Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 18 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 351 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. В. Д., депозирано на 21.11.2014 г, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 131/14 по описа на Варненски апелативен съд, по което е постановено решение № 141 от 17.10.14 г, с което е потвърдена присъда № 17 от 20.02.2014 г на Варненски окръжен съд, по НОХД № 1229/13. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че в периода от 14.01.2004 г до месец март 2005 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на [фирма], е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно: 37 680, 33 лв, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три години „лишаване от свобода”, наложено по присъда на Варненски районен съд, по НОХД № 4404/02, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, в затвор. Уважен е гражданският иск на държавата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 828 928, 86 лв, заедно със законните последици. Със същата присъда е реализирана наказателната отговорност на В. М. К. и Ж. И. П., също за данъчни престъпления. Понастоящем наказателното производство е висящо пред въззивната инстанция по отношение на Ж. И. П., спрямо когото делото е възобновено с решение на ВКС, ІІ НО, № 51 от 9.02.15 г, по н. д. № 1916/14. Искането на осъдения А. В. Д. е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че осъденият не е знаел за воденото наказателно производство, тъй като не е участвал в процеса нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза. Иска се делото да бъде възобновено с оглед да му бъде осигурена възможност да участва при разглеждане на делото. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Задочно осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от задочно осъден при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата при задържането му на 20.11.2014 г /. Разгледано по същество, е основателно. Привличането на обвиняемия А. В. Д. към наказателна отговорност е извършено в негово отсъствие, което е видно от постановление от 8.03.13 г и постановление от 7.08.13 г. Обвинението е предявено на определения му служебен защитник. Мярка за неотклонение не му е определяна. Посоченият обвиняем е бил обявен за общодържавно издирване, което не е дало резултат. Съдебното производство е протекло изцяло в негово отсъствие, както пред първата инстанция, така и пред въззивната такава. ВКС намери, че са налице условията на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство. Съображенията за това са следните: Искането по чл. 423 НПК се уважава, освен ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Осъденият Д. не е привлечен присъствено към наказателна отговорност, тоест, той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство още от досъдебната фаза. Не е участвал и в съдебната фаза на процеса. При това положение, следва да му се гарантира правото на лично участие в процеса, като бъде отменен въззивният акт в частта относно произнасянето по отношение на него, и присъдата в частта, която го касае, и делото бъде върнато на досъдебното производство. В посочената хипотеза, предвид на обстоятелството, че наказателното производство е висящо пред въззивната инстанция по отношение на Ж. И. П., а за А. В. Д. предстои провеждане на досъдебна фаза, би било процесуално издържано евентуално разделяне на делото / не се касае до съучастие или независимо съпричинителство /, но това е в правомощията на прокурора, който е компетентен да се произнесе в тази насока при новото разглеждане на делото. На основание чл. 423, ал. 4 НПК, по отношение на молителя следва да бъде определена мярка за неотклонение „парична гаранция”, в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Варненски апелативен съд № 141 от 17.10.14 г, по ВНОХД № 131/14, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия А. В. Д., и присъда на Варненски окръжен съд № 17 от 20.02.14 г, по НОХД № 1229/13, в частта, касаеща същия подсъдим. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на В. окръжна прокуратура. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на А. В. Д. мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ”, в размер на 1 000 лв. Копие от решението да се изпрати на Затвора, [населено място], като лицето бъде освободено след представяне на документ за внесена гаранция, освен ако не се задържа на друго основание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: