3 Решение по гр. д. № 1921/09 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 665 гр. София, 12.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шести октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1921 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 131 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 98/09 г. Окръжен съд Габрово е обезсилил решение № 617 от 02.11.2006 г. по гр. д. № 490/06 г. на Районен съд Габрово и е прекратил производството по делото. Приел е че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска по чл. 97 ГПК /отм./, тъй като за част от сградите ответникът не спори, че не са негова собственост, а за процесните сгради ищцата е могла да предяви иск по чл. 108 ЗС. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Б. И. С. - Г.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация [фирма] [населено място] /в несъстоятелност/ не взема становище. С определение № 348 от 26.04.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост тогава, когато ищецът може да предяви осъдителен иск за собственост. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Правото си на собственост едно лице може да защити чрез установителен иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 124 ал. 1ГПК, или чрез осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Установителният иск е този, петитумът на който се ограничава с искане гражданският спор за собственост да се разреши само със сила на пресъдено нещо. О. иск съдържа в себе си освен иск за установяване правото на собственост, така и искане за предаване владението на вещта. Предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес. Правният интерес във всеки един случай е конкретен, затова следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата събрани по делото. Установителният иск е допустим и в случая, когато имотът е предаден във владение на ищеца, но трето лице оспорва неговата собственост и се е снабдило с акт за собственост. При конкуренция на права, право на ищеца е да избере по какъв ред ще защити правата си, след изясняване кой е действителния собственик на имота. Действително, ако предяви осъдителен иск ищецът би получил по-пълна по обем защита, тъй като ако искът бъде уважен, едновременно с признаване на претендираното от него право на собственост ответникът ще бъде осъден да предаде и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита. За страните може да се окаже достатъчно да бъде съдебно отречено правото на собственост на ответника, с което ще се сложи край на правния спор, предизвикан от него чрез снабдяването му с констативен акт. Затова настоящият състав счита, практиката в цитираните решения № 369 от 13.02.1980 г. по гр. д. № 2448/79 г. на ВС I ГО и № 796 от 15.04.1967 г. по гр. д. № 419/67 г. ВС І ГО е правилна, тъй като правният интерес във всеки отделен случай е винаги конкретен. По основателността на касационната жалба: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че по отношение на трите пристройки за които бил предявен установителен иск не бил налице правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Ищцата можела да защити правата си по реда на чл. 108 ЗС, а не чрез установителен иск. За масивния склад и противопожарното депо нямало предявен иск и за тях първоинстанционният съд се произнесъл „плюс петитум”. Настъпилите след 2005 г. нови факти за предаване владението на сградите не можели да се вземат предвид от съда, тъй като искът не бил изменен. В касационната жалба се твърди, че е предявен установителен иск за собственост на две дворища, заедно с изградения в тях фабричен комплекс. Към датата на предявяване на иска, 11.05.2004 г. бил налице правен интерес, тъй като за сградите бил съставен А. и ответникът оспорвал собствеността. Излагат се и доводи за неправилност на решението. Въззивният съд не съобразил задължителните указания на ВКС в отменителното решение за изясняване обема на одържавените имоти и съществуващите към влизане в сила на реституционния закон. Съдът не се произнесъл и по въпроса за давностно владение, който ищцата поддържала. Установено е, че процесният имотът е бил национализиран през 1951 г. и бил предаден за ползуване на В. „Г. Г.”, на когото ответникът е правоприемник. С констативен нот. акт № 43 от 1992 г. И. Т., Р. С. и Б. Р. били признати за собственици по давност, наследство и реституция на фабричен комплекс разположен в имоти с пл. № 8156 и пл. № 8157, бивше предприятие „Орел”. През 1993 г. Р. С. дарила на дъщеря си Б. собствената си 1/8 ид. ч. от земя, сгради и съоръжения. През 1995 г. бил съставен А. за сградите, като те били включени в активите на [фирма], а теренът бил реституиран. С оглед указанията на ВКС в отменителното решение е изслушана експертиза, според която в имота има и сгради, които са построени след национализацията. Пред въззивния съд ищцата, без да депозира заявление за отказ от иска, е поддържала същия по чл. 97 ГПК /отм./ само по отношение на пет сгради: масивна пристройка със застроена площ 190 кв. м.; масивна пристройка със застроена площ 125 кв. м.; масивна двуетажна пристройка със застроена площ 30 кв. м.; масивен склад на един етаж със застроена площ 270 кв. м. и противопожарно депо със застроена площ 12 кв. м. Според съда, петте сгради били построени след национализацията. Самостоятелни обекти били само склада и противопожарното депо. Останалите пристройки можели да се ползуват самостоятелно само след преустройства. След 1998 г. до 2002 г. за сградите имало сключени договори за наем, но били прекратени. През 2004 г. синдикът насрочил публична продан на сградите. През 2005 г. синдикът предал на собствениците процесните 4 от сгради /без масивен склад/, затова ищцата нямала правен интерес да предяви установителен иск. Преди всичко следва да се посочи, че изводът на съда за недопустимост на иска поради липса на правен интерес е преклудиран с отменителното решение. Довод за недопустимост на иска е бил въведен и с касационната жалба на [фирма], разгледана от предходния състав по гр. д. № 781/08 г. и в решението си ВКС изрично е приел иска за допустим. Съгласно чл. 218з ал. 1 изр. 2 от ГПК /отм./, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е имал право да преценява отново дали предявеният установителен иск е допустим, тъй като указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. След като в отменителното решение на ВКС е прието че е предявен допустим иск, въззивната инстанция е длъжна да се съобрази с тези указания. С оглед доказателствата по делото отново следва да се посочи, че ищцата има правен интерес да предяви установителен иск, за да получи съдебна защита на възстановените си с реституцията права, нормалното упражняване на които се смущава от ответника с претендираното с акта за държавна собственост право на собственост върху част от сградите в процесния имот. Правният интерес от предявения установителен иск се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, който е продължил да отрича правото на собственост на ищцата върху част от сградите. В тoзи смисъл изводът на съда за недопустимост на заявения иск е неоснователен. Страната, инициирала исковия процес сама избира формата на защита, като в случая правото на собственост може да се защити с установителен иск, тъй като и от доказателствата по делото се установява че не е лишена от фактическата власт по отношение на имота, за да е необходима по интензивна форма на съдебна защита. С оглед на изложеното, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговото касиране и връщане на въззивния съд за постановяване на решение по същество на спора. При постановяване на решението съдът следва да съобрази задължителните указания на ВКС в отменителното решение. С оглед изхода на спора, при постановяване на новото решение въззивният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 131 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 98/09 г. на Окръжен съд Габрово и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: