Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. С., 21.04.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1536 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на Г. В. А. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 460 от 27.05.2010 год. по гр. д. № 768/2009 год. на Върховния касационен съд, с което молителката е осъдена да предаде на А. Л. Т. владението на УПИ . в кв. 9 по плана на[населено място], кв. „М. Г.”, с площ 762 кв. м., при описаните граници. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за спора за собствеността на имота – отчуждаване на имота по реда на З. /отм./ през 1986 год., поради което и е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, а не по реда на ЗСПЗЗ, както е прието в атакуваното решение. Представя и писмени доказателства относно това обстоятелство – решение № 84 от 11.08.1987 год. на ИК на СОНС със списък и скица на полигон м. „М. Г.” и акт за държавна собственост № 233/20.04.89 год. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд, като претендира и заплащане на направените съдебни разноски. Ответникът А. Л. Т. оспорва молбата, останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: За да уважи предявеният иск за ревандикация на възстановен земеделски имот, представляващ УПИ. в кв. 9 по плана на[населено място], решаващият съд в атакуваното решение е приел, че материалноправната легитимация на ищците се установява с решението от 2.03.2000 год. на ОбСЗ – Б., ответницата Г. А. не притежава противопоставимо право да ползува дворното място с оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 88/2001 год. на Сливнишкия районен съд, с което е отхвърлен иска й за собственост на построената в имота жилищна сграда, поради което и дължи ревандикацията му на собствениците на имота. По делото е установено, че спорният имот представлява част от земеделския имот, предмет на представените решения на ПК от 1993 год. и на ОбСЗ от 2000 год., както и че попада в урегулирани поземлени имоти по плана на кв. „М. Г.”,[населено място]. Обстоятелството, че се касае за земеделска земя, включена в границите на урбанизираната територия, не е ново такова, а представените в настоящето производство писмени доказателства не сочат на друго, в частност на отчуждаване по З. /отм./ – основанието, на което е актуван спорния парцел ІІ – 67 с представения акт за държавна собственост е именно т. 5 от Разпореждане на Б. на МС № 404/68 год. за личните стопанства на работниците и служителите в държавните селскостопански предприятия, останала единствена с изм. с ПМС № 1/81 год. в Заключителните му разпоредби, пар. 1. На това основание А. и другите селскостопански организации предоставят безвъзмездно на съответните ОбНС /РНС/ включените в строителните граници на населените места земи от блоковете им, върху които ИК на ОбНС /РНС/ предоставят безвъзмездно право на строеж върху парцелите, образувани от такива земи, на нуждаещи се при определените в тази разпоредба условия. Актуването на такива имоти за държавни с включването им в регулационния план не представлява отчуждаване, тъй като не е налице промяна в правото на собственост върху тях, което продължава да е на държавата, с оглед статута на имотите като такива, включени в кооперативното земеползуване. Поради това и представените в настоящето производство писмени доказателства не установяват ново обстоятелство, а именно отчуждаване по реда и предпоставките в Глава П. З. /отм./, а са в подкрепа на установеното по делото, че спорният имот е представлявал земеделска земя, включена в околовръстен полигон на населеното място при разширението му с определяне на строителни граници на застроени терени, съгласно параграф 84 ПР З. /отм./. Процедурата по възстановяването на собствеността върху такива земи е предмет на специалния закон – ЗСПЗЗ, поради което и решаващият съд е обсъждал предпоставките за настъпване на конститутивния ефект на решението за възстановяването на собствеността на наследниците на бившия собственик, респ. липса на пречка за настъпването му с оглед обстоятелството, че имотът към релевантния момент – 1.03.91 год. не е бил застроен. Следователно, представените в настоящето производство писмени доказателства не сочат на ново обстоятелство, поддържано от молителката, а именно, че за възстановяване на спорния имот е приложим друг реституционен закон, тъй като въпросът за реституцията му и приложимия закон е бил включен в предмета по делото. Същите не представляват и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото и които да не са могли да бъдат известни при решаването му. Отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като се установи наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства – т. е. такива, които са съществували към приключване на устните състезания, но не са били приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Представянето на настоящите доказателства по време на висящността на делото е зависело от волята на страната, сега молител, ако е считала, че същите са относими към спора, и с тях същата е могла да се снабди при полагане на съответната грижа и активност. Освен това, представените в настоящето производство писмени доказателства не са и от съществено значение за делото, тъй като обстоятелствата, които установяват, са били предмет на обсъждане от решаващият съд. Поради горните съображения не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата на това основание следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. В. А.[населено място] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 460 от 27.05.2010 год. по гр. д. № 768/2009 год. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: