Ключови фрази
Пълна имуществена отговорност * имуществена отговорност на работник или служител * имуществени вреди от ПТП * доказателствена тежест * имуществени вреди от ПТП


4
РЕШЕНИЕ


№ 870


София, 24.02.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №137/2010 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №695/21.6.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1324/28.10.2009 г. по гр.д.№1964/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., І-ви състав, по подадена от ищеца [фирма] от[населено място], област П., касационна жалба, вх.№9789/07.12.2009 г.
С решение №1324/28.10.2009 г. по гр.д.№1964/2009 г. С. апелативен съд, г.к. І-ви състав, е потвърдено решение №467/09.7.2009 г. по гр.д.№1047/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., 2-ри състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от [фирма] –[населено място], област П., срещу В. В. Д. от[населено място] баня, област Софийска, обективно съединени искове по чл.211, във връзка с чл.203, ал.2 КТ за заплащане на сумите 5705 лева – цената на разпиления товар, 17703,67 лева – стойността на ремонта на автомобила и 12655,04 лева – заплатените лизингови вноски. Въззивната инстанция е приела, че вредите не са причинени на работодателя умишлено и не са резултат от престъпление, поради което не може да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на работника.
Въззивното решение е допуснато по материалноправния въпрос: “Каква е формата на вината на водач на МПС при пътнотранспортно произшествие причинено при несъобразяване на пътната обстановка ? ”.
По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос.
За да се отговори на поставения от касационния жалбоподател въпрос следва се изходи от разпоредбите на чл.10 и чл.11, ал.ал.1-3 НК, а именно:
Разпоредбата на чл.10 НК предвижда, че “Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения[населено място] правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.”
Разпоредбите на чл.11 НК сочат, че:
(1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо;
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици;
(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Вината винаги е определена – умишлена в двете и форми на разновидност/пряк и евентуален умисъл/, и непредпазлива – също в двете и форми на разновидност/престъпна самонадеяност или небрежност/. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства.
Отговорът на поставения от касационния жалбоподател въпрос се съдържа в самия него. Несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка и предизвикването от това на пътнотранспортно произшествие сочи на непредпазливост. При наличие на умисъл при пътнотранспортно произшествие е без значение дали то е причинено при съобразяване или не с пътната обстановка.
По основателността на касационната жалба.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение като се акцентира на довода, че вината на работника е под формата на умисъл. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. М., който депозира и писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – В. Д., посредством процесуалните си представители – адвокати Т. и П., оспорва касациноната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, писмената защита на касатора и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на въззивната инстанция е правилно. Съгласно чл.203, ал.2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя, който не е установил изобщо причиняването на вредата умишлено. Поради това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл.203, ал.1, във връзка с чл.210 КТ.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 3180 лева.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА решение №1324/28.10.2009 г. по гр.д.№1964/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., І-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление –[населено място], област П., [улица], представляван от И. Д. Ш., да заплати на В. В. Д., ЕГН – [ЕГН], от[населено място] баня, област Софийска, [улица], деловодни разноски в размер на 3180/три хиляди сто и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: