2
Р Е Ш Е Н И Е
№149
гр. София, 29.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Диана Аначкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4393 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото А. К. М. срещу решение № 45/22.06.2021 г., поправено в частта за разноските с решение № 94/12.08.2021 г., постановени по възз. гр. дело № 1265/2021 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстнционно решение № 260174/25.02.2021 г. по гр. дело № 4777/2020 г. на Старозагорския районен съд (СзРС) и е уважен, предявеният от С. Б. К. срещу жалбоподателката, иск по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4, предл. 3 от СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права в частта за режима на лични отношения, определен със споразумение между страните, одобрено с решение № 196/17.02.2014 г. по гр. дело № 257/2014 г. на СзРС, като е определен нов режим на лични отношения между бащата (ищеца) С. К. и малолетното дете на страните Б. С. К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. в неделния ден – с „право на“ преспиване на детето у родителя в петък и събота вечер; един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – дните, които са официални празници във връзка с К., включително тези, обявени от Министерския съвет (МС) за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и с В., включително тези, обявени от МС за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; също така детето следва да прекарва с всеки един от родителите си личните им празници – рожден ден и имен ден, независимо от горния режим; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. К. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата, които се поддържат и в последваща молба от 08.06.2022 г. В последната наред с това се заявява, че при преценка на ВКС за необходимост от изясняване на обстоятелствата по делото и конкретно – дали е налице синдром на родителско отчуждение у детето и начина му на преодоляване при упражняване на режима на лични отношения с бащата, същият не възразява делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъде назначена съдебно-писхологическа експертиза.
С определение № 285/15.04.2022 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 2, във вр. с ал. 9 от СК – при разрешаването на спор между родителите само относно изменение на режима (мерките) за лични отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебно-психологическа/психиатрична експертиза, при наличие на данни за синдром на родителско отчуждение у детето, – за да бъде установено или отречено наличието му, и съответно – да бъдат предложени мерки за преодоляването му, ако отчуждение е налице.
В трайно установената практика на ВКС категорично е възприет положителен отговор на този процесуалноправен въпрос, като се приема следното: Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерт и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието/наличието на тези качества у единия или у двамата родители, както за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, така и за да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. В този смисъл са: решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 102/27.06.2019 г. по гр. дело № 4210/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 240/23.10.2019 г. по гр. дело № 414/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 109/18.06.2020 г. по гр. дело № 2855/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и пр. В същия смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
По настоящото дело са налице категорични данни за наличие на родителско отчуждение у малолетното дете спрямо бащата. В мотивите към решението си въззивният съд е установил, че в продължение на 7 години до завеждането на исковата молба по настоящото дело, не е било налице начало на синдром на родителско отчуждение между детето и неговия баща. Установил е също обаче, че след завеждането на исковата молба от бащата, режимът на свиждане с детето е бил преустановен, като съдът е приел, че това е станало поради манипулация на детето от майката и бабата по майчина линия. По-натам в мотивите си окръжният съд е изложил и съображения, че при наличието на данни за развитие на синдром на родителско отчуждение съдът е длъжен и служебно да вземе необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази ситуация чрез съответни промени в режима на лични отношения между детето и бащата, както и че съдът не може да остане пасивен и да поставя промяната на режима в зависимост от това кога родителите ще преодолеят разногласията си и коригират поведението си. В мотивите към първоинстанционното решение също изрично е посочено, че в социалния доклад по делото се съдържат констатации както за необходимост от подобряване комуникацията между двамата родители, така и за наличие на симптоми на развитие на синдром на родителско отчуждение у детето. Във въззивната жалба на бащата (ищеца) се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд не е назначил и изслушал психологическа експертиза от детски психолог, при констатиран синдром на родителско отчуждение между бащата и сина. С последваща молба, поддържана в откритото съдебно заседание, от страна на бащата е направено и искане за назначаване на комплексна съдебна експертиза, която да бъде изпълнена от вещи лица – детски психолог и детски психиатър, като са формулирани и конкретни задачи. Също в откритото съдебно заседание и от страна на майката е заявено, че експертизата е необходима, с оглед на това съдът да се убеди, че съществува сериозен проблем в отношенията между детето и баща му. В тази връзка са наведени твърдения за наличието на изключително обезпокоителни обстоятелства, че на 15.05.2021 г., когато бащата отива да вземе детето пред дома на майката, детето избягало и за да бъде открито се наложила намесата на полицейски служител, пред когото детето заявило: „Предпочитам да се самоубия, отколкото да тръгна принудително“.
