4 Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр.София, 21 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2093/2011 година Осъденият Г. К. Г. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК (по реда на възобновяването на наказателни дела) искане до ВКС за проверка на осъждането му от съдилищата в Перник, от районния-като първа инстанция, и от окръжния-като втора. Първоинстанционната присъда – 631 от 1 октомври 2010 год. по нохд № 756/2010 год., е за противозаконното унищожаване (нарязване с оксижен) на собственото на Е. М. товарно ремарке на стойност 840 лева – престъпление по чл.216, ал.1 НК, извършено на 4 ноември 2003 год., за което подсъдимият Г. е наказан с лишаване от свобода условно (чл.66 НК) – 4 месеца с 3-годишен изпитателен срок; за посочената равностойност е уважен и гражданският иск на М.. Второинстанционното (въззивно) решение - № 104 от 17 декември 2010 год. по внохд № 334/2010 год., е за потвърждаване на присъдата, която е била обжалвана от името на подсъдимия. В искането за възобновяване на делото се настоява за отмяна на потвърдената присъда с доводи, че са допуснати нарушения на правото на защита на подсъдимия; искането не е конкретизирано как да се развие делото след отмяна на присъдата. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, макар и не за всичко, изложено в него или в негова подкрепа. І. Неговата основателност ВКС вижда сега в разглеждането на делото пред въззивната инстанция без участието на защитника на подсъдимия. Вярно е, че защитникът не е посочил уважителна причина за неявяването си, но когато в такива случаи чл.329, ал.2 НПК предвижда възможност делото да бъде разгледано в негово отсъствие, законът само презюмира нежеланието на тази страна да участва в съдебното заседание на въззивната инстанция. Презумпцията обаче, освен оборима, засяга единствено неявилата се страна, а тя в случая е упражнявала не само своите процесуални права-чрез правата си по чл.99, ал.1 НПК тя всъщност е упражнявала и правото на защита на представлявания от нея подсъдим Г.. Последният именно затова е поискал от окръжния съд, „ако може да не… дава ход на делото”(протокол от съдебното заседание на 25 ноември 2010 год.), но съдът е отхвърлил искането само заради поведението на защитника, без да съобрази, че чл.329, ал.2 НПК трябва да се прилага във връзка и с чл.271, ал.2, т.3 НПК, според който „Съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия” (арг. и от чл.317 НПК). По този начин, освен че оставил без всякакво внимание отражението върху правата на подсъдимия на отсъствието на неговия защитник, ПОС вместо да санкционира последния (евентуално по чл.271, ал.11 НПК), санкционирал на практика подсъдимия. ІІ. Отстраняването на обсъденото безспорно съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 НПК, е невъзможно без ново разглеждане на делото от съдебната инстанция, допуснала нарушението (арг. и от чл.426, във връзка с чл.354, ал.3, т.3 НПК). При този изход на делото несъгласията на ВКС с изложеното в или в подкрепа на искането за неговото възобновяване, е достатъчно да бъдат само маркирани. Става дума при това за несъгласия както с напълно неоснователните възражения от името на осъдения, така и с възражението, по чиято основателност трябва да се произнесе съдебният състав при новото разглеждане на делото. В последната насока е необходимо да се прецени как се е отразила върху неговото изясняване смъртта на вещото лице, оценило унищожената вещ, попречила му обаче да се яви в районния съд. Изцяло неоснователни са възраженията за съществено отражение върху правото на защита на подсъдимия на такива действия на въззивния съд, като допускането в мотивите към решението му на явната грешка, че предмет на оценителната експертиза е дизелово гориво, а не товарно ремарке, или че делото е било разгледано въпреки представена от защитника молба за друг служебен ангажимент (такава молба липсва по делото). Въззивният окръжен съд може да бъде упрекнат още по-малко за решението на прокурора да обвини по делото само Г., а не и св.П.. Що се отнася до приписаното бездействие на районния съд да уведоми страните за изготвянето на мотивите към присъдата, за възникване на подобно задължение би могло да се мисли само при по-продължително пропускане на срока за мотивиране по чл.308 НПК (вж. например р.433/04-І, Бюл.4/04), но не и когато 15-дневният срок е бил надвишен евентуално (защото изтичането му не е документирано) с 2 дни (защото след изтичането им делото е било изпратено във въззивната инстанция). ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 104 от 17 декември 2010 год. по внохд № 334/2010 год. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази съдебна инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: