наличието на последваща цесия в полза на „Пи Маркет”ЕООД. Дори някое от решенията да би било неправилно (становище, което съдебният състав не споделя), то те са влезли в сила и извънредният способ за отмяна по чл.303 и сл.ГПК не е способ за ревизирането на някое от тях (чл.307 ал.4 ГПК), ако не са налице посочените по-горе четири кумулативни предпоставки на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на и молбите на „КНМ Груп”ЕООД и „Пи Маркет”ЕООД ще следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изхода на спора, молителят „Пи Маркет”ЕООД ще следва да заплати на ответника „Интейк”ЕООД направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. съобразно заплатеното адв. възнаграждение. Плащането е отразено в приложеното към отговора адв.пълномощно. Доказателства за направени от „Интейк”ЕООД разноски по молбата на „КНМ Груп”ЕООД не са представени. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбите на „КНМ Груп”ЕООД и на „Пи Маркет”ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила Решение № 261175 от 13.11.2019 год. по гр.д.№ 13564/2019 год. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 719 от 14.04.2021 год. по т.д.№ 142/2021 год. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА „Пи Маркет”ЕООД с ЕИК-202800893 да заплати на „Интейк”ЕООД с ЕИК-203211061 сумата 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.