При тези несъмнени данни по делото за наличие на родителско отчуждение, въззивният съд – в противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВКС и в нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, не само не е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологическа/психиатрична експертиза, каквато не е била изслушана и в първоинстанцинното производство, а и е оставил без уважение изричното доказателствено искане за назначаване на такава експертиза, поддържано и от двете страни по делото.
Също в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ. – в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е оставил без уважение и другите направени пред него доказателствени искания на двете страни по делото за събиране на относими към правния спор доказателства, както и исканията им за изслушването на актуален социален доклад по делото.
Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че също в нарушение на процесуалните правила (чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 от ГПК), окръжният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а доказателствата са обсъдени хаотично, избирателно и повърхностно, като от мотивите на съда не става ясно и кои от обсъдените от него противоречиви доказателства възприема (кредитира) и кои не, респ. – не става ясно и кои от спорните по делото обстоятелства съдът е приел за установени и кои не. Това до голяма степен се дължи на несъобразяването на състава на окръжния съд с характера на въззивното производство – че същото е такова по съществото на правния спор, а не контролно-отменително, респ. – че при постановяване на решението си въззивният съд следва да осъществи решаваща, а не проверяваща дейност, в каквато насока са мотивите към обжалваното въззивно решение, в които е извършвана преценка относно правилността на фактическите констатации и на правните изводи на първата инстанция, а не самостоятелна преценка на доказателствата и извеждане на самостоятелни правни изводи въз основа на установените от тях релевантни обстоятелства. Всичко това е довело и до необсъждане на множество конкретно установени обстоятелства по делото, които са от съществено значение за разрешаването на правния спор по делото в интерес на малолетното дете, както и до необоснованост на въззивното решение.
По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.
Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да събере посочените от страните доказателствата, които неправилно не са събрани при предходното разглеждане на делото от въззивния съд, включително поисканата и от двете страни комплексна съдебно съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, която да възложи на експерти по детска психология и детска психиатрия, които след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на детето и двамата родители, да дадат заключение относно наличието или не на родителско отчуждение у детето, степента на същото и причините за него, необходимите, според вещото лице, мерки за преодоляването му, готовността на всеки един от двамата родители да приложат тези мерки; в тази връзка въззивният съд може да постави на експертизата вече формулираните задачи от страна на ищеца, като даде възможност и на насрещната страна да формулира задачи, а ако намери това за необходимо – и сам да формулира такива задачи към експертизата. Предвид изтеклия значителен период от време от приключването на съдебното дирене при първото разглеждане на делото от въззивния съд, с оглед изясняването във възможно най-пълен обем на актуалните обстоятелства, които са от значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки се със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да даде възможност на двете страни да ангажират и нови доказателства по делото, а ако намери за необходимо – и служебно сам да събере такива; също служебно следва да възложи и изготвянето на актуален социален доклад по делото; ако намери за необходимо, съдът може да изслуша отново двамата родители и детето съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 от СК и чл. 15 от ЗЗакрД, в присъствието и на вещите лица. При изслушването на експертите при приемане на заключението им в открито съдебно заседание, въззивният съд следва да изслуша и становището на ангажираните със случая социални служители относно необходимите според тях мерки за преодоляване на родителското отчуждение у детето, ако такова се установи, съответно – за становището им относно готовността и възможностите на всеки от двамата родители да приложат тези мерки. При постановяването на новото въззивно решение окръжният съд следва да обсъди в мотивите си поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните, социалните доклади по делото и становищата на ангажираните по случая социални служители, при което да установи във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, както и да извърши комплексна преценка на същите – именно с оглед защитата на интересите на детето, като се съобрази с разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, указанията и разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г. и основаната на тях актуална практика на ВКС, включително цитираната по-горе такава по поставения по делото правен въпрос. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 45/22.06.2021 г., поправено в частта за разноските с решение № 94/12.08.2021 г., постановени по възз. гр. дело № 1265/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |