3 Р Е Ш Е Н И Е №55 Гр.София, 18.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1186 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма]/н./, [населено място] и Н, [населено място] срещу решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 149/03.02.2011г. по гр.д.№ 40/09г. на Хасковския окръжен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че има съществуващо и неприето вземане, предявено в производство по несъстоятелност с молба от 11.02.2008г., произтичащо от публични задължения и държавна такси за главница в размер на 64964.16 лв. и изтекли лихви от периода на възникване на всяко публично задължение до датата на предявяване на вземането в размер на 416768.56 лв. и е отхвърлен искът за главницата до предявения размер от 86190.57 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че положителният установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ е основателен и доказан съобразно със заключението на вещото лице от 16.04.2010г. – вариант първи и е уважил същия частично за главницата и изцяло за лихвите. С определение № 14/15.01.2013г. по т.д.№ 1186/2011г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания акт и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност. Становището на състава произтича от следното: Съгласно решение № 662/24.03.2010г. по т.д.№ 543/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса възражение за погасяване на вземането по давност, като непроизнасянето представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Възражение за погасяване на вземанията по давност е въведено в процеса с отговора на исковата молба, но по същото първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли. В случая, предмет на исковата претенция са изроени в исковата молба 41 бр. публични вземания. С разпореждане от 19.06.09г. Хасковският окръжен съд е оставил без движение исковата молба за посочване на главницата и лихвите по всяко едно от вземанията. Нередовностите са отстранени от ищеца с молба от 10.07.09г. Първоинстанционният съд се е произнесъл с общ диспозитив за отхвърляне на иска, а въззивният съд, след като е отменил изцяло първоинстанционното решение, частично е уважил и е отхвърли „иска”, без да направи конкретизация кое от предявените вземания признава за установено и за кое отхвърля иска. В този смисъл, липсва произнасяне от въззивния съд по въведения предмет на делото, а именно за установяване на съществуването на всяко едно от заявените вземания по чл.694, ал.1 ТЗ, което има за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт, както и невъзможност да се прецени основателността или неоснователността на въведеното възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от Пловдивския апелативен съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по всяко от предявените с исковата молба /уточнена с молба от 10.07.09г./ вземания, както и по възражението за давност, като прецени изискуемостта на всяко вземане и приложимият давностен срок, предвид на характера му. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.