Ключови фрази
Блудство с лице, ненавършило 14 г. * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
Гр.София, 17.12.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември, 2014 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1407/14 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда № 109/21.05.14 г., постановена по Н.О.Х.Д.3061/13 г.от РС-Плевен /ПлРС/, С. М. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.149,ал.2,пр.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Тази присъда е потвърдена с решение № 186/24.07.14 г., постановено от ОС-Плевен /ПлОС/, 1 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 541/14 г.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /24.07.14 г./, на 18.08.14 г.е постъпило искане /озаглавено молба/ от осъдения С. Т. чрез неговия защитник адвокат Г., с развити оплаквания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се оправдаване на Т. /финално наречен „подсъдимата”/ или намаляване размера на наложеното наказание и прилагане института на условното осъждане.
Постъпило е искане за възобновяване и от друг защитник на осъдения, адвокат М., отново в срок-на 25.08.14 г., в което са развити общи съображения за нарушения на процесуалния и материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на Т. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник адвокат М. развива оплакванията по искането, без да представя писмено допълнение към нея и поначало го поддържа в този му вид. Същевременно обаче обръща внимание на допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените такива от двете инстанции-липса на мотиви, в каквато връзка иска произнасяне на ВКС. На последно място претендира за възобновяване на въззивното наказателно производство и изменение на решението на ОС-Плевен с прилагане института на условното осъждане.
Представителят на прокуратурата намира искането за частично основателно, що се касае до приложение на нормата на чл.66 НК, макар и да признава липса на мотиви от второстепенния съд в тази връзка, при нарочно повдигнато възражение пред негс.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид двете искания и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
На първо място, предвид голямата част от съдържанието на исканията за възобновяване от името на осъденото лице, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да обърне внимание, че в процедурата по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК ВКС остава съд по правото и във връзка с разпоредбата на чл.426 НПК се произнася по визираните в чл.348 НПК касационни основания, с последиците при съответно решаване на въпроса. Ето защо доводи, извънредно общи при това, за неправилен доказателствен разбор на решаващите съдилища, без да се сочат конкретни процесуални пороци извън суверенната преценка на решаващия съд, биващи база за незаконосъобразно формиране на съдебната воля, не могат да стоят в основата на процесния съдебен акт от една страна. От друга- оставайки инстанция по правото, дори и да намери аргументи за нарушаване на разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.3 НПК от съдилищата по същество, ВКС не е оправомощен да пререши въпроса за виновността на лицето на основание грешна доказателствена интерпретация или недоказаност въобще на процесното деяние и да постанови оправдателен съдебен акт, каквито претенции се отправят и в двете искания за възобновяване. Описаното представлява оплакване за необоснованост, която наред с недоказаността не е касационно основание, защото тяхната оценка е присъща за съдилища по фактите. Единствената възможност за постановяване на оправдателно решение в случая би било допустимо на основание чл.425,ал.1,т.2, пр.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, но тогава е нужно произнасяне в рамките на приетите фактически положения по влязлата в сила присъда. Иначе казано, трябва деецът да е осъден за несъставомерно деяние, каквито предпоставки в конкретния случай категорично не присъстват.
Генерално погледнато, и двете искания за възобновяване, изготвени от името на осъдения, не съдържат същностни оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, доколкото,както вече бе казано, се говори за доказателствена преценка на решаващите инстанции. Намерената от ПлРС и ПлОС такава просто не се схожда с доказателствените източници, които единствено са кредибилни според осъдения. Оттук се прави извод за осъждане на невинно лице, което съставлявало нарушение на материалния закон. С оглед гореказаното, тази инстанция няма да се занимава с изложените в исканията такива аргументи.
Същевременно обаче, на второ място, в съдебно заседание пред ВКС се повдига довод за липса на мотиви и на двете съдебни инстанции- съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива според разпоредбата на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Простият прочит на мотивите към присъдата на ПлРС категорично не установяват твърдяната липса. Всички факти и обстоятелства, намерили отражение в мотивната част на акта на първата инстанция, са установени в хода на проведеното съдебно следствие /второ поред пред първоинстанционен състав/ и са обсъдени при спазване на процесуалните изисквания за това.
Казаното обаче не се отнася до решението на ПлОС. Видно от самото него /дори и то да не подлежи на атакуване пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела, следва да се изготвя в съгласие с прогласените в процесуалния закон правила за това/, същото не съдържа собствено посочване и изследване на релевантната престъпна фактология, личен прочит на доказателствата, въз основа на които тя се извежда, правна оценка на стореното и дължимото наказание в тази връзка. Очертани са четири възражения, отправени според съдебния състав от страна на защитата на подсъдимия, на които е отговорено, все едно че се дължи произнасяне не от втора поред инстанция по същество, а от ВКС. При това,макар и що се касае до наложеното наказание да е приет за отправен довод за неправилно неприлагане на института на условното осъждане, ПлОС не е намерил за нужно да изложи каквито и да е размисли за това защо тезата на ПлРС да не се съобрази с предпоставките на разпоредбата на чл.66 НК, е законосъобразна /при ясно изразени обстоятелства за обратното/.
Действително, доколкото първата инстанция е изписала подробни съображения по всички въпроси, заложени в текста на чл.301 НПК, не е имало проблем въззивният съд да ги сподели и да изпише аргументация в тази насока. Но наред с необходимостта от отговор на възраженията, отправени пред нея /в съобразие с нормата на чл.339,ал.2 НПК/, чл.314 НПК е задължавал ПлОС да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Такъв преглед в конкретния случай липсва, а това от своя страна води до неприсъствие на дължими мотиви.
Следователно, както правилно се отбелязва от защитата на осъдения в съдебно заседание пред ВКС, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на осъдения, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля и при предвидена процесуална възможност, да й се противопостави.
Предвид изложеното, ВКС намира основания за възобновяване на въззивното наказателно производство, отмяна на съдебния акт на ПлОС поради допускане на третираното процесуално нарушение, което следва да бъде преодоляно при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл425,ал.1,т.1 вр.чл.354, ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.541/14 г.по описа на ОС-Плевен.
ОТМЕНЯВА решение № 186/24.07.14 г.,постановено от ОС-Плевен, 1 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д. 541/14 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/